Д-р Росица Кръстева е завършила медицина през 1997 година в Медицинския университет в Плевен. Година по-късно започва работа в Спешно приемно отделение на Многопрофилната болница /сега Университетска болница „Канев“/. От 2003 година е назначена на работа в Първо нервно отделение на същата болница и след пет години взема специалност по нервни болести в Медицинския университет във Варна. През 2013 година започва работа в Университетска болница „Медика Русе“, където става началник на отделението по нервни болести. Член е на УС на Районната колегия на БЛС в Русе и докторант към Катедра по нервни болести и невронауки в Медицински университет - Варна.
Д-р Кръстева е регионален координатор за областите Русе, Разград, Велико Търново, Габрово и Силистра по инициативата на Българското неврологично дружество за подобряване на организацията за лечението на инсулта. Освен това, тя е включена в работната група към Министерство на здравеопазването за изработване на Национален план за борба с болеста.

- Д-р Кръстева, днес се отбелязва Световният ден за борба срещу мозъчния инсулт. Кога възниква този бич за хората?
- Исхемичният мозъчен инсулт възниква, когато кръвоснабдяването към дадена част на мозъка бъде нарушено или напълно прекъснато. Това се случва, когато кръвен съсирек запуши мозъчна артерия и до част от мозъка не достигат достатъчно кислород и хранителни вещества, в резултат на което мозъчни клетки умират.  
- Какви са причините за това състояние?
- Най-честите причини за мозъчен инсулт са запушване на артерия, която кръвоснабдява мозъка, от тромб върху атеросклеротична плака или тромботичен ембол, произхождащ от сърцето, например при предсърдно мъждене.
Мозъкът е особено чувствителен на липсата на кислород и глюкоза, така че смъртта на мозъчните клетки настъпва много бързо, значително по-бързо от тази на мускулните клетки при инфаркта на миокарда.
Нелекуваният пациент губи около 2 милиона мозъчни клетки с всяка изминала минута от началото на инсулта
Човек би могъл да се възстанови и спонтанно след инсулта частично или напълно, но в много от случаите пациентите остават с тежка инвалидност или загиват. 
- Известно е, че мозъчният инсулт е втората причина за настъпване на смърт при хората, които са го получили... 
- Това твърдение е доказано от медицината. Действително мозъчният инсулт е втората най-честа причина за смъртта по света след исхемичната болест на сърцето и на практика е също така спешно състояние, както миокардния инфаркт. Инсултът остава една от водещите причини за смърт и инвалидност в Европа и прогнозите показват, че ако не се промени подходът спрямо това заболяване, честотата на инсултите ще продължи да се увеличава с 25% през следващото десетилетие и дори след това. Докато преди десет години статистиката отчиташе, че един на всеки шест души ще получи инсулт до края на живота си, сега данните на Световната организация по инсулт показват, че това заболяване ще засегне един от четирима. 
Според прогноза, изградена върху статистически данни, за 2021 година около 610 000 човека в Европейския съюз ще получат мозъчен инсулт, а още 170 000 човека в европейски страни извън Евросъюза също ще получат инсулт. Казано по друг начин,
всяка минута един човек на европейския континент ще получи инсулт през 2021-а
С тези темпове се прогнозира, че броят на инсултите в Европа ще достигне 819 771 през 2035 година. 
- Тези данни са, меко казано, стряскащи.
- Така е. Този инсулт може да е смъртоносен или инвалидизиращ, което ще промени живота на пострадалия и на неговите близки. Много от пациентите получават и последващи инсулти. Хората, които оцелеят, ще станат част от милионите европейци, които живеят с последствията на инсулта - както здравословни, така и социални и финансови.
- Съществуват ли начини за преодоляване на това страшно заболяване?
- За щастие, има убедителни доказателства, че инсултът е предотвратимо и лечимо заболяване. Съществува потенциал за драстично намаляване на тежестта от инсулт, включително и на дългосрочните му последствия, но това изисква съвместни действия на Министерство на здравеопазването и на социалните грижи, научни организации, неправителствени и други организации за борба с инсулта, медицинските специалисти, клинични и предклинични изследователи и здравната индустрия.
На първо място е важно предотвратяването на инсулт
като се въздейства върху рисковите фактори за получаването му, които са същите както при останалите сърдечносъдови заболявания. Някои от факторите се повлияват индивидуално като отказът от тютюнопушене и употреба на алкохол, нормализиране на телесното тегло, увеличената двигателна активност и здравословното хранене. От съществено значение е и контролирането на съпътстващите заболявания като високо артериално налягане, повишения холестерол в кръвта и захарния диабет. Справянето с рисков фактор като замърсяването на въздуха обаче изисква намеса на обществено ниво.
- Какви са симптомите, по които човек може да предположи, че е застрашен от инсулт?
- Симптомите за инсулт са разнообразни и зависят от засегнатата зона на мозъка, като те могат да варират  от едва забележими до тежки.
Най-честата изява на инсулта е едностранната парализа на ръка и крак
понякога съпроводено с изтръпването им, изкривяване на лицето, замазан говор и/или невъзможност болният да говори и разбира говор. При инсултите, които засягат ствола на мозъка или малкия мозък, симптомите могат да включват и нарушено равновесие, повръщане и нарушения на гълтането. Понякога тези симптоми могат да се появяват периодично и да изчезват напълно. Тези състояния се наричат преходни нарушения на мозъчното кръвообращение и тъй като са свързани с много висок риск от последващ инсулт, също изискват спешна консултация с невролог. Разработени са различни доболнични скали за бърза оценка на тези симптоми, които е желателно да се използват от екипите на Спешна помощ и по този начин да се постави предварителна диагноза и пациентът да се транспортира приоритетно до болница, където ще му се осигури адекватно лечение.
