Здравей, Петя! Странно ми е, че пиша такова писмо с ясното съзнание, че ще бъде прочетено от други хора. Аз съм отворен за хората човек, но не участвам в интернет социални мрежи - по отношение на тях съм „асоциален“. Сега не мога да се удържа и реших да пиша.
Чувствам се много, много зле. Внезапно почина приятел, с когото сме и колеги от повече от 30 години... От семейството се обадиха на мен, за да съобщя на други наши колеги и приятели. Казвах им го и ми се искаше да не го вярвам, да е лош сън... Това преповтаряне на ужасната вест след реакциите на хората още повече ме смразяваше: „Как?! От какво?“. Може би очакваха да кажа „катастрофа“, „инцидент“, „инфаркт“. Отговарях им „Ковид!“ и отново преживявах, както и сега, като го пиша, заедно с тях - „Не може да бъде!...“. Веднага всички питаха: „Беше ли ваксиниран?“. Аз: „Не!“. С всяко съобщение нататък изпитвах и яд - „Беше безсмъртен“. Толкова ме е яд, че един як, здрав мъж, без хронични болести, който не пушеше, беше изградил живота си, както си е мечтал,  нямаше и 60 години, ни напусна толкова нелепо!... Изключително креативен и смел, който не се огъваше с компромиси за моделите в работата, които внедряваше и ни караше да вярваме в тях, когато ние се огъвахме пред неизвестното. Вдъхновител, който създаде около себе си други смели и креативни...
Доста скоро след първата ми ваксина аз се заразих от Ковид. Разказвах на другите за коварството на вируса, за страха ми за живота на жена ми, която го изкара много по-тежко и продължава да се лекува и сега месеци след заразяването, обяснявах на всички около мен, че сме го прихванали очевидно, преди да придобием имунитета, и заедно с нея окуражавахме другите да се пазят. Те питаха „Как?“. Казвахме им да се ваксинират или да ограничат контактите си с много хора. Този приятел, който беше винаги оптимист, не знаех, че не се е ваксинирал, но живееше отдавна извън града. Докато разберем, че след опити да се справи сам с болестта, е постъпил в болница с ниска сатурация, седмицата борба на лекарите за живота му приключи със загуба. Още не мога да го проумея. Досега се справяше с всичко. В свой стил. Винаги! Дали е разбирал, че губи в тази борба?... Толкова ми е тъжно... Винаги съм си представял, че ще отгледаме внуци и правнуци, че ще остаряваме, оставяйки на децата много от себе си - висок дух, качества за подражание... Какво направи той? Как така се остави?... Много хора казват, че нямат думи за това, че и той ни напусна по тази нелепа причина. Повтарям, за да е ясно - от Ковид, а не с Ковид!
Много колеги загубихме от това. Взехме всякакви мерки да предпазим всички, докато са на работа. Яд ме е на тези, които подценяват опасността, още повече и на други, които предпочитат да вярват на опасността от чипиране, ако се ваксинират!...
Не знам, Петя, дали познаваш хора, които са починали от този коронавирус. Пожелавам на теб и на четящите писмото ми хора да не се изправят пред страха за живота на близките си и пред тъгата да загубиш близък или приятел, повален нелепо от коварния непредсказуем причинител! Боги, 56 г.

Здравей, Боги! Пишейки моето „Здравей“ към теб, си повторих за пореден път как този поздрав през последната година се върна към произхода на думата и как вече сами отдаваме внимание на заложеното в нея послание.
Пишеш писмото, неможейки да преодолееш порива, да удържиш реакцията, която е несвойствена за теб като по-скоро „асоциален“ човек по отношение на интернет социалните мрежи. Споделяш колко зле се чувстваш от загубата на приятел, която може би нямаш силата да наречеш „смърт“.
