Здравей, Петя! Притеснявам се за моите родители, защото ми се струва, че зимата и ситуацията около коронавируса им се отразяват зле. Ние със сестра ми и всички от семействата ни решихме още в началото на миналата година, че ще се ваксинираме. Така и нашите родители нямаха никакво съмнение, че също ще го направят. Всичко премина нормално, вече имаме и бустерна ваксина. Мисля, че през лятото родителите ни бяха по-добре като за стари хора, но колкото повече настъпваше есента и идваше зимата, забелязвам, че са песимистични, раздразнителни, все повече забравят. Като се опитам да им обърна внимание за нещо повече да се съсредоточат, майка ми избухва: „Да знаеш, че и по-лошо ще става!“. Отначало се натъжавах, сега си наложих да приемам нормално тези повтарящи се реакции. И в предишните зими са имали такива периоди, но не знам дали от напредващите години, или Ковид кризата допринася за тези видими промени при тях с отслабването на паметта, разсеяността, неадекватните действия в неща, които преди правеха с лекота. Какво се опитвам да правя - когато има възможност, като отивам при тях, водя внучките ми, които са на 7 и 9 години. Забелязвам, че с децата майка ми и баща ми видимо се подобряват или поне на малките не им реагират така, както на мен със сестра ми - когато децата им кажат, че правят нещо погрешно, избиват го на шеги.
Мисля, че баща ми стана по-унил, след като през два месеца починаха негови колеги - единият му беше почти връстник и той не можа да се пребори с коронавируса, а другият - по-млад, почина от сърдечен проблем. Преди Ковид кризата майка ми всеки месец се срещаше с група бивши колежки, а сега дори рядко се чуват по телефона. Забелязах, че на имения й ден, като й се обадиха много хора, докато си редяхме заедно масата за отпразнуване в тесен кръг, тя доста адекватно се оправяше с шетането след всеки разговор. В стремежа си да ги предпазим от заразяване, дали не прекаляваме със сестра ми с предупрежденията да внимават, да не се събират с други хора? Следя рубриката „Консултант“ във вестник „Утро“ и се извинявам, ако вече е имало отговор по подобни проблеми. Ако е така, ще съм благодарна да ме насочиш, за да прочета. Таня, 56 г.

Здравей, Таня! Споделяш безпокойството си от осезаеми промени, които настъпват с остаряването на твоите родители, и дали и доколко ситуацията около предпазването от Ковид-19 влияе на тяхното ежедневие, дали тя не усилва тези изменения.
Както предполагаш, действително и по-рано имаше писма от загрижени деца за техните родители и сме обръщали внимание на
нарушенията, които настъпват с вниманието, паметта и мисленето при старите хора
от което се възползват телефонните измамници, също на чувствителността им, когато се отнасят към тях подвеждащо при пазаруване, а също и как случайни срещи с приятели от детските години благотворно повлияват родителите ни да освежат спомени от детството и младостта и това да им даде и физически тонус, и весело настроение за седмици наред.
Изглежда, че има общи неща и във въпросите и безпокойствата за остаряването на родителите, и в отговорите в рубриката „Консултант“, но всяко писмо, макар и в щрихи, разказва една различна своя история. Възрастните ни родители заслужават нашето внимание, пък и вероятно - къде осъзнато, къде подсъзнателно -
в тяхното настояще сега се опитваме да прозрем нашето собствено остаряване в бъдеще
когато вероятно също няма да можем да си даваме сметка за част от промените, които ще настъпват с нас, а те ще са видими и обезпокоителни за младите хора около нас.
Казваш, Таня, че ти се струва, че зимата и ситуацията около коронавируса им се отразяват зле. Това, което разказваш - че ти и сестра ти и другите от семействата ви сте заявили още в началото на ваксинационната кампания, че ще се ваксинирате, ми се струва, че е окуражило вашите родители също да го направят. Забелязва се, че хората помежду си си влияят и че примерът на близките е съществен - „Така и нашите родители нямаха никакво съмнение, че също ще го направят“. Много възрастни хора се съпротивляват на тази мярка за предпазване, защото техните деца са убедени, че това е излишно, а
на старите хора им е трудно да вземат някои решения сами
и се доверяват на по-информираните си деца.
