Той е един от най-известните руски поети, известен е като един от основните представители на романтизма в руската литература наред с колоси като Александър Пушкин и Фьодор Тютчев, а безспорният авторитет в руската и европейската литературна критика Висарион Белински го нарича „голямата надежда на руската литература“. Но можеше да не говорим за всичко това, ако не е играта на съдбата - родът му произлиза от представител на шотландската фамилия Лиърмаунт, заселил се в Русия в началото на 17 век по времето на цар Михаил Романов. Това е роденият на днешния 15 октомври 1814 година Михаил Юриевич Лермонтов - гений, надарен не само с талант, а и с огромна смелост. Да, наред с това и с непоносим характер. Предлагаме ви очерка за него, публикуван в impressio.dir.bg.

Михаил Юриевич Лермонтов притежавал невероятен поетичен талант. Съвременниците му смятали, че само той може да замени Пушкин на хоризонта на руската поезия след неговата гибел.
Но уви - поетът също бързо напуска този свят, като отново дуел става причина за смъртта му.
Има една приказка, че да си добро момче, не е професия. Тази формулировка отлично подхожда на описанието на личността на Михаил Юриевич, който бил гений на стихосложението, но доста неприятна за околните персона. Самият Николай I съжалява за смъртта на бунтаря Пушкин, но казва за Лермонтов - „За кучето - кучешка смърт“...
Автор на нецензурни стихове
Той е военен и владее нецензурния и непристоен език. Автор е на немалко стихове „за възрастни“, поеми и епиграми, които по понятни причини не са включени в учебните програми.
Независимо от факта, че дори и в тези съмнителни произведения талантът на поета се усеща, те не предизвикват възторг в обществото и били популярни само сред приятелите на автора - драгунски и пехотни офицери. Тази част от творчеството на поета донякъде го дискредитира в очите на съвременниците му.
Отвратителен характер
Лермонтов бил едно непоносимо дете и израства като неприятен млад мъж. Списъкът с лошите черти на характера на поета, споменат от биографите и познатите на Михаил Юриевич, е доста впечатляващ. На титана на словестността се приписват дребнавост, завист, избухливост, отмъстителност и нарцисизъм.
Поетът имал остър език и не подбирал особено мишените на атаките си. Лермонтов си бил изработил особена тактика за унижение на събеседниците си - той общувал с човек, търсейки неговите слаби и болни места. След това цинично нанасял удар именно там, наслаждавайки се на реакцията на своята жертва, а след това загубвал интерес към нея.
Често мишени на гадостите му ставали по-възрастни и хора с по-висок статус в обществото, което предизвиквало всеобщо неодобрение. Михаил Юриевич нямал много приятели, но бил обкръжен от цяла армия от врагове и недоброжелатели.
Унижавал жените
Независимо от отрицателната си аура, Лермонтов се харесвал на жените и често се възползвал от това. Той ухажвал дамите, показвайки галантност и забележителен ум, а след като получавал пълното им разположение, ставал хладен и язвителен.
Като истински демон, поетът обичал да се намесва в съдбата на любовни двойки и на семейства, разрушавайки отношенията им, и изпитвал удоволствие от това. Ако познати го питали защо го прави, младият офицер отговарял, че търси вдъхновение за нови творби.
Суеверен, с нездраво влечение към мистиката
В началото на XIX век мистиката била неотделима  част от дворянския живот, но влечението на поручик Лермонтов към отвъдното надхвърляло обичайното за мнозина. Поетът непрестанно провеждал спиритически сеанси и участвал в магически представления, използвайки услугите на гадателки и вярвал в знаци и предначертания.
Веднъж гадателката, предсказала гибелта на Пушкин, дала на Лермонтов крайно неутешителна прогноза преди пътуването му в Кавказ. Жената му намекнала, че не му е съдено да се върне в Петербург. Така и станало - Михаил Юриевич срещнал смъртта в Пятигорск.
Непоправим дуелист
Лермонтов е фаталист и обича дуелите - участвал винаги, когато имал такава възможност. Първият дуел на поета е със сина на френския посланик де Барант, който Лермонтов избира за мишена на бала на графиня Лавал на 16 февруари 1840 година.
Поетът и синът на посланика се срещат недалече от мястото на смъртоносния дуел на Пушкин, на Черната река. Те се били първо с мечове и противникът наранил Лермонтов в гърдите, без да му направи сериозна рана. После преминали на пистолети - синът на посланика пропуска, а Михаил Юриевич стреля във въздуха.
Лермонтов стреля във въздуха и в хода на фаталния дуел с Мартинов в Машук планина в Пятигорск. Въпреки това пенсионираният майор, обиден от нетактичните вицове на младия поет, стрелял в гърдите му.
Въпреки че Лермонтов бил пренеприятен като човек, качествата на отличната му поезия и проза са оценени високо. Заслугите му на бъдещ класик, убит в дуел, били признати дори от онези, които не били ентусиазирани от неговите човешки качества. Великата херцогиня Мария Павловна, враждебна към радостта от смъртта на поета, която дори императорът не криел, казала:
„Господа, получихме новината, че онзи, който можеше да замени Пушкин за нас, е бил убит“
Лермонтов е роден на 3 октомври (по стар стил) 1814 г. в Москва в благородническо семейство от Тулска губерния и израства в имението Тархани в Пензенска губерния, където днес се намира гробът му. Родът му произлиза от представител на шотландската фамилия Лиърмаунт, заселил се в Русия по времето на цар Михаил Романов.
Майката на Лермонтов, Мария Лермонтова, умира през 1817 г. и той е отгледан от нейната майка Елизавета Арсениева, която се намира в постоянен конфликт с баща му, Юрий Лермонтов. Тъй като детето често боледува, баба му на три пъти го води в курортите в Северен Кавказ.
През 1827 г. двамата се преместват в Москва, където той започва да учи в гимназия. През 1828 г.
започва да пише стихове, силно повлияни от стила на Джордж Байрон
много популярен в Русия по това време. През 1830 г. публикува първото си стихотворение „Весна“. През същата година постъпва в Благородния пансион на Московския университет. През 1832 г., след конфликт с преподаватели, той напуска университета и заминава за Санкт Петербург, където постъпва във военно училище.
През 1834 г. Лермонтов става офицер в Лейбгвардейския хусарски полк в Царско село. След смъртта на Александър Пушкин през 1837 г. Лермонтов му посвещава поемата на „На смерть поэта“, изпълнена с обвинения към съвременното руско общество. Тя предизвиква широк отзвук и му донася популярност, но предизвиква недоволството на цар Николай I и Лермонтов е арестуван и изпратен в драгунска част в Кавказ. Там той се запознава със заточени декабристи, както и с известни грузински интелектуалци.
През 1838 г., със съдействието на поета Василий Жуковски, Лермонтов се завръща в столицата. Той 

започва да публикува стихове и придобива известност в литературните среди

През 1840 г. се запознава с критика Висарион Белински, който го нарича „голямата надежда на руската литература“.
В началото на 1840 г. Лермонтов е осъден от военен съд за дуела си със сина на френския посланик. Отново е изпратен в Кавказ, където се отличава в боевете при река Валерик. В началото на 1841 г. се завръща за кратко в Санкт Петербург и дори замисля издаването на собствено списание, но скоро е изпратен обратно в Кавказ.
На път към частта си е убит при дуел в Пятигорск на 27 юли 1841 г., само на 27 години. Тялото му е пренесено в гробницата на семейство Арсениеви в Тархани през 1842 г.