Боян Тодоров е само на 19 години, но вече с почти седемгодишно присъствие в YouTube, където каналът му „Boyan T“ има над 200 000 последователи. Известен е и с комедийните си скечове и коментари, както и песента си „Софийското метро“. През миналата година обаче поема в една различна посока и започва да прави документални видеа за изоставени сгради и тяхната история, свързани най-вече с родния си град Русе.

- Какво ви накара да снимате в изоставени сгради в Русенско и из страната, какво искате да покажете?
- Първото такова видео качих през април миналата година след едномесечна пауза, в която бях в застой на всички възможни равнища. Тогава осъзнах, че не ми се правят неща, за които нямам желание, и реших да вложа енергията и времето си във видео, което наистина на мен да ми харесва и да показва една различна страна от мен - интересът ми към историята, градоустройството и инфраструктурата, по-конкретно - Русе. Това е градът, който съм обитавал в по-голямата част от съзнателния ми живот и винаги съм намирал в него сгради, пълни с тайни и загадки. Сградите привидно, както хората, си имат една фасада, която виждаш, и по нея можеш да отсъдиш дали е стара, нова, поддържана, но всичко за самата сграда като историята и дълбочината й са отвътре. Във видеата включвам интервюта с хора, които по някакъв начин са обвързани с дадената сграда, аз самият изучавам сградите.
- Опасно ли е това, срещали ли сте враждебност и откази за достъп?
- Опасно е и не окуражавам никого. Правя го от любопитство. Риск има, най-вече не знаеш в какво състояние ще е самата постройка и не знаеш какво може да ти падне на главата, дето се казва. А аз винаги съм търсил достъп до тези места, разговарял съм с хора, като невинаги съм получавал и подкрепа. Така дори да съм отишъл някъде, ако достъпът ми е бил отказан, не съм влизал. 
- Как се е зародил този интерес? 
- Не мога да дам конкретен отговор, но за мен винаги е било важно да съм ориентиран - да знам къде се намирам и да съм запознат с хората и нещата около мен. Мисля, че от това формирах интереса си, защото 
първото нещо, което винаги забелязвам, са сградите, а впоследствие се запалих и да ги изучавам
Винаги са ми били интересни не само търговски или частни сгради, а и заводи, предприятия, по които също има много следи. За жалост, още не съм имал възможността да вляза в някое старо предприятие, което да е запазено, защото повечето от тях се охраняват и достъпът е ограничен. Започнах от по-малки обществени сгради, които са изоставени, например профилакториуми и училища, които са най-често срещани в България.
Допълнително моят дядо Васил Тодоров ме запали, той е бил електроинженер и покрай работата си е посещавал много русенски сгради. Той беше и човекът, който ми даде светлина, че съществува градския архив, защото той самият е участвал в бригадата по изместването на архива от сградата на бившата механа „Чака рака“.
- Какво представляваше първото ви видео на тази тема?
- То беше импровизирано, нямах много време, снимах го февруари месец и 
просто влязох в една сграда, която е била навремето профилакториум на един от най-големите заводи в България
- шуменският Комбинат за товарни автомобили „Мадара“, в който са работили над 7000 души. Тъй като работата в тези заводи често е била в доста мръсна и дори опасна за здравето среда, изпращането в такъв санаториум или профилакториум се е смятало за здравословно. Затова и повечето такива места са в гора или гористи местности, където въздухът е чист. Този се намира на Шуменското плато в гориста местност. Сградата е в трагично състояние. Ако мога да я опиша, тя представлява нещо като хотел с 4 етажа и един подземен, адски много стаи за гости, една огромна столова и няколко големи зали. Всяка стая си има собствена баня. Целият подземен етаж имаше разчертани стаи за рехабилитация чрез водни и други процедури, но душове, тангентори и всичко подобно отдавна са изтръгнати от стените. Навсякъде по пода има стъкла, стари плочи, плакати и всякакви други останки. След рязкото свиване на работата на завода и освобождаването на много хора е имало опит профилакториумът да заработи като хотел, но интересът към него е бил много слаб и сега сградата е в толкова лошо състояние, че ще е по-евтино да се събори и да се построи наново, отколкото да се ремонтира.