Приключилото ваксиниране при семейството ви може би ти е дало повече чувство за сигурност за здравето на родителите ти. Сега обръщаш внимание на притеснителни промени, които ти се струват отчетливи при справянето им в ежедневието спрямо летния сезон - „колкото повече настъпваше есента и идваше зимата, ги забелязвам, че са песимистични, раздразнителни, все повече забравят“.
Старите хора и малките деца са повече чувствителни към сезонните промени - по-уязвими са на настинки и вируси, на рязко променящото се атмосферно налягане, на все по-слабото слънчево греене, от което гледката през прозореца е сива заради облаците и настроението им става вяло
без многоцветната яркост и жизненост
което действа потискащо и депресивно - време на сезонните депресии.
Как се отразява това в общуването при вас - казваш, че, като се опиташ да обърнеш внимание за нещо да се съсредоточат, майка ти избухва: „Да знаеш, че и по-лошо ще става!“. Наистина, звучи като предупреждение младите да се подготвят за още отслабване на възможностите им и може би
като гняв за това, че искаме нещо непосилно от тях
В началото тези реакции на майка ти са те натъжавали, но след многократно им чуване вече си посвикнала с думите, а вероятно и си проумяла факта, че старите хора не могат бързо да съобразяват подходящите действия и особено при припряност правят грешки. Може като нас да си дават сметка за тези промени и да ги чуем да казват: „Как преди правех толкова много неща, а вече или не ми се правят, или не мога...“. Създала си си, Таня, нова нагласа - „сега си наложих да приемам нормално тези повтарящи се реакции“.
Сравнявайки с предишните зими, отчиташ, че това е времето, през което си проличават повече от старческите слабости, отколкото през пролетта и лятото. Сега обаче тези промени ти изглеждат по-осезателни и се питаш
дали това е само от напредващите години
„или Ковид кризата допринася за тези видими промени при тях с отслабването на паметта, разсеяността, неадекватните действия в неща, които преди правеха с лекота“.
Вероятно докато затихне тази Ковид криза и още много години след началото й ще има натрупани множество медицински, психологически и икономически изследвания за отражението й върху хората в различни възрасти, с различна работа и ангажираност в ежедневието - при активните, които работят, и при останалите, които под натиска на болести, увреждания или поради пенсиониране са се срещали и общували с по-малко хора в този период.
Дори и сегашни изследвания открояват, че самотата е толкова вредна за здравето, колкото изпушването на 15 цигари дневно и колкото затлъстяването поради зловредното влияние в тялото. Да си представим
ситуацията при самотно живеещи стари хора
поради овдовяване, още повече при тъгата, ако другарчето в живота им е починало и от самия коронавирус.
Дори и остарявайки заедно, ето че на баща ти, Таня, в момента не му достига „философския поглед“ върху загубата на близки - че смъртта е част от живота: „стана по-унил, след като през два месеца починаха негови колеги...“. Според мен и двата фактора са валидни за измененията, които настъпват дори и при по-млади възрастни - с напредването на годините настъпват промени, които снижават физическите възможности и умствената сила, но и изолацията - а такава наложи предпазването от коронавируса - създава множество здравословни проблеми. Все по-чести са депресията и влошаването на съня, може би поради повишена тревожност, а през есента и зимата - поради намаленото слънчево греене, особено ако хората престояват повече затворени вкъщи.
От намаленото общуване се понижават физическият и психическият тонус
Също се установява спад на умствените умения -адекватността на възприятието, мисленето, въображението за намиране на решения за справяне. От това може да се почувстваме объркани и така все едно губим нишката на адекватното мислене, също губим и вещи. Може да настъпи разочарование от себе си, че изтърваме предмети от ръцете си или, някъде потулени, не можем да ги намерим и да ни обхване
тъга, че и собственият живот ни се изплъзва
Често съпътстващите изолацията проблеми са свързани и със сърдечно-съдовата и с имунната система, които имат централна роля в нашата жизненост.
