Тази година Русе успя да грабне четвърт от всички национални награди „Константин Величков“ - два от осемте приза на Министерството на образованието и науката се оказаха в ръцете на русенски учители. 
Едната носителка на отличието е радващата се на доста широка известност преподавателка по информатика и информационни технологии в Математическата гимназия Сюзан Феимова, възпитаниците на която са описвани често като призьори в републикански и международни състезания. 
Другата педагожка, която заслужено получи наградата на МОН, е Даниела Станева. Нейните възпитаници не се гордеят с шумна слава. Но със сигурност в немалко от постиженията на русенски ученици в различни изяви, надпревари, постижения е вградена работата на началната учителка от Дойче шуле. Нещо повече - правилното и точното отмерване на конкретния принос на Даниела Станева за това деца от Русе, а и от други градове, да мислят, да анализират, да търсят нетрадиционни, но верни решения, се затруднява и от това, че едва ли би могло да се отмери прецизно на колко учители от различни български училища тя е предала умението и амбицията да правят ученето разнообразно, интересно, провокативно и в резултат на всичко това - ценно и полезно. Защото Даниела Станева, освен че преподава в Дойче шуле, където е главен учител, е и сертифициран обучител по програмата „Развитие на критическото мислене чрез четене и писане“ на Международната асоциация по грамотност. И от 1997 г. обучава учители по въпросната програма в цялата страна. За какво всъщност става въпрос? 
Що е то обучение на критическо мислене?
Тази програма отваря вратите към един по-различен свят от привичния за консервативните нагласи в образованието, разказва Даниела Станева. „Лично мен съприкосновението с тази програма ме отведе в един по-разгърнат, по-свободен свят, провокира ме да мисля в посока на това, че нашите деца трябва не просто да заучават факти, дати и наименования, а трябва да бъдат научени да разсъждават, да анализират и да защитават позиция, да отстояват мнението си. В програмата е събран трудът на педагози, психиатри и специалисти от цял свят - и американски, и руски, и европейски. Така е създаден един модел на преподаване с около шестдесет различни стратегии и техники, които целят да предизвикат интереса на ученика. Например една от стратегиите залага на това децата, като четат определен текст, да отбелязват в него
какво вече им е било известно преди, какво е новото, което научават, да разсъждават
дали и къде биха могли да го приложат. И така, маркирайки конкретни моменти в текста, те вече четат задълбочено и целенасочено. В други ситуации по време на урока класът се разделя на отделни групи и всеки в групичката има конкретни задачи по отделните аспекти на урочната тема - така се ангажира вниманието на всеки, защото ако един от участниците остане пасивен, неговият елемент от „пъзела“ ще остане незапълнен и екипът няма да се справи със задачата. Това е работа в екип - а не когато в групичката работят само един или двама“, разказва русенката. 
Според нея това е един от добре работещите начини да се преодолее широко разпространеният модел на работа, базиран изключително на парадигмата „памет-възпроизвеждане“. Това не води до най-важната цел на обучението изобщо, която е „анализ-синтез-приложение“, убедена е Даниела Станева. За съжаление, в голямата си част ние като преподаватели 
продължаваме да тъпчем главите на децата с фактология
констатира с горчивина тя. „Учениците ни все по-малко мислят, повечето от тях изобщо не си правят труда да го правят - а и това често пъти не се изисква от тях. За това допринасят и много от тестовете, които се прилагат напоследък. В добрия тест, който би могъл реално да покаже усвоените от ученика знания, би трябвало част от въпросите да проверяват отговорите на предходните въпроси. Но това обикновено не е така. И затова е възможно механичното запълване на такива тестове, както и произволното уцелване на правилни отговори. Аз смятам, че времето на това от ученика да се изисква единствено възпроизвеждане на преподадената тема, без личното отношение, позицията, анализа на ученика, е отминало отдавна. Днес, когато информацията наистина е на един клик разстояние, ние трябва да учим децата да разсъждават и да анализират. Учителят отдавна не е единственият източник на информация. И затова мястото на учителя отдавна не е зад катедрата - а 
учителската катедра отдавна не е центърът на класната стая
и е тъжно, че някои колеги не са забелязали това“, казва Даниела Станева. 
Тя самата вече трудно си представя как би преподавала по стария начин. Самите деца стават различни, когато им приковеш вниманието и им дадеш възможност да размишляват и да проиграват различни ситуации, казва учителката. И си припомня колко трудни са били първите й срещи като обучител с русенски учители. 
„Винаги съм казвала, че имам шанса да срещна точните хора на точното място. Експертът по български език и литература Елена Филипова в образователния инспекторат оцени достойнствата на методиката по програмата и ми предложи да започна да обучавам русенски учители. Започнахме в Дома на учителя. В самото начало преподаватели от различни русенски училища, особено от гимназиите, бяха скептични.
