Д-р Красимир Гайтанджиев е специалист по вътрешни болести, гастроентерология и диететика. През 1985 година завършва Медицинския университет в Плевен, след което до 1992-а придобива трите специалности. Впоследствие усвоява допълнителни квалификации по абдоминална ултразвукова диагностика със сертификат за I и II ниво, горна и долна ендоскопии със същия сертификат, диагностика и лечение на хронични вирусни хепатити, морфологична диагностика на хронични вирусни хепатити и здравен мениджмънт.
Д-р Гайтанджиев е редовен делегат в множество европейски конгреси, конференции и симпозиуми в България и чужбина.

- Д-р Гайтанджиев, какво представлява заболяването цьолиакия?
- Първо трябва да уточня, че цьолиакията, известна още под наименованията глутенова ентеропатия, идиопатична стеаторея и нетропическо шпру, е вид заболяване на храносмилателната система, в основата на което лежи нарушената интестинална резорбция.
Важно е разграничаването на болестта от повишената чувствителност към глутен, наблюдавана при някои пациенти, както и от алергията към съдържащите глутен продукти. При повишена чувствителност към глутен е налице остра стомашно-чревна реакция при консумация на съдържащите го храни, но без характерните за цьолиакия изменения в интестиналния тракт. При алергия към глутен консумацията на съдържащите го храни води до различна по тежест алергична реакция като задух, оток, обрив и други.
Цьолиакията, за разлика от тези две състояния, е комплексно заболяване, протичащо с прояви както от страна на интестиналния тракт, така и извън него. То крие риск от сериозни усложнения при липсата на подходящо лечение, като терапевтичните мерки са комплексни и обикновено до края на живота на пациентите.
А сега конкретно на въпроса ви.
Цьолиакията е генетично обусловено, автоимунно заболяване, при което настъпва увреждане на лигавицата на тънкото черво
най-често при контакт с житни храни, съдържащи глутен като например пшеница, ръж, овес, ечемик, както и храни от други основни групи с добавен глутен. Глутенът представлява протеинен комплекс, изграден от глутамин и пролин, наречен алфа глиадин. Алфа глиадинът е активната съставка, която причинява увреждането на тънкото черво.
По-известните други наименования на заболяването се дължат на особености в протичането и клиниката - глутенова ентеропатия, идиопатична стеаторея и нетропическо шпру. Важно е да уточня, че този синоним на цьолиакията е въведен предимно във връзка с идентичните прояви на тропическото шпру, характерно за някои части на света, известни като ендемични райони -  Индия, Куба, Хаити, Южна Азия, Филипините и други. Освен това при цьолиакията настъпват характерни хистологични изменения по хода на интестиналния тракт със засягане предимно на абсорбционната повърхност на тънките черва.
- Кои са причините и рисковите фактори за развитието на болестта?
- Редица фактори играят роля за развитието на болестта и/или допринасят за по-ранната проява на симптомите при отделните пациенти, като към най-често спряганите се включват:
> Генетична предиспозиция. Наличието на родственик с глутенова ентеропатия значително повишава рисковете от появата на болестта в поколението.
При наличие на близки роднини с  това заболяване е необходимо повишено внимание и бдителност
още от най-крехка детска възраст (кърмене, захранване, последователност на въвеждане на храните и други. 
> Кърмене. Все още липсва единодушие относно ролята на кърменето, като в съвсем близкото минало се считаше, че при изключително кърмените бебета над 12 месеца е налице по-нисък риск от поява на болестта в сравнение с кърмените само няколко месеца или кърмачетата, хранени с адаптирано мляко. Правилното захранване на кърмачето и въвеждането на храните в оптималния, известен като прозорец във времето период, намалява рисковете от поява на алергии и непоносимости към определени групи храни. Ранното въвеждане на глутен, преди навършването на шести месец, не се препоръчва, особено при наличие на генетична предиспозиция. 
> Ротавирусна инфекция. Тези инфекции показват висока честота в кърмаческа и ранна детска възраст, като според редица специалисти след боледуване от подобна вирусна инфекция е налице по-висок риск от ранно отключване на цьолиакия.
Поставянето на ротавирусна ваксина до шести месец е най-добрата, целенасочена и ефективна, налична към момента профилактика
срещу ротавирусната инфекция и макар да не е включена към задължителните в имунизационния календар ваксини, много специалисти препоръчват нейното навременно поставяне за предпазване на бебето.
> Прекомерна консумация на съдържащи глутен храни. Храненето на модерния човек често изобилства от съдържащи глутен храни (предимно тестени изделия, любимите на всички пици, бургери, арабски питки, хляб, някои захарни изделия и други). В нормална ситуация се препоръчва здравословно меню, което също съдържа глутен, но в разумни количества. 
> Нарушена чревна флора вследствие чести стомашно-чревни заболявания. Честите интестинални инфекции в детска възраст могат да причинят промени в нормалната чревна флора, предизвиквайки свръхрастеж на редица патогени. Това от своя страна лавинообразно води до промени в нормалното функциониране и активност на интестиналния тракт и повишава рисковете от поява на глутенова ентеропатия.
- Какви са симптомите на цьолиакията?
- Симптомите на болестта често започват първо в ранно детство и след това могат да затихнат за известен период от време. Вторият пик на заболяването се появява в трета и четвърта декада, а третият - след 60 годишна възраст.
