Марина Братанова е завършила славянска филология (полонистика) във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и магистратура по специалността „Литература и култура“. В момента е докторант по съвременна българска литература в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Още от студентските си години редовно участва в научни конференции и представяния на книги. Нейни преводи от полски език са публикувани в „Литературен вестник“. Тази година е поканена в журито на конкурса „Драги ми Смехурко“ на Регионалната библиотека „Любен Каравелов“. От 2018 година е управител на книжарница „Хермес“ в Русе.

- Книжарница „Хермес“ има нов адрес, ще има ли и още нещо ново в нея?
- Да, вече сме на улица „Александровска“ 70, където доскоро беше магазинът за мъжка мода „Теодор“. Към момента новото се свежда само до по-хубавата обстановка. Запазваме профила, който сме изградили досега: имаме книги за всеки в семейството, продължаваме да предлагаме учебници и помагала, както и идеи за луксозни подаръци. А през тази седмица, до неделя, 12 декември, продаваме книгите с 30% отстъпка.
- Какъв е профилът на съвременния книжар, какво трябва да знае и да може? Какво очакват клиентите от вас, какви въпроси задават?
- Нашата професия е по-особена, защото ние търгуваме с интелектуална собственост. От една страна, не трябва да забравяме, че развиваме бизнес, и имаме таргет, към който се стремим. От друга страна, не е морално да гледаме на клиентите си само като на купувачи. Когато човек влезе при нас, това означава, че той вече е решил да направи покупка. От нас обаче зависи той да направи правилния за себе си избор, а ние да го съпътстваме в процеса. 
Ние сме тези, които трябва да разберем какъв човек е, какви са интересите му
дали следи актуалните за деня автори и заглавия, дали е готов да експериментира с тема или жанр... Няма да скрия, че натоварването е сериозно - не всеки човек е наясно с желанията си. Често чуваме въпроса „Какво хубаво ще ми предложите?“, а знаем, че този критерий е субективен. Но това е покана за диалог, отправена към нас, и е важно да я уважим и да се отнесем сериозно към нея, защото нашата работа се основава именно на това - да не забравяме, че дължим на другия преди всичко уважение.
- Имате дългогодишни наблюдения на книжния пазар в Русе, отличава ли се той с нещо от този в останалите градове в страната, има ли някаква специфика? Какво четат русенци, какви книги купуват?
- Русе е град с традиции, но винаги отворен към новото. Това личи и в заглавията, които се търсят при нас. Нашите клиенти имат подчертан интерес към съвременната българска литература и към нехудожествените исторически книги.
- Как се мени модата в четенето?
- Това е интересен въпрос. Има хора, които следят определени сутрешни блокове по различните телевизии. Важни са и групите за споделяне на книги във Фейсбук, също така и различните блогъри и влогъри, букстаграмърите, които правят страхотни композиции, за да снимат някоя книга, която ги е впечатлила. Голяма роля оказват и водещите на подкастове. Напоследък се появи и модата за букток в приложението Тик-Ток. Лошото обаче е, че това непрестанно говорене и писане за едни и същи автори и книги комплексира четящите хора, които не могат да дочетат книга на някой известен автор. Има клиенти, които 
шепнешком и с неудобство споделят, че имат затруднения при четенето на някои от известните ни и награждавани писатели
и търсят вината у себе си. Всъщност това е тъжно, защото сме загубили желанието си да приемем, че не може всички да четем едно и също.
- Това кореспондира със следващия въпрос. Издателство „Хермес“ има съвсем скорошен повод за гордост - издадената от него „Вечерна сватба“ на Иван Станков спечели националната литературна награда „Канети“ за 2021 година. Повишават ли наградите интереса към авторите?
- Предполагам, че зависи от наградата. Случаят с „Вечерна сватба“ е по-особен, защото това е една русенска книга, макар и на световно ниво. Големият й успех е в жанрово отношение. „Вечерна сватба“, която съдържа девет разказа, успя да пребори шест романа - един от друг по-живи, по-въздействащи, по-четени. Това е голям успех за жанра разказ, още повече че много скоро преди това „Времеубежище“ на Георги Господинов бе отличен в Италия, а двете книги се състезаваха за една и съща награда тук. Тъй като въпросът е за наградите, а вече споменах двама награждавани автори, които по принцип са четени, пак казвам - 
зависи коя е наградата и кой е авторът. Също от значение е и литературният род
Не ми се е случвало някой да търси отличена с награда стихосбирка.
- Пандемията засегна всички сфери на живота, как се отразява тя на четенето?
- Когато България беше затворена през март и април 2020 г., това беше моментът, в който хората осъзнаха нуждата от култура в живота си. Появиха се безплатни онлайн постановки, издателствата започнаха да правят огромни отстъпки на сайтовете си, умножиха се възможностите за виртуални посещения на галерии и музеи. Всъщност пандемията ни показа, че забавлението е нищо в сравнение с желанието за обогатяване на духа. Или поне се надявам, че е така. 
Пандемията освен това ни показа и колко е ниска културата ни в грижата за психиката ни
Приложната психология винаги е била сред предпочитаните жанрове, но през последните две години като че ли се увеличиха книгите за самоусъвършенстване и самовъзприемане. Пълният локдаун от 2020 г. рязко увеличи случаите на депресия и това си го обяснявам именно с нашата неподготвеност и невъзможност да останем сами със себе си. Разбира се, всеки има семейство и ангажименти, но на първо място е способността да се чувстваш комфортно в собствената си компания. Напоследък като че ли се увеличиха книгите, които напомнят, че именно това е основата, върху която се създадат успешни връзки на всички нива.
