Авторът на първото социологическо изследване на културата: Хората не виждат живинката на града
Необходимостта от спешно реанимиране на културата в Русе и потребността на жителите на града от нея са един от централните акценти в интересно социологическо проучване, публикувано вчера. Темата на проучването е формулирана така: „Изследване на практиките на културно потребление и визии за добро управление в сферата на културата“, а автор е социологът Ваня Петрова, която е и председател на едно от новите и много активни сдружения, които раздвижват позастоялата вода в културния живот в Русе - „СтандАрт“.
Много се радвам, че нашият проект за такова проучване срещна подкрепа от общинската програма за известните като „малки художествени проекти“, признателна съм, че получих това доверие, тъй като за първи път по тази програма се прави подобно изследване, каза за „Утро“ Ваня Георгиева. Тя се надява, че това ще постави началото на полезна практика, която ще може да показва актуалните тенденции и нагласи и съответно нуждите от акцентиране върху една или друга посока в дейностите от културното ветрило.
„Хората не виждат живинката на града“, казва авторката на проучването, като уточнява, че изследването е правено в сложната пандемична обстановка, когато и обективно културните процеси изживяват труден и тежък период.
Социоложката откроява няколко важни посоки в нагласите на различни групи русенци. Особено настойчиво е желанието на голяма част от участниците в проучването, особено на младите хора, да се използва повече външната среда за културни събития.
„Всяка градинка е подходяща за изкуство“, смятат те, казва Ваня Георгиева.
От друга страна, външните сцени могат да се реализират с по-малко средства, което е добре за хората, правещи изкуство, които като правило не са от най-заможните. Младите хора, които вече доста пътуват, искат и в техния град да се случват разни красиви неща, които са виждали в други страни, докато просто се разхождат по улиците, казва авторката на изследването.
Проучването е поднесло и изненади за самата Ваня Георгиева.
„Става въпрос за периферията - моята начална теза бе, че на хората там, в отдалечените квартали, им липсва изкуството. Оказа се, че не им липсва. И то поради една парадоксална причина: защото според тях то никога не се е случвало и не се случва там, в кварталите, а винаги неговото място е в централната част на града. Затова и не им липсва и не го очакват - те знаят, че в покрайнините поначало няма място за изкуство“, казва Ваня Георгиева.