Мирослава Иванова открива рисуването сравнително късно, а професионалните й занимания с живопис започват преди две години като част от ателието „The Silver Cat“ /“Сребърната котка“/, когато е на 34. Завършва специалността „Технологии и управление на транспорта“ в Русенския университет, но по-късно професионалният й избор се оказва съвсем друг. Основната тема в творчеството й е историческото ни минало. Последната й картина - очите на Апостола - придоби голяма популярност в социалните мрежи, може би като доказателство за крехката, нетрайна, а понякога и необяснима любов на същите тези мрежи. Защото преди възхищението от тази нейна творба едни други сини очи - на нарисувания по модел от Варненското златно съкровище тракийски жрец, стават обект на недоволство от компетентната по всички теми публика в интернет.

- Никога не е твърде късно да се започне нещо ново, вие сякаш доказвате това. Как решихте да хванете четката?
- Вдъхновението ми първоначално беше чисто любопитство, едно хоби, но оттам усетих нещо - че ме влече повече към историческата тематика. Може би това се дължи на факта, че силно искам да оставя нещо след себе си и това не са пейзажи или изображения на животни, които повечето художници рисуват. Беше много трудно, не искам да споделям, но в личен план също ми беше тежко и може би точно в такова състояние в нас се отключва нещо. 
Аз искам да намеря своята връзка с миналото
- Откъде се появи този интерес към историята?
- Предполагам още от училищните ми години, това беше любимият ми предмет. За тази любов помогна и баща ми, който често ми разказваше различни събития от нашата история. Още тогава силно се интересувах, но по-скоро от старата история, за която, за жалост, малко се знае - още преди Първото българско царство, специално времето на траките. 
- Какви исторически моменти има изобразени във вашето творчество?
- Най-първата, свързана с нашата история, картина беше „Тракийският жрец“. В нея исках да вдъхна живот на един тракиец на 7000 години и да си представя как би изглеждал той. След това започнах да търся конкретни исторически личности като Спартак, като основната тематика всъщност в моите картини се оказа бунтът. Историческият бунт.
- Как изглежда един тракиец - кои са неговите типични черти?
- Носовете, които са силно характерни. Те са ясно изразени, той се забелязва веднага в профил. Силно изразени скули също са характерни, някои от тях са с прави лица. Тази картина беше публикувана във фейсбук групата „Археология България“ /регистрирана е като „Archeologia Bulgaria“ - б.р./ и получих много критики, че съм го изобразила със сини очи. А 
аз се застъпвам за това проучване, в което се говори, че сините очи като ген са произлезли някъде тук около Черноморието
- Особено популярна стана вашата картина с очите на Васил Левски. Има ли повод, за да я нарисувате, и какво е посланието?
- Видях черно-белия вариант на оригинална снимка на Левски, който беше много добре реставриран и ясно можех да видя определени детайли. Отне ми около 4-5 месеца да я завърша, но просто си казах, че трябва да я нарисувам. Погледът говореше - това е един силно изразен поглед, който събира в себе си силата на бунта, както и чистотата на личността.
- Какво мислите за историческите дискусии - бил ли е Васил Левски в Русе, или не? Напоследък излязоха доказателства, макар и косвени, за идването му в тогавашния вилаетски център, който обхваща териториите от Тулча и Варна до Търново, София, Ниш и Видин.
- Подкрепям напълно тезата, че Левски е идвал в Русе. Мисля, че няма как да не е бил тук, особено заради огромното значение на града в тогавашния исторически период. Няма как да правиш революция и да не минеш през Русе. Според мен просто част от историческите документи по въпроса не са достигнали до нас, за да имаме потвърждение.
- Защо основният елемент във вашето творчество е бунтът?
- Защото 
не трябва да се примиряваме с проблемите - нито със сегашните, нито с миналите
Надявам се да запазя в своята работа силния дух на миналото - такива сме били, такива трябва и да си останем. Много често просто мисля над това, какво ще остане след мен, надявам се това да бъде моето наследство чрез картините ми.
- Споменахте един наложил се стандарт на пазара за картини - на пейзажи или животни, а вие силно се борите да излезете извън тези сюжети. Защо е тази съпротива?
- Аз също имам картини с пейзажи и такива, изобразяващи животни, не ме разбирайте погрешно. Просто мисля, че отговорът се крие в следния въпрос - ако трябва да си купите една картина за дома, каква ще бъде тя? Това е просто масовият вкус, това най-много харесват хората. А аз се опитвам да се отдалеча от него, защото просто не ме влече. Да си принуден да правиш нещо, което не искаш наистина отвътре - това те убива. Истинският артист според мен трябва да бъде смел и това се опитвам да бъда.
- Към Възраждането ли се насочвате сега в картините си?
- Да, замислих се, че мога да изобразя още няколко момента на Възраждането, но не искам още да споделям нищо. Определено
това е бъдещата ми цел в творчеството
но нека се изпълни първо. 
- Вие сте част от ателието „The Silver Cat“, художниците там ваши ментори ли са?
- Да, това са художниците Ангел Иванов и Стилияна Иванова, те са мои ментори и ние взаимно си помагаме - основно за подобряване на техниката на рисуване. Често обсъждаме изкуството си, но имаме много различни идеи. Различни са и нещата, които искаме да правим.
- Имате ли вече осъществена изложба?
- Имах възможност да стана част от изложба, но не успях, тъй като имах контакт с болен от Ковид и тази ситуация определено се отразява на артистите от гледна точка организирането на събития. Ставаше дума за обща изложба на ателието, тя се състоя, но аз не станах част от нея поради тези обстоятелства.