Празнуваме Анастасов ден!
Света Анастасия покровителства лекари и фармацевти
Църквата почита Света великомъченица Анастасия на 22 декември. Имен ден празнуват Анастасия, Анастас, Анастаса, Анасташа, Анастасийка, Ася, Наташа, Наста, Настя, Настас, Сийка, Сия, Стаска, Стас, Тана, Таша, Точо, Таско, Шинка, Шина
Света Анастасия е родена в семейство на благородници. Баща ѝ е римският сенаторът Претестат, майка ѝ Фавста изповядва християнската религия. След смъртта на майка ѝ Анастасия е омъжена насила за сенатор Помплий. За да запази девствеността си, през целия им брачен живот тя се преструвала на неизлечимо болна и не допускала интимна близост с него. Озлобен от това, Помплий я подлага на унижения и обиди. Но скоро след сключване на брака им, той загива при корабокрушение. След като остава вдовица, Анастасия използва всичкото си богатство, за да помага на затворените в тъмниците заради религията си християни – като се старае да облекчава страданията им. Тя обикаля от град на град по тъмниците, утешава ги, лекува ги, осигурява им храна и където е възможно, заплаща щедри подкупи на тъмничарите, за освобождаване им. Постепенно Анастасия се превръща в изкусна лечителка, която познава и най-малките тънкости в лекарския занаят. Така получава прозвището си Фармаколитрия (от гръцки: избавителка на страданията). Анастасия обикаля Македония и по-специално Солунско, която е основната област на дейността на Анастасия.
По това време император Диоклециан подлага християните на най-голямото гонение в историята на църквата. Една сутрин Анастасия отива в затвора в град Сирмиум, провинция Илирик, но го намира празен. Всички християни са избити предната нощ. Съкрушена, тя започва да плаче и така се издава, че е християнка. След арестуването ѝ, лично императорът я увещава да се отрече от вярата, за да запази живота си, но тя отказва.
Изпратена е заедно със сестрите си в Солун, където в продължение на 60 дни е измъчвана без храна, но въпреки изтощението си, остава жива. Обезглавена е на 22 декември 304 година в Солун.
Света Анастасия е сред малкото жени-мъченици, почитани изключително ревностно както от католическата, така и от източноправославната църква.
Смята се за покровител на фармацевтите и лекарите.
В народните представи светицата е християнизираният образ на смъртта. Някъде наричат празника Черноризие, защото тогава започнали болките на Богородица и затова тя си боядисала дрехите в черно. На този ден жените, особено майките, не работят нищо, за да не се разболеят децата им. Вярва се също, че ако се наруши тази забрана, някой в къщата е заплашен от нещастие. В някои краища едно време дори обличали черни дрехи. Месят се пресни питки и намазани с мед се раздават.
Според народното поверие, ако на този ден времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали - и през юни ще вали. Времето на следващия ден определя по същия начин времето през юли.