„Дунав“ завърши сезона като убедителен лидер в първенството на Североизточната Трета лига. Може да се счита, че отборът почти си осигури завръщане в професионалния футбол, но предизвикателствата пред тима - поне от гледна точка на горчивия опит от минали години с върхове и главоломни провали - са твърде много. По този повод „Утро“ разговаря с треньора Мартин Цирков.

- Г-н Цирков, „Дунав“ завърши сезона с 13 победи от 13 мача. Какво стои зад този стопроцентов успех?
- Може да звучи банално, но на първо място ще поставя добрия колектив. Момчетата са много сплотени и гледат в една посока. Подкрепят се, дават си кураж, между тях няма завист и сплетни. Другото е сериозната им работа, себераздаване, труд и воля да се учат и да вървят напред. Заслугата за тази лидерска позиция е още на хората от Управителния съвет на клуба. Ще добавя скромно - и на спортно-технически екип.
- Какво се промени в играта на отбора в сравнение с предишния шампионат?
- Най-важното бе, че стъпихме върху опита, който тимът понатрупа през отминалото първенство. Това бе сезон в мъжкия футбол на много млади играчи. По принцип преливането на футболисти от юношеска възраст при мъжете в България е много тежък процес. Освен това момчетата се сблъскаха и със суровата реалност в Трета лига - лоши терени, надъхани до крайност съперници, които се стремят преди всичко да играят силов футбол с много тежки, на моменти - брутални единоборства, негостоприемни като поведение зрители. Така 
с течение на времето отборът посъбра смелост и увереност в силите си, кали се
натрупа самочувствие, стана по-агресивен, не се поддаваше на провокации, наложи и преса, която обезсърчи много от нашите опоненти.
- Доколко политиката за интеграция на русенски момчета дава плодове?
- Според мен това е единственият правилен и смислен модел за съществуването на ФК „Дунав“. Налагането на млади русенски момчета е инвестиция в бъдещето, която ще се отплаща във времето.
- Преди години Веско Великов също пое отбора във „В“ група и го изведе на върха с низ от убедителни победи. Вие повтаряте този път. Има ли някаква разлика от онова време?
- Има. Тогава, по една или друга причина, при Веско нямаше ядро от русенци. Той беше принуден да разчита на пришълци - Мартин Луков, Николай Колев, Светослав Читаков, Атанас Атанасов, Мирослав Будинов, Георги Чакъров и др. Моите най-големи уважения и респект към Веско! 
Ние решихме - а и времето ни наложи тази идея - да обърнем пирамидата
като се огледаме за наши кадри. Почнахме да следим отдалеч изявите им, тъй като мнозина бяха напуснали Русе и играеха за други отбори. Питахме, разпитвахме, гледахме, имахме информация в каква форма са, проведохме серия от разговори, убеждавахме ги един по един, че тяхното място е у дома. Радваме се, че те ни разбраха, и виждам как от мач на мач защитават със сърце каузата на „Дунав“. Знам от опит какво е да се играе за отбор от родния град. Чувството и мотивацията са други. Затова ви казах, че задачата да сглобим добър колектив се оказа по-лесно решение.  
- Кои играчи направиха крачка в развитието си?
- Абсолютно всички момчета вървят нагоре, най-малкото защото вече година и половина играят мъжки футбол. Персонални оценки си позволявам да давам в разговори очи в очи с всеки футболист.
- Отворихте шансове на много млади играчи. Това експерименти ли са, или вяра във възможностите на тези „деца“? Бихте ли посочили имена на особено талантливи момчета?
- Работата с млади футболисти винаги изисква много време и голямо търпение. Със сигурност вярваме и ги подкрепяме, но и от тях зависи да се подготвят така, че един ден да са в час за професионалния футбол. В отбора ни 
има много талантливи момчета, но те трябва да знаят и им го казвам непрекъсното - голямото бъдеше минава през тежки тренировки, много лишения
желание за самоусъвършенстване. Ако някой смята, че с 15-20 мача е станал голям футболист, се лъже жестоко. Едно е нивото в Трета лига, друго - във Втора, съвсем различно - в елита. Аз и колегата Ивайло Кирилов работим в посока да им прелеем увереност от ранна възраст. Ще цитирам имена на момчета, продукт на нашата академия, които вече тренират наравно с мъжете. Вратарят Даниел Николов е на 15 години, халфът Кристиян Господинов - на 17, нападателят Радослав Великов - на 16. И не им отворихме вратата на мъжкия отбор, за да изглеждаме интересни. Просто виждаме, че имат качества и силни характери. От тях се иска да се доказват всеки ден и да оправдаят доверието. Сигурен съм, че ще дойде ден, когато, ако работят все така всеотдайно, ще са част от титулярния тим. Този ден не е толкова далеч.  