- А кога се насочихте към Русе?
- Още преди да започна да правя видеа по темата, като дете, колкото и да е забранявала майка ми, аз  обикалях центъра и после въодушевен й разказвах къде съм бил и какво съм открил. Едно 
такова „откритие“ беше бившият хотел „Севастопол“
който отдавна е затворен, а в момента дори сградата не изглежда по начина, по който беше, когато аз влязох през 2016 година. Тя е изцяло съборена отвътре навън и е запазена единствено фасадата. Влизайки в тези сгради, се чувствам близък с определени личности и цели поколения, които ми навяват спомен за нещо, което аз не съм изживял. Мога да почувствам някакво обвързване с техния начин на живот и култура. Това винаги ме е карало да се замисля за живота в миналото.
- Изглежда носталгията се откроява като една от тематиките във вашите видеа, какво обаче е посланието им?
- Да, носталгията е много интересно усещане, особено по време, което самият ти не си изживял. В някой сгради, за щастие, има оставени някакви спомени като плочи, уреди, снимки. Много се радвам, когато попадна на сграда, в която има запазени такива останки и самата тя е в добро състояние, но за жалост, това се случва рядко. Повечето са изтърбушени от вандали. Във видеата ми се 
опитвам да предам точно обратното - трябва да пазим и да създаваме, а не да рушим и отнемаме
Няма да казвам, че това е проблем във възпитанието на българина или на младия човек, ще се отдалеча от такива стереотипи. Но да грабиш, е грозно. Има я и другата страна, разбира се - защо хората, фирмата или институцията, които отговарят за сградата, са я оставили в такова състояние?
- Има ли и обратния пример - запазени сгради?
- Някои места са оборудвани със СОТ и се наблюдават. Те са съхранени, което е важно, защото съхранен е и духът и историята на сградата. 
Най-запазената сграда, в която съм бил до този момент, е едно училище в Русенско, но няма да уточнявам къде, за да не провокирам някого. То беше почти непокътнато от времето. Намерих хранилище, пълно с учебници, дъска, на която с тебешир беше нарисувано едно голямо слънце и „Довиждане училище, здравей лято! 31 май 2002 година“, и това нещо си седеше така, заедно с едно дълго стихотворение към децата и техните родители. Още много платна, географски карти, за жалост, строшени грамофони и плочи, както и 
програмата за последния ден, закачена в учителската стая, написана на пишеща машина
Разбира се, намерих и малко по-нови „артефакти“ като кенчета от енергийни напитки, кока-кола и прочие. 
- Какво е запазило това училище през годините според вас?
- Влизал съм в много други изоставени училища и ресторанти около Русе, където много по-бързо е настъпила амортизация, тъй като скоро след изоставянето са потрошени прозорците. Това е най-бързата стъпка към унищожаването на сградата. Ако прозорците са здрави, дори сградата да е изоставена 40 години, няма откъде да влезе влага. Да, ще мирише, ще има прах, ще пада мазилка, но сградата ще е запазена.
- Кои други места в Русе и околността сте снимали?
- Снимал съм още две училища, бил съм в повече. Посетих и изоставеното кино в Образцов чифлик, някои стари къщи, както и изоставената ветеринарна лаборатория към Техникума по земеделие. Всички тези места вече са в много лошо състояние. Влизах в изоставеното кино преди 2 години, правихме фотосесия там, всички седалки и интериор бяха в добра форма. Миналата пролет посетих мястото отново и всички врати и прозорци бяха строшени, като само за 2 години мястото сякаш се беше разрушило повече, отколкото за 30 преди това. 
Текето ми е най-новото вълнение
тъй като се оказва, че има много сгради, за които съм сигурен, че много хора не знаят. Всеки път, като отида, преоткривам нови хижи и къщи, скрити в природата. За тях намерих снимки в градския архив, но липсва информация за много от сградите.
- Ако някой чуе, че младеж посещава изоставени сгради, вероятно първото му заключение ще бъде, че той е вандал и че прави нещо незаконно. Имало ли е такива подозрения?
