На 10 октомври се навършват 70 години от указа на Народното събрание, с който се създава Държавният архивен фонд на страната. Половин година по-късно, на 18 април 1952 г., се създава и русенският Окръжен държавен архив - един от първите 12 архива в страната, който обслужва днешните Русенска, Разградска и Силистренска област. На 21 юни 1952 г. е назначен първият служител на архива Пенчо Неделчев, който оглавява новата институция. До края на август той осигурява сграда и привлича първите сътрудници - Златка Пенчева, Надежда Станева, Пенка Лакомова и Милка Николова. 
В първите години от създаването на институцията служителите с усърдие и любов полагат основите. Те издирват ценни документи, за да спасят и съхранят паметта на региона, правят го всеотдайно, самоотвержено и с посветеност на мисията, важна за следващите поколения. С ентусиазъм и постоянство преодоляват трудностите с материалната база, борят се с предразсъдъците и подценяването, наваксват липсата на традиции и опит. През годините Държавният архив е бил на подчинение на различни административни структури - Архивно управление и Окръжно управление на МВР, на  Окръжния народен съвет, към Главно управление на архивите при Министерски съвет и Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет, а в момента е отдел към дирекция „Регионален държавен архив“ във Велико Търново при Държавна агенция „Архиви“. Само 
задачата на русенските архивисти остава постоянна:
да издирят, приемат и запазят ценни документи за историческото развитие на нашия град. В първите години приоритет е издирването и комплектоването на документи отпреди 1944 г. Постепенно архивното богатство започва да се натрупва. То включва фондове като тези на Областната дирекция, Околийското управление, Русенска градска община, Търговско-индустриалната камара, читалище „Зора“, Държавен народен театър, Доростоло-Червенската митрополия, Църковно-народната община, Областния съд, Католическата митрополия, които имат и общонационално значение. Реликви в историческата съкровищница на Архива са личните фондове на Захари Стоянов и Никола Обретенов, на Иваница Иванов - революционер и пръв директор на БНБ в Русе, на Петър Оджаков - председател на Окръжния съд (това е и първият приет личен фонд в архива), на митрополита на Доростоло-Червенската митрополия Михаил, на Димо Куюмджиев и др. Интерес представлява и фондът на Комитет за проучване и написване история на град Русе с изключително интересни документи. 
Тези фондове съдържат ценни сведения за положението на българското население в Русенския край под османска власт; за участието на народа в национално-освободителните борби; за Априлското въстание; за получените помощи от руските благотворителни дружества за пострадалото население по време на Априлското въстание; за българските опълченци; за културно-просветния живот в Русе и др. Особено важен е протоколът от заседание на БРЦК в Букурещ на 20 и 21 август 1874 г. с 
оригиналните подписи на Христо Ботев, Любен Каравелов и Панайот Волов
писмо от Оряховския архимандрит Константин от 18 май 1976 г., в което известява Доростоло-Червенския митрополит за преминаване четата на Христо Ботев, молба от името на Тонка Обретенова до Епархиалния съвет за прошка на сина й Ангел, заточен в крепостта Акия заради участие в четата на Стефан Караджа и много други.  
За издирването на лични фондове, частични постъпления и спомени голяма помощ оказват доброволните сътрудници, предимно учители и културно-просветни дейци от Русе и региона. Те са организирани в движение „Народната памет разказва“ и чрез тях в Архива постъпват много документални материали на изявени личности - на музикалния педагог проф.Константин Попов, на ректора на Русенския университет проф.Марко Тодоров, на проф.Олга Дряновска, на поета Димитър Вятовски; на лекари (д-р Момчев, д-р Пангелов, д-р Милка Стрезова, д-р Владимир Биков) и дейци на културата и просветата (педагожката Лиляна Минева, художника Никифор Цонев, диригента Хачик Михранян). През 1984 г. се създава Клуб на краеведа „Александър хаджи Русет“ с председател тогавашния директор на архива Димитър Петков. В началото клубът развива бурна дейност, воден от ентусиазма на учредителите. Известни краеведи завещават на Архива изследванията си за миналото на родния край (Иван Русев, Симеон Пармаков, Аспарух Емануилов, Иван Василев), предадени са тетрадки на учителя Димо Смядовски, в които той подробно и живописно разказва за Русе преди Освобождението; писма, 
биографии на известни хъшове, автобиографични бележки на Филип Симидов
Събирателската дейност на архивистите продължава и сега, а архивният фонд се е увеличил с немалко интересни фондове от личен и учрежденски характер. Сред тях са колекциите „Документи на католическо девическо френско училище в Русе“, „Регистри за гражданското състояние на селища в Русенско“, „Крепостни актове“, „Документи за горянското движение“, както и фондовете на хор „Родина“, сдружение „Проф.Васил Арнаудов“, Независимо сдружение „Екогласност“, регионална организация на евреите „Шалом“, Международно дружество „Елиас Канети“, Дружество за българо-германско приятелство в Русе. 
