Здравей, Петя! Занимавам се, така да се каже, с художествени проекти. Не съм потънал само в света на изкуството и мисля, че повечето като мен също разбират пътя от една идея, през обработката й да стане възможно осъществяването й заради механизмите на финансирането, до реализацията на цял проект. Малцина на тази възраст вероятно още стоят в юношеската илюзия, че могат просто да си творят и от това да берат плодове до степен да се чувстват напълно финансово обезпечени и свободни да си правят изкуството. Научихме се на много неща, за да не се оплакваме, а да се трудим, като разбираме от преди несвойствени за занаята ни неща... Напоследък разбрах, че дори и Христо Явашев е трябвало дълго да планира всеки свой замисъл, което сигурно му е коствало компромис да е прекалено търпелив във времето, включително и да не може да види завършени някои свои проекти, първият от които се оказа опаковането на Триумфалната арка.
За разлика от колеги, които се отчаяха и се отказаха от изкуството заради хляба насъщен, аз се опитах и направих нещо, с което намирах своята публика и бях обнадежден. Какво ми струваше, не се оплаквам, само ти пояснявам, че някои близки, за да ме предпазят от рискове, правеха нещо като жив да ме оплакват, други ме подкрепяха, но не бях сигурен дали вярват във възможностите ми, или просто приемат това, което правя, от любов...
Сега съм объркан от това как реагират двама мои поддръжници, на които си плащам за услуги, които ми предоставят за моите проекти. Единият, с много голям опит в управлението на парите и по-възрастен от другия, е абсолютен оптимист, че това, с което съм се захванал, има добър потенциал, не е рисково за мен и мога да си позволя спокойствие за перспективата напред. А другият, твърдейки, че ми мисли доброто, ми подмята, че времето минава, аз не просперирам, затова трябва да предприема друг начин. Но не мога да се избавя от чувството, че целта му е да стана по-дълготрайно зависим от него чрез нещото, което ми предлага. Последните ми такива разговори се състояха в период, в който бях в напрежение, но не от безпокойство, а чувствайки подем и от изпълнените последни проекти, и от това, че на фона на една голяма криза моите неща някак вървят и имам възможност да храня семейството си. Единствено не можем да си позволим по-скъпи удоволствия, както се е случвало по-рано, но пък в тази пандемия и не изпитваме изкушение и нужда от тях.
Искам да си обясня дали това отношение към мен си е от характера на човека отсреща, или пък аз се заблуждавам и приемам само това, което искам да чувам и ми вдъхва оптимизъм, и не се съмнявам в съображения, различни от виждането ми за моите начини за справяне. Камен, 48 г.

Здравей, Камене! С изразяването на твоите разсъждения допринасяш много хора, които като теб се занимават с изкуства, да припознаят проблемите си и да се уверят, че те се споделят от други като тях. Това е ценно, особено в сегашната пандемична ситуация, която е изпитание за всички дейности, зависими от ограничителните мерки за предпазване от Ковид-19. Освен това у нас като че ли не е преодоляна склонността да се подценява интелектуалният труд. Хората, които са му посветени, са уязвими, ако не са развили умения да се договарят. Много от тях понасят унизително ниски възнаграждения,
ако трудът не носи на тези, които го ползват, бърза във времето полза
както на компютърните програмисти.
От писмото разбираме, че върху теб оказват отражение две противоположни гледни точки на хора, с които си в работни отношения - единият изглежда, че те окуражава с оптимизма си, а с отношението си към теб другият ти поражда съмнения в чистите си намерения да ти съдейства.
Може би имаш нужда някой отстрани да ти помогне да се предпазиш от самозаблуждения, но и от
влиянието на другите, ако то произхожда от лични техни слабости
По-сериозно изследване на тази ситуация би могло да се постигне в същински консултативен процес, в който могат да се разгледат и вътрешните - твоите, и на външните източници на разколебаване и на увереност, но да направим опит да се ориентираме сред вариантите в твоята ситуация, както си я разказал в писмото.
Ти не само си се развивал лично чрез изкуствата, но понастоящем развиваш дейност, която е свързана с художествени проекти. Казваш, че не си потънал само в света на изкуството. Придобил си
нужни за съвремието рефлекси
да реализираш свой или на съмишлениците ти замисъл от идеята „през обработката й да стане възможно осъществяването й заради механизмите на финансирането до реализацията на цял проект“. Считаш, че отдавна си надживял представа, която действа дезадаптивно на хора, които и в младежка, и в зряла възраст се чувстват вероятно неоценени, ако „стоят в юношеската илюзия, че могат просто да си творят и от това да берат плодове до степен да се чувстват напълно финансово обезпечен и свободни да си правят изкуството“. Ти и други като теб сте усвоили
допълнителни познания и опит
в неща, които преди са изглеждали несвойствени за занаята ви. Представяме си, че това е свързано с управлението на дейност, което вече само в някои специфични неща се отличава от който и да е друг бизнес - да стигнеш до потенциалните клиенти, да се съобразиш с потребностите им, вероятно и да правиш компромиси по отношение на това как би искал да изглежда твоето изкуство, и това, от което има нужда или от което разбира клиентът, за да го приеме. За част от посветените на изкуството това е непосилно и не се възползват от други възможности, други напълно се отказват и предприемат съвсем различно от таланта си препитание, трети се прехранват чрез правене на лесно продаваеми произведения, изневерявайки на
това, което същински би могло да ги изрази
ако за малцина то е разбираемо.
