Ще започна с това, с което бях планирал да свърша. Искам да се присъединя към призива на Георги Господинов. Обръщам се не към присъстващите, защото те са тук със сертификати. Обръщам се към нашите приятели, които ни гледат в Мрежата и които ще гледат на запис - аз съм Иван Станков и съм ваксиниран. И жив! Моля ви, направете го и вие - не от страх за живота си, а от обич към близките си!
Ще започна първо с благодарностите.
Уважаеми г-н кмете, уважаема проф.Ангелова, като своите колеги и аз съм горещ почитател на Елиас Канети и ви моля да приемете моите лични и човешки поздравления за това, че вече толкова години държите високо името на този роден в Русе наистина световен писател, че обгрижвате следсмъртния му живот върху тази наша земя!
Искам да благодаря и на издателство „Хермес“ и неговия управител г-н Стойо Вартоломеев, които рискуваха с издаването на тази книга. Благодаря сърдечно!
Благодаря най-много на всички онези читатели, които си я купиха, защото читателите са много по-важни участници в литературния процес, отколкото самите писатели. 
Понеже стана дума за тях /писателите - б.р./, искам да заявя, че аз познавам всички тези книги и познавам не само тези, номинираните им книги, познавам почти всички книги на номинираните автори. За част от тях съм писал, изследвал съм ги и най-голямо би било щастието ми, ако някой от журито ми каже: „Твоята награда беше изтеглена със жребий“. 
За мен е изключително радостно, че тази година журито присъжда наградата на името на Елиас Канети на моята книга „Вечерна сватба“.
Така книгата се връща при града, който я роди из купищата свои стари вестници. Оттам тя си открадна много от случките, героите, любовите и смъртите. 
Опита се моята книга да си въобрази града със сто години по-млад. Гледаше възторжена как тогавашните му жители вървят като в някаква легенда сред пищните фасади, украсени с митични атласи и горгони, вслушваше се в объркания шепот на вечните негови влюбени. Сега му връща всичко с благодарност.
Русе е неин и тя иска също да бъде негова. Знае, че той живее между кориците и на други книги. Но на такъв град не може да му се сложи точка.
 Опити върху него ще има, додето той съществува - с родната, голямата река, с изящната си архитектура, с благородните си хора и с всичкото свое време - от Сексагинта Приста до насрещните ни векове.
Нероден тук, градът ме прие бащински на петгодишна възраст сред родните свои деца, изучи ме и ме възпита в красотите си.
Затова, мой роден град, приеми тази изтекла от сърцето ми книга - като малка приписка към твоето светлоструйно житие. И пребъдвай в идващите времена!