Особено внимание през последните години обръщаме на приемането на документи на неправителствени организации и сдружения с нестопанска цел. Каним партийни лидери да обогатят фондовете ни с документация на партиите, учредени след 10 ноември 1989 г., но все още нямаме голям успех. Сред личните фондове, приети в ДА след 2000 г., са документи на много изтъкнати русенци: Никола Боздуганов, Виолета Радкова, Георги Радулов, Мария Варамезова, Живка Анастасова, проф.Иван Радков, проф.Иван Байчев, митрополит Наум, проф.Иван Томов, проф.Иван Неделчев, инж.Добрил Христов, проф.Митю Кънев, проф.Атанас Митков, Борислав Михайлов, Здравко Кисьов, Василен Васев, Силви Стамболиев, проф. Димитрина Игнатова, доц.Марко Тодоров, Йордан Борисов, Димитър Гайдаров, Петър Терзиев, Георги Чендов и др. Това са все личности с принос за развитието на културата, образованието и науката в Русе, а някои от тях и с международна известност. Фактът, че 
такива хора ни гласуват доверие да съхраняваме техните документи за бъдещите поколения
е от огромно значение за нас, но това е и голяма отговорност пред дарителите и техните наследници.  
Днес русенските служители на музата на историята Клио пазят документи, които изчислени в линейни метра, представляват внушителното число 3205,49 м. Това са 3005 архивни фонда (2807 учрежденски и 198 лични). Това е добър атестат за работата на експертите от Държавен архив-Русе, за тяхната ангажираност и отношение към документите, отразяващи политическата и стопанска история на Русе и региона, културно-просветните процеси и тенденции, биографиите на изтъкнати русенци.
Нашата работа обаче не е само да трупаме архиви и документи. За да се знае какво има в Архива, то трябва и да се популяризира. Тази дейност е изключително важна, от нея зависи отношението на гражданите, затова е важно да правим това атрактивно и с любов. 
През миналия век начините за популяризация са били доста ограничени - документални изложби, документални сборници и каталози, научни конференции и кръгли маси. Днес възможностите, които дигиталният свят открива пред архивните специалисти, са огромни. Въпреки че остава традиционният интерес към имуществени и краеведските теми, 
все повече хора проявяват желание да проследят своите корени и да получат информация за свои предци
В читалнята на архива много ученици и студенти подготвят курсови и дипломни работи и текстове за конкурси. В последните години ДА-Русе участва в проекти по програмата „Знание и растеж“ на общинската фондация „Русе - град на свободния дух“. Сред нашите партньори са Средното училище с преподаване на немски език в проектите „Мястото и ролята на река Дунав в живота на Русе през призмата на дигиталните технологии“, в който ученици се обучаваха да дигитализират, и „Изучаване и популяризиране на българските фолклорни традиции и празничната обредност“ с Ден на народната носия в училището. С Националното училище по изкуствата подготвихме концерт „Музикални следи“, на който учениците изпълниха творби от Нено Димов, Александър Йорганджиев, Борис Стайков, Константин Попов, Борислав Михайлов и други, чиито фондове се съхраняват в Архива. С учениците от Професионалната гимназия по туризъм участвахме в проект „Мултикултурният привкус на русенската регионална кухня“, като учениците извадиха от пазени в ДА домакински тефтери български, арменски, турски и еврейски рецепти. С ПГ по облекло подготвихме изложба „Истории по действителни случаи“ по време на Ретро парада на автомобилите със скици, за които учениците се вдъхновиха от стари снимки. Със СУПНЕ и ПГ по корабостроене и корабоплаване работим по проект „Съживени моменти от историята на Русе - дигитален офис за учащи“, а със сдружение „Образователна палитра“, ПГ по селско стопанство, Института по земеделие и семезнание в Образцов чифлик и Дунавската задруга на художествените занаяти работим по проект „За плодовете на земеделския труд“, посветен на 140 г. на земеделското образование в Русе. Подпомогнахме учениците от СУ „Христо Ботев“ и СУПНЕ в работата им по проекта „Русенските евреи и войните за национално обединение (1885- 1945)“, по който бе издадена книга.       
На специално внимание сред русенци се радва нашата идея „Миналото днес“ 
- изложбите, в които съпоставяме архивни фотоси на емблематични русенски сгради с актуални снимки на същите здания и места.  
Трябва да отбележим и имената на ръководителите на русенския Архив: Пенчо Неделчев (1952-1954), Златка Пенчева (1954-1977), Христо Христов (1977-1983), Димитър Петков (1983-2000), Пламен Чакъров (2000-2005), Пламен Пинтев (2006), Анка Чакърова (2007-2010), Йордан Борисов (2010-2014) и Стефка Маринова (2015-2021).
Първите 70 години от биографията на русенския Държавен архив са своеобразен тест на времето, който показва направеното и най-вече отразява предизвикателствата на съвремието. Радваме се, че създадената организация в Русенска област за издирване и комплектуване на документи работи безупречно. В последните години с навлизането на новите технологии и интернет във всички сфери на живота това става и в консервативното архивно дело. Вече говорим за настъплението на електронните документи - всеки гражданин от дома си може сам да проучи в кой от архивите в страната се съхраняват нужните му документи. Тази възможност се осигурява от Информационната система на държавните архиви, в която постоянно се допълват нова информация и дигитални обекти.
Седемдесетгодишният юбилей на Русенския архив се чества във века на информацията. А тя се намира именно в архива - на хартиен, а скоро и на електронен носител. Тук всеки любознателен читател може да заживее с тревогите на миналото, с динамиката на настоящето и да надникне в бъдещето. Информацията е онази част от живота на човека, която граничи единствено с вечността. Това налага нейното съхраняване за поколенията - този дълг неотменно следва Държавен архив-Русе.    
По повод нашия празник каним русенци на 11 октомври да посетят Архива в Деня на отворените врати, да се запознаят с любопитни истории и да видят къде се съхранява историята на Русе. А защо не и да дарят документи и да обогатят нашата съкровищница.

Таня ВЕЛИКОВА,
Държавен архив - Русе