- В този ред на мисли, какво лечение се прилага на хора с инсулт?
- Единственото лечение на исхемичния мозъчен инсулт е
незабавното възстановяване на кръвотока към засегнатата част от мозъка
Това може да стане чрез прилагане на лекарство, което разтваря кръвния съсирек в запушения кръвоносен съд - т.нар. венозна тромболиза, или чрез тромбекстракция или тромбаспирация, при които механично се отстранява тромбът посредством ендоваскуларно лечение. 
Венозната тромболиза е метод, който се прилага в България от 2005 година, докато тромбекстракцията е сравнително нов метод на лечение, който се прилага само в няколко центъра в България от квалифицирани специалисти по инвазивно лечение. Тези два метода могат да се приложат в ограничено време след началото на симптомите на инсулт - за тромболизата са четири часа и половина, а за тромбекстракцията до 6 часа от началото на инсулта. При някои болни не може да се приложи венозната тромболиза поради протовопоказания, например скорошни големи операции, травми или прием на някои антикоагуланти като синдром.
Специализираните звена за лечение на инсулт, където работи мултидисциплинарен екип от специалисти в лечението на инсулта, са единствената ефективна намеса за лечение на остър инсулт с гарантирани положителни резултати.
- Каква е статистиката за установени пациенти с инсулт през миналата година?
- През 2020 година в България са били приети в болница 42 607 пациенти с исхемичен мозъчен инсулт, като на 907 от тях е приложено лечение с венозна тромболиза. Според препоръките на Европейската организация по инсулти
в България са необходими 40 болници, извършващи такова лечение
като те трябва да са разположени така, че на всеки пациент с инсулт да са му необходими не повече от 45 минути, за да стигне до тях. Препоръките са поне 5% от пациентите с инсулт да получават лечение с венозна тромболиза, като в Европейската стратегия за инсулта е заложено до 2030 година да се достигне ниво на лечение с интравенозна тромболиза над 15% и ниво на ендоваскуларна терапия над 5% за цяла Европа. За съжаление, в България тромболиза е приложена едва на 2,1% от пациентите. Това означава, че ние, невролозите, все още сме длъжници на своите пациенти. Причините за това са различни - от една страна, неразпознаване или неглижиране на симптомите на инсулт, неправилно оказана или закъсняла медицинска помощ, забавен транспорт, липсата на колаборация на екипите на Спешна помощ с болниците, както и неправилен подбор и оценка на пациентите в Спешно отделение. Вероятно и епидемията от Ковид също затрудни както екипите на Спешната помощ, така и болничните екипи за лечение на инсулт поради забавен триаж и липсата на достатъчно легла и медицински персонал за инсултно болните през най-тежките месеци.
Някои от пациентите с леки инсулти предпочетоха да се лекуват вкъщи или идваха късно в болницата
поради страх от заразяване с коронавирус.
За да стигнат пациентите с инсулт навреме до болнично заведение, където се прилага това съвременно лечение, е необходимо да се постигне високо ниво на осведоменост в обществото по отношение на симптомите на инсулт и те да станат рапознаваеми, дори за децата в училищна възраст. За англоговорящите държави е въведен акронимът FAST, обозначаващ основните симптоми на инсулт, а от няколко години в България се наложи акронимът БЪРЗО, който означава Б - бързо действайте и проверете, Ъ - ъглите на устата, Р - ръцете (пада ли едната по-бързо от другата, ако са изпънати напред), З - затруднения в речта, О - обади се на 112.
В Университетска болница „Медика“ имаме разработен алгоритъм на поведение при пациенти с мозъчен инсулт от вратата на Спешно отделение до изписването от неврологично отделение и насочването им за рехабилитация. Преценката какво лечение да се приложи на пациента с инсулт се прави от мултидисциплинарен екип от невролог, специалист по ендоваскуларно лечение и по образна диагностика и неврохирург. Много е важно веднага да се направи образно изследване на пациента-компютърна томография, за да се изключат заболявания, които протичат със същите симптоми като мозъчен кръвоизлив, тумор или мозъчна травма.
- Като заговорихте за болница „Медика Русе“, колко пациенти с инсулт са преминали през вашето отделение за последните две ковид години?
- През 2020 и 2021 година, които преминаха почти изцяло под знака на Ковид пандемията,
в нашата болница са лекувани над 700 пациенти с исхемичен мозъчен инсулт
като 138 от тях са били лекувани успешно с венозна тромболиза, което е 19% от общия брой. Нашият опит показва, че това лечение е намалило процента на пациентите с тежка и умерена инвалидност след инсулта, като има и леко намаление на смъртността.
Важно е да се знае, че колкото по-рано започне рехабилитацията след инсулт, толкова по-успешно е възстановяването. То може да бъде много продължителен процес, като много пациенти постигат напредък в придвижването, самообслужването или умения за комуникация едва месеци или дори години след инцидента. Много често те не получават шанс за продължителен процес на рехабилитация, прегледи или вторична профилактика. За съжаление, здравната каса заплаща едва две клинични пътеки в годината след преживян мозъчен инсулт и в годината след заболяването, а след това един път годишно за 7 дни, което е крайно недостатъчно. За болния с инсулт не е важно само запазването на живота, а и осигуряването на качество на живот след инсулт. Това няма как да се осигури само от медицинските специалисти, а е необходима организирана подкрепа и съвместни действия от държавата и обществото.