При безсимптомните форми на болестта основният риск е свързан с бавна, подмолна прогресия
на заболяването, като често състоянието се открива случайно във връзка с други оплаквания в хода на провеждане на различните диагностични тестове.
Основните прояви на цьолиакия са свързани с нарушеното усвояване на хранителните субстанции от интестиналния тракт, което от своя страна отключва редица системни прояви.
В зависимост от давността на заболяването може да се наблюдават стомашно-чревни оплаквания, промени в изпражненията, анемия, хронична умора, редукция на теглото, синдром на малабсорбция, депресия, кожни промени, неврологични прояви, както и прояви на опорно-двигателната система. За появата на симптомите в детска възраст значение могат да окажат патологии на бременността, храненето на кърмачето с кърма или адаптирано мляко, захранване, въвеждане на глутена в неподходящо време или количества, прекомерна консумация на съдържащи глутен храни и други.
Важна особеност е, че
болестта засяга не само храносмилателната система, но може да окаже негативно влияние върху растящия детски организъм
поради което своевременното поставяне на диагнозата е от ключово значение. Затова своевременното откриване на болестта, особено при децата и подрастващите, е от ключово значение за назначаването на подходяща терапия и намаляване рисковете от поява на някои от характерните за болестта усложнения.
- До какви усложнения може да доведе цьолиакия, ако не се вземат своевременни мерки?
- Глутеновата ентеропатия често протича дълго време подмолно, без наличието на добре проявени признаци или имитирайки други, смятани за напълно безобидни състояния. Погрешната диагноза, както и забавянето във времето на поставянето на диагнозата, крие риск от поява на някои от характерните за състоянието усложнения. На първо място е недохранването, което се наблюдава при хронично протичане на болестта. Невъзможността за оптимално усвояване на хранителните вещества от тънките черва води до недостиг на есенциални киселини, витамини, минерали, хранителни вещества и съответно загуба на тегло, анемичен синдром, изоставане на растежа при деца и други. Болестта може да доведе и до костни увреждания, репродуктивни нарушения, непоносимост към лактоза, неврологични нарушения, сърдечно-съдови увреждания и дори до рак.
Тъй като
заболяването в масовия случай е нелечимо и се препоръчва доживотна терапия
то е необходимо ранно откриване на болестта с цел намаляване рисковете от развитие на различните по вид и тежест усложнения.
- Как се поставя диагнозата на това заболяване?
- Диагностицирането на глутеновата ентеропатия изисква комплексен подход и провеждане на различни по вид изследвания. Най-общо се прилагат диагностични методики като разпит на пациента, физикален преглед, който включва палпация на корема, оглед на кожата и видимите лигавици, кръвни изследвания за нива на желязо, глюкоза, билирубин, креатинин, липиден профил, нива на някои витамини и минерали, чернодробни ензими, фактори на коагулацията и други за евентуално установяване на други подлежащи увреждания и настъпили усложнения, както и серологично изследване на някои от характерните за болестта антитела. При необходимост се прави и образна диагностика, включваща коремна ехография. При съмнения за болестта и противоречиви резултати от кръвните изследвания и физикалния преглед се препоръчва провеждането на ендоскопия с последваща биопсия, като манипулацията при възрастни се осъществява под местна упойка, а в детска възраст се препоръчва пълна упойка.
Без провеждане на съответните изследвания болестта често се диагностицира погрешно като синдром на раздразненото черво
интестинален бактериален свръхрастеж, тропическо шпру, болест на Crohn, ентеропатия с друга етиология, някои паразитози и други, чието лечение се различава съществено от терапията при цьолиакия и няма да доведе до желаните резултати.
- Какво лечение се назначава на пациенти с цьолиакия?
- Лечението при цьолиакия, за разлика от терапията при много други автоимунни заболявания, основно включва доживотно избягване и пълно ограничаване на приема на съдържащи глутен храни. Тъй като глутенът е факторът, предизвикващ обостряне проявите на болестта, то спазването на стриктен хранителен режим без глутен или така наречената безглутенова диета води до нормализиране активността на интестиналния тракт и поддържане на ремисия.
Богати източници на глутен са пшеничният хляб и тестените изделия
много от наличните на пазара зърнени храни, редица пакетирани или готови сладкиши или солени изделия, както и някои хранителни добавки. При съмнения винаги обръщайте внимание на съдържанието, обозначено на етикета на съответния продукт, за да сте сигурни в неговата безопасност.
Безглутеновата диета не е толкова трудна за спазване, тъй като много от представителите на отделните хранителни групи са напълно безопасни за консумация. Към храните, които не съдържат в себе глутен, се включват всички видове необработено месо и риба, яйца, голяма част от млечните продукти, всички видове плодове и зеленчуци, житните храни като ориз, елда, киноа, царевица, амарант, просо и други, сурови ядки и семена, билки, подправки и други. Списъкът с храните, не съдържащи в себе си глутен, е много по-богат от храните, които следва да се избягват, поради което пациентите лесно съумяват да следват стриктно безглутеновия режим.
Безглутеновата диета показва изключително благоприятен ефект
само при спазване от популацията в риск. При лица без непоносимост или алергия към съдържащите глутен храни, тяхното ограничение може да има негативен ефект.
Накрая искам да посъветвам хората с подобно заболяване да се консултират с личните си лекари, а при необходимост и с диетолог, за да получат режим на хранене и да научат ползите и рисковете, които цьолиакията крие.