Дългогодишният преподавател в Русенския университет и русенски депутат от СДС в 38-ото Народно събрание /07.05.1997-19.04.2001/ проф.Петър Ненов за пореден път доказа, че сухите изчисления и сложното инженерно проектиране могат да се съчетаят със съвсем друг тип творчество. Известният с увлечението си по рисуване професор, отличен от Международния биографичен институт в Кембридж за постижения в областта на конструирането на машинни елементи и записан в годишника му през 1998-а, се впусна в генеалогията и се върна два века назад, в 19-ото столетие, в изследване на родовите си корени. 
И само след ден отново ще се върне в родното си място - в разградското село Побит камък, което в събота ще празнува 160-ата годишнина на православния си храм „Св. Архангел Михаил“, а литургията в девет часа ще отслужи Русенският митрополит Наум.
Сега в живописното село, където празните къщи са повече от населените, но има и много вили, които оживяват през почивните дни, са останали едва 172 души. А топенето е започнало от 2500 жители. Но такава е съдбата на огромната част от опустяващите български села.
На рода си, но и на селото проф.Ненов е посветил книгата си „Другото се знае... донякъде“ с подзаглавие „Разнописи в три части“.
Първата част е посветена на един от предците на автора - Георги Богданов, който е известен и като учител в Побит камък, и като хъш в Румъния, и накрая като свещеник в родното си село. За него напомня поставен до надгробния му камък в двора на църквата бронзов барелеф, дарен от семейството на Петър Ненов.
„Може да изглежда малко биографично, но аз гледам да обхвана епохата и събитията, за да се даде представа на нашите деца. Има дори хора, които са още живи и са запознати с голяма част от имената и историите, които описвам“, казва професорът.
Втората част от книгата разглежда събития в социалистическото време и в годините след него, а третата намига със заглавието „Разнописи, смешки и рисунки“.
Написването на книгата е предшествано от упорито издирване на факти и документи в църковните архиви, в Държавния военен архив и в други исторически извори.
Така проф.Ненов успява да проследи рода си до своя прапрадядо чорбаджи Маню Коев, дошъл в Побит камък от Боженските колиби в Габровския балкан и отгледал 8 деца. През 1985 година професорът организира голяма родова среща в Русе, на която идват над 100 човека. Десет години по-късно започва да събира историите на родствениците си.
Част от тиража на книгата си проф.Нено дарява на църквата в Побит камък, но с едно условие - тя да се продава, а приходите да остават за храма.