Отхвърляне, гняв, тъга се редуват
при теб и преповтарят. Освен че променям името ти за тази публикация, името на приятеля ти, което ти повтаряше почти във всяко изречение, го спестявам от почит към семейството му, което сега не е в състояние да изразява съгласие или да възрази споменаването му тук. Знаем, че оттук нататък връзката с него продължава във всяко споменаване и поменуване.
Казваш, Боги, че животът ви е свързал преди повече от 30 години като колеги и приятели. Ето причина от семейството да се обадят първо на теб, за да ти споделят ужасната вест и да ти поверят съобщаването на другите.
Как се почувства от това, Боги - избран за тежка участ или избран с честта ти да обявиш вестта, разчитайки на силата ти да го направиш
като последен дар за скъп приятел
„Казвах им го и ми се искаше да не го вярвам, да е лош сън...“. Споделяш колко тежко е било преповтарянето на ужасната вест заради повтарящите се еднакви реакции на хората - всеки е питал, очаквайки да чуе някоя от причините за внезапна смърт като катастрофа, инцидент, инфаркт. Също като теб в началото, чувайки „Ковид!“, всеки шокиран е изричал „Не може да бъде!“. Тежестта на съобщаването се е усилвала при пояснението - „Беше ли ваксиниран?“ - „Не!“. Силната болка си заглушавал в душата си с гняв - „С всяко съобщение нататък изпитвах и яд - „Беше безсмъртен“.
Още ти е трудно да проумееш какъв път си е пробил коронавирусът в тялото и духа на твоя приятел, които са били
досега като непревземаема крепост за всички негативни влияния
- „Толкова ме е яд, че един як, здрав мъж, без хронични болести, който не пушеше, беше изградил живота си, както си е мечтал, и нямаше и 60 години, ни напусна толкова нелепо!“.
Признавам, Боги, че и аз разпознах приятеля ти, вестта за когото достигна и до мен, прочитайки описанието ти за личността му: „Изключително креативен и смел, който не се огъваше с компромиси за моделите в работата, които внедряваше, и ни караше да вярваме в тях, когато ние се огъвахме пред неизвестното. Вдъхновител, който създаде около себе си други смели и креативни...“.
Споделяш твоя опит от срещата ти с Ковид-19 скоро след първата ти ваксина. Представям си
реакциите на колебаещите се
да се ваксинират - как се е налагало да обясняваш, че сте го прихванали със съпругата ти, преди да придобиете имунитета. „Разказвах на другите за коварството на вируса, за страха ми за живота на жена ми“. Съветвали сте другите да се пазят - да се ваксинират или да ограничат контактите си.
В добро здраве, живеещ извън града и оптимист от обичайното си справяне с всички житейски предизвикателства, може би твоят приятел е подценил опасността и не се е ваксинирал, може би
за първи път изправен пред нещо, над което няма власт
- въздействието на коварния Ковид в тялото му!
Опитал се е да се лекува вкъщи, но състоянието му се влошило. Може би е постъпил в болницата късно и „седмицата борба на лекарите за живота му приключи със загуба“.
Още си объркан. Не проумяваш или може би още не можеш да приемеш загубата на човек, който се е справял с всичко - „В свой стил. Винаги!“. Разсъжденията ти отново отстъпват на емоциите, защото сега болката е много силна - „Дали е разбирал, че губи в тази борба?... Толкова ми е тъжно...“. Загубата на приятел за теб е и загуба на общите мечти за благоденствие в остаряването - „Винаги съм си представял, че ще отгледаме внуци и правнуци, че ще остаряваме, оставяйки на децата много от себе си - висок дух, качества за подражание... Какво направи той? Как така се остави?...“. Отново потискаш болката с
гняв, този път към всички, които подценяват поразителността на вируса
- „Много хора казват, че нямат думи за това, че и той ни напусна от тази нелепа причина. Повтарям, за да е ясно - от Ковид, а не с Ковид!... Яд ме е на тези, които подценяват опасността, още повече и на други, които предпочитат да вярват на опасността от чипиране, ако се ваксинират!“.