Всичко това е валидно за голямо множество по-млади хора, а в още по-голяма степен засяга старите хора. Когато пазаруваме заедно с тях, може с ужас да забелязваме, че като че ли са загубили усет за нещата по себе си - маската им пада под носа и ние припряно им обясняваме, че така не се предпазват от заразяване, но трябва да си даваме сметка, че с напредването на годините
все повече отслабва способността да съблюдават повече от един фактор за съобразяване
- когато мислят за това, което търсят да купят, не могат да мислят за маската. Затова се възхищаваме на продавачи и охранители на магазини, които вежливо напомнят на възрастните клиенти да поправят положението на маската си в магазина.
Допреди няколко години, адаптирали се към пенсионния живот, много възрастни хора си устройваха срещи в клубове, на кафе или на гости. Опасността от Ковид-19 прекъсна такива добри традиции, което, Таня, забелязваш отблизо: „Преди Ковид кризата майка ми всеки месец се срещаше с група бивши колежки, а сега дори рядко се чуват по телефона“.
Ето как не им достига ориентираност във възможности и въображение, за да компенсират невъзможността за срещи.
„Забелязах, че на имения й ден, като й се обадиха много хора, докато си редяхме заедно масата за отпразнуване в тесен кръг, тя доста адекватно се оправяше с шетането след всеки разговор“. А може би
не само поради приповдигнатото празнично настроение, но и вследствие на интензивното общуване
Вероятно освен поздрави старите хора са си обменили интересни впечатления как се справят, колко са пораснали внуците им. Това се е отразило благотворно на майка ти и не са се проявили обичайните напоследък нарушения в превключването на вниманието й от една дейност и действие към други - можела е след всеки телефонен поздрав адекватно да се включи в подреждането на масата и поднасянето на ястията.
С грижа и внимание към отраженията на разнообразията в ежедневието при родителите ти, едно от нещата, с които си предприела да доставяш свежест в живота им, е воденето на правнучките им при тях. Във всяка възраст децата внасят радост в живота. Като са малки или пък в тази възраст като твоите внучки на 9 и 7 години, те са любознателни, обичат да помагат на старите хора и са любопитни към живота от миналото - стари албуми, стари предмети, истории от предишни времена. „Забелязвам, че с децата майка ми и баща ми видимо се подобряват или поне на малките не им реагират така, както на мен със сестра ми - когато децата им кажат, че правят нещо погрешно, избиват го на шеги.“ Да, дори може да забележиш
колко добре старите хора се кооперират с децата в някакво общо занимание 
- децата се нуждаят точно от търпението на възрастните, което в старческа възраст е естествено, когато хората и без това не могат да бъдат бързи в мисленето и действията си, говорят бавно и разбираемо за децата и по-добре обменят опит помежду си.
Накрая се питаш: „В стремежа си да ги предпазим от заразяване, дали не прекаляваме със сестра ми с предупрежденията да внимават, да не се събират с други хора?“.
Дали не бихме могли
да напомняме на нашите родители при слънчево време да излязат на разходка? Така имат шанса да срещнат познати, да поприказват на пейка. Ако не умеят да боравят с компютър, таблет, смартфон - да ги подсещаме да се чуят с роднини, приятели, бивши колеги. Ще се почувстват добре, а и ежедневието на хората отсреща също ще се разнообрази. Бихме могли да оставяме за тях кръстословиците от вестника, който си купуваме и от който могат и те нещо да прочетат, и да се събираме по-често заедно да си поприказваме. Още по-добре, освен на празници, да си имаме в месеца ден да сме заедно на трапезата с тях, както някога, като сме били малки, и те по-леко да понасят трудности в справянето си, очаквайки по календара деня на срещата си с нас. При тях!