Моята задача е да ви подразня още няколко минути преди да научите името на носителя на наградата. Тук трябва да ви кажа няколко думи за мотива, който първо накара журито да номинира тези седем книги и кое ни накара да изберем победителя.
Тук трябва да кажа, че не бих определил победителя като най-добрия сред номинираните, защото няма да е честно към тях. Знам, че това е клише, когато се говори за решение на жури - да се каже, че всички заслужават наградата, но вие трябва да сте се убедили, дори да не сте чели книгите - само по думите на номинираните - и да разберете за какви автори става дума. Когато пък прочетете книгите, ако още не сте, ще разберете поне половината от нашите основания те да бъдат номинирани.
Много често тук се чуха думите „европейско“, „европейски“, „световни“, а причината е защото наградата е „Елиас Канети“. Това звучи малко като клише, защото ние чрез думата „европейско“ сме склонни по инерция да оценностяваме някакви неща - европейски начин на живот, европейско поведение... Това означава нещо много хай, много добро, но какво се крие зад това прилагателно, когато го употребяваме спрямо тези седем номинирани книги - онова, което се крие зад думата Европа, поне за мен. 
На първо място това е свобода - една свобода, която като че ли ни става все по-ценна през последните години, защото отвсякъде посягат да ни я отнемат, включително и под благовидния предлог, че „трябва да опазим здравето си“. Но какво е свободата без една друга ценност, която Европа все повече усеща, както спрямо себе си така и спрямо други страни, които не са влезли формално в Европейския съюз и това е солидарност. Никаква свобода не струва нищо, ако след нея не идва солидарността, ако го няма разбирането, съпричастността, болката, която би трябвало да изпитаме с другия, подаването на ръка - онова, което като че ли пак по инерция наричаме хуманизъм. 
Всъщност Елиас Канети е един от големите символи на свободата и солидарността, за това казваме, че е свръхевропейски писател, но зад това стоят конкретни думи, усилия и ценности. 
Аз съм радостен, че тези седем книги всъщност покриват различни времена и по някакъв начин работят за тези две ценности. Има книги за 20-те години, за междувоенния период, книга за ужасите след 9 септември 1944 година, книга за края на 80-те и началото на 90-те на ХХ век, имаме съвременни книги и такава, която бихме нарекли „книга за близкото бъдеще“.
Всички тези времена са в тази награда и ние ги живеем тези времена и днес.
Номинациите на тези седем книги показват, че не може да избягаме от времената си. Ние сме изтъкани от всички тях - от ужаса на червения и белият терор от средата на 20-те години /на ХХ век - б.р./ до ужасите, които вероятно ни очакват в близкото бъдеще.
Ще чуете името на лауреата тази година, но не забравяйте, че онова, което дължите на него и на всички номинирани заглавия е да ги прочетете. Само така ще има смисъл от тази награда. Тя е в името на четенето, на разбирането и на умението да живеем заедно - да бъдем просветени, смели и образовани, защото само просветения човек може да победи и пандемия, и демоните на несвободата, които никога не спят.