- Кои мачове бяха най-добри през есента и кои футболисти бяха в основата на този победен рейд?
- Всички мачове като гости в Трета лига са голямо предизвикателство. В такива двубои отбор, устремил се към първото място, няма право на абсолютно никакви грешки. Ще отлича все пак срещите ни с отборите от Топ 5 на класирането. Категорично надиграхме и спечелихме като гости в Попово, Тервел, Балчик и 
не оставихме никакви съмнения кой е по-добрия отбор в дербито срещу „Лудогорец“ в Русе
Хора с най-голям принос? Футболът е отборен спорт, не може без нито един от номер 1 до 11. И все пак решаващи за мен бяха рутината, самочувствието, лидерската роля и майсторството на капитана Диян Димов и голмайстора Йордан Димитров, които поведоха младия отбор в най-трудните му мачове.  
- Може ли да се смята, че далеч преди края на първенството „Дунав“ се промотира твърдо във Втора лига?
- Не, да не бързаме, чака ни втори полусезон. Да кажем така - направихме сериозна крачка към завръщане на „Дунав“ в професионалния футбол и, ако някой ни препъне, това можем да сме само ние. Надявам се, че поговорката как власите са давели в края на реката, няма да важи в нашия случай.   
- Имате ли вече планове за зимната подготовка?
- По разбираеми причини тя ще се проведе изцяло в Русе на комплекса в „Здравец“. Желанието ни е да играем контролни срещи с отбори от Първа и Втора лига. 
Имаме вече уредени проверки с „Черно море“ /Вн/, „Спартак“ /Вн/, „Лудогорец 2“ и „Етър“ /ВТ/
Тепърва ще се доуточнява в кои мачове ще сме домакини и в кои - гости. 
- Ако приемем, че отборът е с единия крак в професионалния футбол, имате ли планове за подсилването му и на кои позиции? Водени ли са разговори с конкретни играчи?
- Първо, категорично ще се опитаме да запазим тези момчета, които играят сега. Те заслужават мачове в професионалния футбол. Винаги е добре, когато конкуренцията в един отбор е на висота. Имаме идея на кои постове и какъв тип футболисти ще ни трябват, но за конкретни имена е рано да говорим. 
- Какво е положението с клубната каса към този момент и ориентировъчно какъв бюджет би подсигурил отбора за спокойно влизане и мачове в професионалния футбол?
- За точни цифри аз не мога да говоря. Отговорникът по стратегическото развитие на клуба Деян Йорданов и другите членове на УС се занимават с проектобюджета за следващата година.
- Доколко русенският бизнес може да участва във финансовото стабилизиране на отбора и към кого бихте се обърнали за съдействие?
- Задължително ще имаме официални срещи с представители на бизнеса в нашия град. Със сигурност се нуждаем от помощ, от наши хора, русенци. Имаме зад гърба си работеща школа с над 350 деца, мъжки отбор на първо място, съставен на 90% от млади русенски момчета или изградени като футболисти в академията на клуба.
Ако този начин на работа се приема и харесва на обществеността, се надявам да получим подкрепа
В крайна сметка става дума за взаимна реклама и за реномето на град като Русе. Да сте чували скоро новини по националните медии, свързани с русенски спорт? Аз не съм чувал. С какво Враца, Велико Търново, Благоевград или Кърджали са повече от нашия град! Едно е безспорно - без сериозна помощ от Общината и русенския бизнес оцеляването на „Дунав“ в професионалния футбол ще е сложна, да не кажа - мъчителна задача.
- На кого бихте искали да благодарите?
- На всички фенове, членове на клуба, които помагат като пчелички всеки месец с лични средства, както и на всички родители, които плащат членски внос и така подпомагат съществуването на академията.
- Как виждате отбора като представяне във Втора лига?
- С конкретно място в класирането не мога да се ангажирам. Ще продължаваме да следваме пътя си - налагане и развитие на млади момчета, пък ще видим докъде ще стигнем. 
- Желаем ви успех!
- Благодаря!