Една русенка ще бъде сред първите жители на планетата, които ще посрещнат Новата 2022 година - това ще стане шест часа, преди в Русе да гръмнат фойерверките. Бояна Джоузеф вече 12 години изпреварва своите близки и приятели в България в посрещането на Новата година, защото живее в Шанхай. Само че за Бояна обикновено празниците са повече работа, отколкото тържества и забава. Защото професията на Бояна Джоузеф я поставя „от другата страна“ на празнуващите - от страната на тези, които създават настроение. 
Бояна е музикант. Тя пее и свири - прави го добре и отдавна и затова за нея празникът има малко по-различно измерение. Но понеже музиката е нейната втора - а защо пък втора?! - същност, талантливата млада жена органично се вписва в тази роля и тя й приляга точно по мярка. Впрочем още в детската градина, когато питат децата кой какъв иска да стане, Бояна отсича: „Певица!“. Бях много срамежлива, помня, че другите деца ми се смяха, но аз нямах колебания, казва Бояна.
И няма как да е иначе. „Благодарна съм, че израснах в семейство, което ме закърми със стойностна музика. Ако имам следващ живот, пак бих избрала именно тях! Музиката е с мен и в мен още от утробата на майка ми - още преди да се родя, съм ходила на лекции в Музикалния институт в Пловдив, сегашната Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство“, разказва Бояна.
Нейните родители грижливо пазят запис на касетофон, правен, когато тяхната дъщеричка е била на 6 месеца
На него бебе Боби напява без думи мелодията на „Хей ръчички, хей ги две“. 
А сред първите детски спомени на Бояна е как тя и брат й надвечер слушат репетициите на хора на ансамбъл „Найден Киров“, на който баща им Димитър Иванов е диригент. Там за първи път изпитах какво е да настръхнеш от музика, признава Бояна: „И до днес българското хорово пеене има същия ефект върху мен“.
От дете за нея фестивалите „Мартенски музикални дни“, „Златната гъдулка“, международният конкурс по спортни танци са част от живота й - баща й е председател на Окръжния център за художествена самодейност в Русе и е в организаторските екипи на музикалните събития, а Бояна е винаги с него. Към това се прибавят и нейните ваканции в Широка лъка, Гела, Девин и Смолян, където всъщност Бояна е родена. Там любимото ми събитие беше Илинденският събор в Гела с безкрайните хора - непрестанно пеене, свирене на гайди, и невероятна природа, с носталгия си припомня тя. 
Като ученичка в училище „Христо Ботев“ тя вече е наясно, че музиката е реалното й бъдеще. В последната ученическа година вече има редовна работа - всеки петък и събота пее и свири в клуб „13-та улица“. И с топлота си спомня за директора и преподавател по химия в „Христо Ботев“ Минко Цочев. „На второ класиране след изпитите след 7 клас ме приеха в Английската гимназия, където исках да уча. Но вече се бях записала в „Христо Ботев“. С баща ми отидохме да помолим да ме отпишат. След няколкоминутен разговор с Цочев аз пожелах да остана в „Хр.Ботев“, 
бях запленена от харизмата и енергията на този невероятен човек
Животът ми е силно повлиян и от Румяна Манева, преподавател по български език и литература, която формира характерите ни и ценностната ни система. Помня и Спас Капитанов, класния, който ни предаваше английски език. Към тях прибавям и любимата ми учителка - моята майка Емилия Иванова, преподавател по тамбура в тамбурашкия оркестър. От нея продължавам да се уча, макар и от разстояние“, казва Бояна. 
На 16 години я канят да пее в една квартална група. Още на първата репетиция професионални музиканти, репетиращи в съседната стая, я чуват и настояват да пее с тях. Седмица по-късно е първата й изява в „Канас“. Групата е „е-motion“, Бояна пее с тях няколко години.
За първи път излиза в чужбина с договор за работа през 2002 г., първото й пътуване, свързано с музика, е в Южна Корея заедно с Владо от „Фаворит“ и Михаил Дичев. Следват Обединените арабски емирства, Турция, ЮАР, Хонконг, Макао и след това Шанхай. 
Първата й среща с Шанхай е през 2007 г., докато работи в ЮАР. Веднага се ражда мечтата там да бъде нейният дом. Бляскав, модерен град, насъбрал различни култури и националности. В края на 2009-а Бояна отново идва тук (вече живее в Хонконг, също прекрасен град-държава) в сезона на музикалните фестивали. „Отидох като слушател на най-значителния в Китай и в Азия JZ FESTIVAL. Открих и JZ CLUB, организатора на фестивала. Никога няма да забравя вечерта, в която влязох за първи път там и чух JZ Big Band. Емоциите бяха разтърсващи. Не знам дали минаха и 2 месеца и аз самата се появих на сцената на този клуб. А след известно време последва и поредица от изяви с JZ Big Band“, продължава Бояна.
Музикалният живот в Шанхай е един от главните фактори, заради които тя все още е там. Шанхай и Лондон, където също е пяла в клубове, са двете й любими места за музика. Другото важно обстоятелство за нея са
свободата и буквалната липса на престъпност в мегаполиса
Особено след 2 г. живот в ЮАР, където страхът ме съпътстваше денонощно, този фактор е решаващ, казва тя. 