- Наистина има вандали, които отиват и се дрогират в тези изоставени места, защото техните прояви на агресия не са поведение на трезвен човек. Не съм чувал обаче такива коментари за себе си. Както казах, моята цел е с тези видеа да провокирам хората да мислят как могат да съхранят и запазят сградите. Има обаче неприятни моменти. Аз включвам много интервюта с хора, които по някакъв начин са свързани или знаят историята на сградата. Когато посетих запазеното училище, за което разказах, намерих една много готина баба Радка, която е била готвачка в него. С нея направихме един съвсем битов разговор, в който тя не ми е споделяла някакви тайни, ами нейните спомени от училището, показа ми и черно-бели снимки. Обадих й се да й честитя Коледа, при което тя ми отвръща, че 
бабите и дядовците от селото са я критикували
че ми е разказала някакви неща. Малко ми стана жално, защото вероятно тези хора не са слушали какво говоря във видеото си, и ми става доста неприятно. 
- Като ютюбър вашата публика са главно млади хора, дори деца, те как възприемат този тип видеа?
- Доста са им интересни, тъй като аз се опитвам да вкарам един зловещ елемент, който да привлече вниманието на зрителя, защото мисля, че на масовата аудитория не й се слушат лекции по история. Например отново да се върна към това запазено училище - там намерих скелет по биология, за който няма как на екрана да се прецени дали е истински или учебен, пластмасов. Това като го включиш, естествено хората ще искат да го видят. 
Наскоро бях в едно училище в монтанското село Стубел и докато снимах клипа с приятел, някакви момчета влязоха внезапно при нас и веднага ни заговориха.
Нямаше поздрав или въпроси какво правим там, а директно започнаха да ни разказват
за училището, все едно е спрял някакъв разговор и те го продължават. Беше много странно, отделно и времето беше особено - духаше вятър, беше студено, мрачно, зловещо и по стените графити, сред които имаше и цитати на Стивън Кинг. Разказаха ни, че преди 60 години в същото училище три малки момиченца са изгорели в салона по физическо. Момченце се опитало да прави един опасен номер - поливане на ръцете с бензин, запалването им и бързо гасене под мишниците. Но се запалил салонът, защото отстрани имало излят нов асфалт. Момиченцата не успели да излязат и в тяхна памет има плоча с имената и снимките им. Това нямаше да го забележим, защото цялото училище беше изтърбушено. Благодарение на разказа видяхме плочата. После започнаха да се тряскат врати от вятъра, въобще беше изживяване. Момчетата твърдяха, че имало духове, но няма да навлизаме в тази тема.
- Имате ли и други интересни истории?
- Едно от най-интересните места, на които съм бил, е падналият панорамен ресторант на 37 метра над морето на нос Галата край Варна. Той е бил долепен до някогашния фар „Галата“ и се е смятал за един от символите на Варна, но през 1996-97 свлачище срутва терасата на ресторанта директно в морето. Това обаче не се разбира в страната, остава някак варненска новина и моят 70-годишен дядо разбра от мен, че ресторантът, в който е бил, вече не съществува. Сред младите мястото е известно като Падналият ресторант и се посещава от търсачи на адреналин.
- Има ли някакви митове сред младите и за сгради в Русе?
- В Русе може би за телевизионната кула съм чувал много легенди и истории, както и за подземията /тунелите от османско време - б.р./.
Открих една конспиративна теория, за която не знам дали да говоря публично
защото не искам да си навлека неприятности. Става дума за една врата, която най-вероятно е построена незаконно, тя обединява две сгради, които не би трябвало да бъдат обединени по онова време. И спирам дотук. 
- Възможно ли е тези видеа да прераснат в по-голям проект?
- В момента нямам такава цел, но може би искам някой ден да направя филм или книга за тези неща на по-сериозно ниво, ориентирани към по-възрастни хора от зрителите ми в YouTube. Въпреки че за мен е достатъчно удовлетворяващо да откривам постоянно нещо ново в собственият си град, който за други може да изглежда малък и скучен, а всъщност е толкова богат на история.