Нека допълня, Боги, че и аз не вярвам да има заложени чипове за вреда във ваксините, но изглежда, че внушенията за тях се загнездват в съзнанието на хора като чипиране със слабостта с основанието, че отстояват твърдо свободата си, защото и други правят така, да отлагат, да се съпротивляват на единствения начин за масово спасяване,
влагайки грижа за всички наоколо.
Макар да ти се иска, Боги, да вярваш, че все още не съм се срещала като теб със скръбта по нелепата загуба на близък, се надяваш да имам представа какво е. Пред Архангелова задушница, когато от няколко дни те е сразила вестта за загубата и когато пиша отговора си до теб, си позволявам да назова
хора, които нямаха избор
- починаха преди стартирането на ваксинационната кампания: Величка Семова - моя съседка, хирургична медицинска сестра в пенсия, която, ако беше доживяла ваксинираното, щеше при всяка среща във входа да ни съветва и да ни информира; Вили Ганчева - доброволка на БЧК - смела жена с мисия да стимулира духа на хората в униние, неподражаема артистка в празниците на доброволците, която съм сигурна, че се е опитала да прилъжи коронавируса с желание после да ни разкаже за поредната си победа; Наталия - жената от близката до офиса ми будка за вестници, от която си купувах вестник „Утро“; много други хора не познавах лично, но са близки на мои приятели и на мои клиенти. Вероятно от новия щам на коронавируса в края на август на 45 години почина синът на съседи. Съкрушеният му баща успя да ми каже само „Почина от Ковид. Не беше ваксиниран“.
Това не е ли кодово послание за нас, които сме живи?
Днес скърбя и за друг близък и вестта за него стигна бързо до мен, докато пишех този отговор до теб...
Как звучат политиците ни в предизборно време? Повечето избягват да бъдат конкретни в посланията си - „Хората да имат свободата да избират, но нека да се ваксинират!“ или „Хората е най-добре да се ваксинират, но разбира се, с това да не им се нарушава свободата!“ или „На хората трябваше да се предложи информиран избор“... Колко дефицитна беше информацията и колко предпочетена беше собствената дезинформация? Не само политиците. И други хора в социалните мрежи
в стремежа да са непременно положително настроени към всички
или вследствие на усложнения от боледуването придобиват ирационални мисли, объркани, разказват как са препатили в болестта, но накрая апелират хората да имат избор. Такава амбивалетност като състояние на некатегоричност показва и своята обърканост, обърква и други. Ето така, Боги, хората, информирано и зачетено свободата им, отлагат да се спасят и умират или умират скъпи за нас хора.
Мисля си, че е време да се смирим пред опасността и с това да почетем толкова много хора, които нелепо приключиха живота си без значение от или с Ковид не само на задушница. Добре би било
да помълчим и да признаем, че това ни засяга
както и всичките ни избори засягат други хора!
Мисля, че ще е по-добре оттук нататък да говорят тези, които се срещнаха с вируса и го преодоляха. Особено да говорят силно тези, които, неваксинирани, се срещнаха с него и преживяха много дни и месеци в страх за живота си и за живота на близките. Завърнали се оттам, нека да разкажат. Описвайки личността в изпитание по време на своя растеж, Карл Г. Юнг е казал: „И не е герой този, който не е срещнал дракона, или който, след като го е видял, заявява, че не е видял нищо“ и „Евентуално трябва да се върне към началото и да разкаже“ - допълва негов последовател. Нека повярваме на тези лечители на душата и
днес да отправим апел
Настоящото заразяване прониква и повлича много хора около нас. Не е ли време всеки, който не беше подминат от него - лично заразен или страдал заради близък заразен, да разкаже изпитанието си, за да спаси много други хора, които може да са твърде уязвими?
Така и загубата на наши близки и приятели, които загубихме нелепо, ще придобие смисъл.
Какво би ни казал твоят приятел, Боги, ако след голямото изпитание беше победил болестта?