Признава и друго: „Едно от нещата, с които не успях да свикна, беше мръсният въздух, но ситуацията се промени. Спомням си как през 2012 г. се говореше, че има план въздухът да бъде изчистен до 2020 г. Аз не вярвах, че ще видя промяната. Но я видях и съм много щастлива. Другото беше непрестанният строежен шум. Дрелки до полуда! Но от почти 3 години живея в квартал, отдалечен от центъра и заобиколен от природа“. Това, което й прави впечатление, е най-новата тенденция чужденки да се омъжват за китайци. Преди години единствен бил вариантът за брак на китайка с чужденец. Сега дори има агенции, които се хвалят, че помагат на китайците, които не са „достатъчно заможни да се оженят за китайка“, да намерят чужденка съпруга, отбелязва русенката.  
Клубът, в който работи, JZ CLUB, й предоставя документи за живеене в Китай като независим артист.  „Изявявам се на сцените на клуба, но също и на много други. 
Всяка седмица е различна за мен, както и всеки ден“
казва тя. Междувременно е имала и 6-месечен договор за работа във Виетнам. Графикът е запълнен с участия в различни клубове в Шанхай и в други градове. Сред познатите за русенци имена са американските вериги Blue Note, Jazz at Lincoln Center, House of Blues and Jazz, които имат клонове в Шанхай, а на JZ клуб до голяма степен се дължи фактът, че в Китай има висококачествена музика. А фестивалите в Китай са толкова много, че може и само от тях да се живее, посочва русенката. И уточнява, че това е „въпреки че в последните 2 години заради присъствието на Ковид (без пандемия, но с много строги мерки) доста от фестивалите или не се случват, или са на затворени врати, а не на открито“.
Два дни във всяка седмица тя работи с вокалисти, консултира професионални певци и говорители. Някои от тях летят от други градове по веднъж или два пъти на месец за уроци с нея. Често уроците са задочни. В момента Бояна работи с една певица в Москва, една в Германия и една в Бостън. Тази част от работата ми носи много радост и удовлетворение, не по-малко от сценичните изяви, казва тя.
„Отдавна не консумирам комерсиална музика. Радва ме музиката, която има за цел да вдъхновява, да изцелява и да окуражава човешките добродетели. Не съм привърженик на прекаленото репетиране и подготовка, защото те отнемат от възможността да се роди нещо чисто ново всеки път, когато се изпълнява едно произведение.
Импровизацията е от много голямо значение за мен
Заради това моята музика често е наричана джаз“, разказва музикантката. Наскоро тя дебютира в програма, спонсорираща соло музиканти, като прави две импровизирани изпълнения, родени в момента на заснемането. 
„Досега никога не се бях изявявала съвсем сама, най-често го правя с 3 състава. Единият се казва PlaRay (play + pray, което се превежда като свирене и молитва). Стилът включва елементи на джаз, фънк, соул, и каквото още моментът роди. Композициите са мое творение. Другата група се казва Balkan Awareness (Балканско съзнание). И тук изпълняваме мои авторски композиции, мелодиите и аранжиментите се доближават до българската народна музика, но са повлияни и от арабската, индийската, африканската музика. Третата група, в която участвам, се казва „Гела“. С нея изпълняваме композиции на моят съпруг Джони Джоузеф. Тази група беше направена, за да свирим на инструменти, които са сравнително нови за нас. Джони е главно барабанист, но в тази група е и пианист и певец. А аз свиря на бас китара. Тук музиката бих определила като африкански и островен джаз. Това са главните жанрове, в които се изявявам и където се чувствам най-добре“, разказва Бояна.
С Джони се запознават в клуба, двамата няколко пъти са идвали в България и на него родината на Бояна много му харесва, а село Гела го запленява да такава степен, че той нарича групата, която ръководи, с това име. 
Бояна се надява скоро пак да има възможност да си дойде. Много й липсват родителите, защото 
контактът по телефони и през интернет не е като истинска прегръдка
Но засега тя се опитва да не мисли за това, тъй като пътуванията в тези сложни времена са трудни за планиране. За щастие, работата и ангажиментите не оставят много време за носталгични размисли. Съвсем неотдавна Бояна Джоузеф направи концерт с Шанхайската филхармония с именития китайски диригент Лонг Ю. Темата беше Джеймс Бонд и това беше втората ми изява с филхармоничен оркестър след първата преди няколко години в град Ченгду, казва русенката. 
И издава още: „В момента се мастерира албумът на „Гела“, който записахме в началото на юни. Предстои ми записване на албум с Balkan Awareness, който също се надявам да се реализира през 2022 г. Задава се и един нов проект, организиран от посолството на Полша в Пекин - става дума за сформиране на група от европейски музиканти, живеещи в Китай. Полското посолство иска да спонсорира тази група за записване на албум и да посвирим на някои фестивали“. Другото е „голямата надежда да успеем да посетим България и Мавриций /откъдето е Джони/ през идната година“. 
А, и още нещо - Бояна си има и още една мечта: да отиде в австралийския град Пърт, който май е едно от малкото места, където тя все още не е била. Но иска да отиде там не за концерт или за развлечение, а за да се види с нейния идол Аджан Брам.
Какво пък - да й пожелаем да й се случи! Нали всички казват, че ако в новогодишната нощ си намислиш желание, много голяма била вероятността то да се сбъдне!