Сградата на русенското летище да придобие статут на недвижима културна ценност. Тази новина гръмна през уикенда и светкавично бе подета от множество регионални и национални медии. Предложението идва от Националния институт за недвижимо културно наследство и българската секция към Международната организация за документиране и опазване на сгради на Модерното движение - „Докомомо България“. Идеята страдата да бъде обявена за недвижима културна ценност и да бъде запазена за поколенията е на русенския архитект Венцислав Илиев, ученик на архитект Йордан Бояджиев.      

Летище Русе е ценен образец на архитектурния модернизъм от втората половина на 20-и век. Аерогарата е построена в периода 1972-1976 г. Авторът й, русенският архитект Йордан Бояджиев, един от най-интересните, но за съжаление, забравени русенски архитекти, постига забележителен синтез между архитектурата и монументалните изкуства. Цялостният облик е завършен с монументалните пластики на скулптора Галин Малакчиев, ученик на проф.Любомир Далчев. С реставрацията летище Русе ще запази атмосферата на обществените сгради от 70-те години на 20-ти век и само по себе си може да бъде привлекателна цел за туристите, посочват инициаторите.
В интернет форумите веднага се завъртя версията, че с този изобретателен способ се търси начин държавата да финансира възстановяването на летището. Това вече няма да е подпомагане на частна и общинска инициатива, а реставрация на културен паметник от времето на соца.
Както стана ясно преди дни, възстановяването на целия летищен комплекс ще струва 2,6 млн. лева, а Община Русе иска тези пари от държавата. В социалните мрежи тази информация предизвика нова вълна на полемиката „за“ и „против“ летище за Русе. Повечето русенци изглежда подкрепят идеята, но има и доста скептици. В мнението си се разделиха дори природозащитниците. Групата „Зелените във Фейсбук“ се обяви за реализацията на проекта. А „Грийнпийс България“ го заклейми.
„Да подготвяш и рекламираш предстоящите полети между София и Русе е като да закопчаеш колана на климатичната криза и да й пожелаеш безаварийно кацане. България няма нужда от нови полети между София и Русе. Страната ни има нужда от удобен, модерен и бърз железопътен транспорт“, написа „Грийнпийс България“ на официалната си страница във Фейсбук.
А „Зелените във Фейсбук“ им отговориха: Защо е необходимо да се върне в експлоатация (летището - б.р.)? 
300км с обществен транспорт: 
Автобус - за 5 ч (60км/ч средна скорост), а пътят минава през над 20 населени места и е част от международен транспортен коридор! 
БДЖ - от 6 до 10 часа с влак (ако няма аварии), а вагоните... ако сте пътували някога през последните 50 г. ги знаете. 
Когато опашете България с релси и високоскоростни влакове (Не като японските с по 300 км, а поне със 120-150км/ч) можете да правите сравнения. 
С последното можем да се съгласим, защото страната ни наистина има нужда от бързи модерни влакове, които да се движат поне със 120-150 км/ч. Построяването на една скоростна жп линия обаче е изключително скъпо начинание, като средната цена в Европа е 25 млн. евро за километър. За 300 км до София цената ще отиде на 7,5 млрд. евро или близо 15 млрд. лева, което би било 28% от целия държавен бюджет. А общата дължина на всички релсови трасета в България е 4423 километра, за което ще ни трябват над 200 млрд. лева. На този фон бюджет от 2,6 млн. лева за възстановяване на летището в Русе изглежда приемлив, а според експерти, до които „Утро“ се допита, е съвсем нормална.