- Печатните издания са силно потърпевши от настъплението на онлайн форматите, защо книгата е за предпочитане през електронното й копие?
- За себе си съм открила, че на хартия чета по-бавно, отколкото в електронен вариант, но успявам да осмисля книгата по-добре. Когато чета на екран, автоматично изключвам две от сетивата си в процеса - допира до хартия и аромата на книгата. Може и да си внушавам, че е така. 
Все пак за себе си възприемам за прочетена книга тази, която мога да поставя в библиотеката си
От друга страна, имам добра колекция от електронни книги; но ако някой близък ме помоли за препоръка, не се сещам да погледна в нея.
Интересното е, че напоследък аудиокнигите се оказват като добра конкуренция. Моя близка приятелка ми сподели, че именно така е успяла да „прочете“ книга, която е получила голямо признание от читатели и критика, но която все не е успявала да довърши четенето й на хартия. Предполагам, че тези три варианта на четене са допустими и приемливи, щом обогатяват душата.
- Освен управител на книжарница „Хермес“, вие сте и докторант по съвременна българска литература. Вярно ли е впечатлението, че в България има подем в писането, млади и утвърдени автори предлагат нови и интересни книги?
- Ако има подем в писането, той се дължи на демокрацията, липсата на автоцензура и възможността за своеобразен самиздат, който обаче по нищо не може да се сравнява с това, което се е случило на литературното пространство на 90-те години на XX век. Литературните конкурси създават възможност много хора да повярват в способностите си. Това особено си проличава в поезията.
Съвременните поети злоупотребяват с белия стих и не си дават сметка, че го експлоатират. И забравят да се концентрират върху качеството
Известен е отговорът на Атанас Далчев на въпроса защо няма слаби стихове. Той е отговорил, че просто не ги пише. Автоцензурата е големият плюс на пишещия човек.
Когато говорим обаче за доказали се съвременни автори, постоянно се появяват нови заглавия на любими български писатели или се правят допечатки на вече излезли техни книги, защото все още има глад за тях. Към момента Мария Лалева е сред най-предпочитаните автори, а и наскоро излезе новата й книга „Пасиансът на архангелите“. Преди около две седмици беше допечатана книгата „Момичето, което предсказваше миналото“ от Красимир Димовски (това е сборник с разкази, който излезе в първото полугодие). Особено се радвам, че читателите приеха добре сборника с разкази „Потъване в мъртво море“ на Антония Апостолова, защото година и половина по-късно вече държахме в ръцете си романа й „Нас, които ни няма“. Все пак писателите, колкото и някои от тях да отричат, пишат за себе си, защото имат нужда да разкажат за своите вълнения, за своите убеждения. Но читателят е този, който успява да хване лъжата и позата в писането. Пак читателят е този, който успява да оцени красотата на изказа и дълбочината на мисълта.
- Може ли да се проследи някаква тенденция в писането? Литературата вече започна да „преработва“ коронавируса и пандемията, новите отношения между хората на този фон, новите страхове, новите бунтове. Това ли ще бъде новата голяма тема?
- Вижте, ние, хората, сме фаталисти и все очакваме края на света, и всяка криза е последна и окончателна. Второто пришествие е било очаквано има-няма 30 години след като Христос е възкръснал. 
Темата за пандемията е страшна и актуална дотолкова, доколкото е обвързана с идеята за свободата, с нейното нарушаване и с тленността на тялото
Дали ще бъде новата голяма тема - не знам. Това само времето ще покаже. Но че е тема в момента - това е факт. Докато бъде отпечатана, „Опашката“ на Захари Карабашлиев беше поставена на театрална сцена. Наскоро и Недялко Славов издаде антиутопичния си роман „2020“. Но всъщност какъв е предтекстът за написването на една книга, няма значение, защото са важни посланията. Колко от нас преживяват в детайли ужаса от войната с Наполеон, докато четат „Война и мир“, и колко от нас си дават ясна сметка, че на война реални хора, които имат крака и ръце, и очи, умират, а в домовете им остават почернени едни други хора, които също имат и ръце за прегръщане, и очи за плач? Ако един писател иска да ни внуши идеята за живота, който е над наложените условности и ограничения, той няма нужда пише за пандемия - необходимо е само да се сети за „Скитникът между звездите“ на Джек Лондон. Все пак не мога да си припомня по-добър пример, който да илюстрира възможността човек да се почувства свободен, макар и обездвижен в затворническата си килия.
- На какво се дължи възходът на антиутопиите, той ясно личи в много от книгите на съвременните автори?
- Както казах, ние сме изкушени от драматичното. А и от чисто психологична гледна точка, ако се подготвим за по-тежкото, четейки антиутопии, тогава не сме чак толкова разочаровани от проблемите в днешния ден.
- Да завършим с едно обръщение - какво бихте казали на читателите в Русе?
- Няма важни и маловажни жанрове при книгите. Литературата се дели на висока и ниска. 
Обичате криминални романи? Няма лошо! Но и „Братя Карамазови“ като сюжет проследява едно убийство
неговото разследване и делото, което следва. Смятате, че любовните романи са убийци на мисълта? Мили мои, Джейн Остин винаги осигурява щастлив финал за своите герои, но не пропуска да изобличи недъзите на обществото, които са актуални и днес. Смятате, че фентъзито е жанр за деца? Нека не забравяме, че Толкин създава цяла вселена, само за да направи различен прочит на Първата световна война. И така - четете смело и без угризения! А междувременно се ваксинирайте, за да можете да се наслаждавате на книгите по-дълго време.