С напомнянето за работите на Христо Явашев подаваш глътка въздух на обезверените в българската икономическа атмосфера за изкуство. От филм за това как той и съпругата му Жан-Клод са подготвяли своите проекти разбираме за много зависимости за осъществяването им дори в страна като Франция и други държави, в които са правили инсталациите си с години наред търпеливо планиране, техническа подготовка, финансово осигуряване. И аз си мисля като теб, че „сигурно му е коствало компромис да е прекалено търпелив във времето, включително и да не може да види завършени някои свои проекти“.
С това ме подсещаш и за приказните архитектурни и интериорни шедьоври на Антонио Гауди, за катедралата „Саграда Фамилия“, която още се строи, и за голямото наследство, което има Барселона от този творец. В днешно време не само частни организации, които стопанисват продуктите на неговото творчество, но и самата община продължава да печели от струпани опашки да го видят и си тръгват удивени и ободрени от
неподвластната на времето среща с гениалния художествен дух
на един човек. Физическият му живот е свършил в нищета заради посвещението му на чистото изкуство, което заради мащабите си е било зависимо от поддръжка от меценати, но името с направеното от него остава.
Казваш, Камене, че за разлика от колеги, които са повярвали, че няма да се справят в живота си, прехранвайки се изкуство, ти си се опитал и си направил нещо, открил си своята публика и това те е обнадеждило. Не си се поддал, както вероятно те, на натиска от страна на близки -
за да те предпазят от рискове заради дързостта ти
жив са те оплаквали или пък са те подкрепяли само от любов.
Това е било в миналото, вероятно се прокрадва и в настоящи моменти, но сега те объркват гледни точки на двама поддръжници за твоите проекти, които изглеждат диаметрално противоположни. По-възрастният, с голям опит в управлението на парите, е абсолютен оптимист, че това, с което си се захванал, има добър потенциал, не е рисково за теб и той счита, че можеш да си спокоен за перспективата напред. В края на писмото си се питаш дали на теб ти се чува само
това, което би ти се искало да бъде
Този човек вероятно те познава не само като талантлив в изкуството ти, но и като дисциплиниран в труда ти. Постиженията ти в реализацията на проектите може би му позволяват да провижда напред, че няма рискове за теб с това, което правиш, и дори и да се появят нови неочаквани обективни обстоятелства (като тези, които наложи Ковид пандемията), ти вече си показал гъвкавост и умения да се пренастроиш и да не спираш
да намираш възможните начини да довършваш своите проекти
Сега да погледнем към описанието, което даваш за по-младия поддръжник - „твърдейки, че ми мисли доброто, ми подмята, че времето минава, аз не просперирам, затова трябва да предприема друг начин, но не мога да се избавя от чувството, че целта му е да стана по-дълготрайно зависим от него чрез нещото, което ми предлага“. Така казано, без допълнителна информация, за да разберем повече за това, с което този човек извършва услуги за теб и от колко време, твоите думи много добре представят 
манипулативния стил, когато се използва за постигане на цел,
на този, който го прилага - обикновено да продаде нещо или повече в своя полза, уверявайки те, че го прави заради нещо ценно за теб. Накрая казваш: „Искам да си обясня дали това отношение към мен си е от характера на човека отсреща“. Мислейки за характера, манипулативният стил може и да е личностно присъщ на човек, който е неуверен в себе си да постигне разбирателство чрез свободно споделяне на своите нужди и възгледи и с интерес за истинско вникване в потребностите на другия, в случая на теб. Така манипулирането се явява защитен механизъм във връзката с другите и може да се каже, че е от характера на човека. Но дали не е от характера на дейността, която извършва, ако той представлява по-голяма организация, която извършва услуга за теб? Да си представим, че това се изисква от него, за да се отчита трудът му. В определени дейности нормите, които се поставят, изискват използване на
различни начини за психично въздействие
върху клиенти. Ако убеждаването и емоционалното заразяване не сработят, може да последва внушение. Изглежда, Калояне, че си чувствителен към отношението на този човек към теб. Може би се познавате отдавна и затова ти се иска неговото поведение да не е израз на негативно отношение. Разбира се, че истинското партньорство и в личния живот, и в бизнеса предполага равнопоставеност между партньорите без стремежи за доминация чрез опити да се влияе на другия. Това подрива също толкова значимите за партньорството уважение и доверие. Но дали, Камене, не би могъл
да си представиш себе си с два образа
- на човека Камен, който се чувства засегнат в това отношение, и на клиента Камен, който е част от голямо множество, към което дадена организация има цел да насочи нови развиващи своята си дейност въздействия и постижения? Така погледнато, ми се струва, че отношението на младия ти поддръжник става по-разбираемо, с това и поносимо, и може би за теб остава да заявиш пред него своята
увереност да се справиш така, както считаш за правилно
и да го убедиш в своята непоколебимост.
Мисля, че за това имаш сили, казвайки, че последните ви разговори са се състояли в един напрегнат за теб период, „но не от безпокойство, а чувствайки подем и от изпълнените последни проекти, и от това, че на фона на една голяма криза моите неща някак вървят и имам възможност да храня семейството си“. Поясняваш, че вкъщи се ограничавате единствено по отношение на по-скъпи развлечения, но пък и
в тази валидна за всички кризисна ситуация
те не представляват нито изкушение, нито нужда за вас.
Да, прав си, че е възможно да се заблуждаваме, като чуваме само това, което ни се иска, което пасва на представите за желаното, но показвайки, че го имаш като едно наум, ми се струва, че ти не си от хората, които объркват и възприятията си, и живота си, обръщайки гръб на реалността.
С това вкъщи вече някой те подкрепя не както преди - само от любов, и със сигурност не само в твоя талант и творчески стремеж, но и в твоята любов и грижа за най-близките.