„Ама так така?! Как си представяте в десети клас да ги карам да рисуват картинки!“
А аз ги молех: „Доверете се! Опитайте! И след това ще обсъдим това, което се случва в клас“. И ето че на втората ни среща в Дома на учителя те идваха възторжени и все още сякаш недоумяващи разказваха за невероятното оживление в класовете, за желанието и ентусиазма, с който техните ученици (и десетокласниците, разбира се!) са възприели различния модел, и че дори ученици, които не са от активните, са били заинтригувани. Така постепенно опитът подкрепи моите тези като обучител и спечелих доверието на колегите. Провели сме много срещи, не мога да кажа с точност колко учители са преминали през такива обучения, важното е, че моделът показа, че работи успешно“, казва Станева. 
Засега няма такива обучения, но аз продължавам по друга линия, макар че пандемията намали живите ни срещи, добавя тя. И допълва, че в последните две години ситуацията е изместила акцентите в обучителни модули върху информационно-комуникационните технологии. 
И така неминуемо стигаме до 
неизбежната тема за Ковид 19
която се отрази особено сериозно върху образованието. 
Несъмнено обучението онлайн се отразява изключително негативно върху подготовката на децата, убедена е учителката. Тя е наясно с това, че особено по-големите ученици са дотолкова на „ти“ с техниката, че често тяхното присъствие от другата страна на монитора по време на час е относително. Когато това се прибави към и без друго неособено ефективната система на обучение по модела „памет и възпроизвеждане на цифри и факти“, картината става доста безрадостна. От друга страна, страхът на родителите и противоречивите изявления и наредби, които често усилват хаоса, се трупат отново на гърба на учителите. От една страна, станалият популярен напоследък термин ОРЕС -
обучение от разстояние в електронна среда, особено при децата от 1 до 4 клас, не е символ на оптимизъм
Освен че затруднява самия образователен процес, това се отразява негативно на децата в чисто социален и комуникативен план, казва Даниела Станева. „Като съберем времето, през което за последните две години реално сме били в училище, ще видим колко малко време децата са общували помежду си. В една такава крехка възраст това наистина може да е страшно. Вече се забелязва, че има дечица, които просто нямат нужда да си говорят, да играят с други деца. Нямат потребност от други хора. А това затваряне и несъзнателна изолация би била пагубна за по-нататъшното им развитие като личности. Извън обективните ситуации, когато обстоятелствата налагат ученето онлайн, има и родители, които от страх не желаят да пуснат децата си на училище, дори и когато това е възможно и безопасно. Оставям настрани факта, че учителите сме натоварени двойно в такива случаи, за да преподаваме и реално, и онлайн, но това лишава децата вкъщи от ценни умения и контакти“, споделя Даниела Станева. 
И добавя, че натовареността не й тежи - 
тежи й неразбирането и недоверието, което понякога среща у родителите
Инак с разпределянето на времето за различните й ангажименти тя се справя - и с работата в Дойче шуле с нейните четвъртокласници, и със заетостта в образователния център „Диалог“, където е една от създателките, и с ангажиментите на обучител. Когато човек си разпредели правилно времето, тогава успява, обобщава Даниела Станева. И веднага добавя: „Като казвам, че съм имала късмета да срещам правилните хора, няма как да не го кажа и за съпруга ми, който ме подкрепя и разбира и ми осигурява свободата да се занимавам с това, което ми доставя удоволствие и ми създава равновесие“. Съпругът й Мариян Крумов преподава физическо възпитание и спорт в Дойче шуле, където синът им Ивелин е десетокласник. 
Всъщност Дойче шуле е училището на Даниела още от детските й години. Само че тогава още не беше Дойче шуле - а „Климент Охридски“, уточнява тя. И признава, че, за разлика от много други, учителството не й е било мечта от детинство. Нейната мечта била химията. Но след като завършила Техникума по химия,
обстоятелствата не й позволили да замине за мечтания Бургас, а наложили да остане в Русе
Изборът бил между педагогика в Полувисшия институт и инженерство. Избрала педагогиката. И след дипломирането се озовала в училището в село Сваленик! С връзки, впрочем! След първата година я направили класна. А след третата година младата русенка разбрала, че учителската професия не просто й харесва, а че това е нейното призвание. И оттогава нито веднъж не си е помисляла да смени работата си с друго. А когато след двадесет години в училище „Васил Априлов“ сегашната директорка на Дойче шуле (тогава зам.-директорка на СУПНЕ) Искра Иванова й предложила да работи в своето училище, колебанията на Станева не продължили твърде дълго. 
Обичам си работата, казва простичко Даниела Станева. И мечтае ковид-кризата да приключи час по-скоро, за да види отново грейналите очи на своите ученици, които учи да мислят, да търсят и да преодоляват предизвикателства.