Един русенски спортист направи бум през този сезон. Роденият на 18 август 1999 година състезател по академично гребане Лазар Пенев спечели бронзов медал на световното младежко първенство, а през септември триумфира като шампион на Стария континент. За постиженията си спортистът бе награден преди седмица със златна значка „Русе“ от кмета Пенчо Милков. Скромният и безспорно много интелигентен млад мъж бе любезен да говори за читателите на „Утро“.

- Лазаре, ти наистина впечатли силно през тази година. Как започна всичко?
- Бях ученик в училище „Иван Вазов“, когато пристигна една жена, която трябваше да покрие изпит за помощник-треньор. Казваше се Мейсям. За целта набираше деца по програма, които искат да спортуват в свободното си време. По принцип обичах водните спортове, известно време тренирах и водна топка. Та тогава ни заведоха на езерото в Николово, където се пробвах в екипаж на двойка скул. Хареса ми. 
На първото си състезание завърших втори
В 6 клас преминах в Спортното училище, където започнах да тренирах при Цоню Григоров. После за известно време мой наставник беше Атанас Халаджов, а накрая пак водих и водя подготовка при Григоров. Бях в екипаж на двойка без кърмчия с Драгомир Борисов. С него се класирахме трети на балканското първенство. Драго обаче се отказа от спорта и нямаше как - реших да стана скифьор. През 2018 година финиширах шести на европейското първенство в Беларус в шампионата със състезатели до 23 години. Сезон по-късно заех пето място на световното първенство в Пловдив. Пети станах и на европейското. Постепенно започнах да събирам увереност, узрях някак, реших, че трябва да рискувам повече, добих самочувствие и вяра във възможностите си, за да се стигне до тази силна година с бронза от световното и титлата от европейското. Да не забравя, че по-рано станах девети на европейското за мъже и четвърти на турнир за Световната купа в Хърватия. Така трупах опит с всеки старт и трудът ми беше възнаграден. 
- Има ли спортни хора във вашето семейство?
- Само дядо Пеньо Станков. На младини е тренирал футбол. На 76 години е и е много запален и досега. Не изпуска мачове и е заклет привърженик на ЦСКА. Той много искаше поне един от внуците му да се занимава със спорт. Дядо се радва много на моите успехи. Иначе
родителите ми са съвсем обикновени хора - майка ми работи в търговски обект, а баща ми е дърводелец
Те са хората, които ме подкрепяха от самото начало. Имах много трудни моменти и винаги бяха до мен. По едно време бях решил да се отказвам от спорта. Техният съвет беше: „Толкова труд положи дотук. Нима ще захвърлиш всичко на вятъра! Продължавай!“. И не съжалявам, че се вслушах в съветите им. 
- Всеки спортист мечтае за олимпийски игри. Сигурно и ти си се устремил в тази посока?
- Разбира се, само че има един друг момент. Олимпиадата в Токио беше последната, в която беше включена моята дисциплина - скиф, лека категория. Ясно е, че ще трябва да се преориентирам и да вляза в екипаж, в двойка. Засега няма яснота кой ще е моят партньор.  
- Вярно ли е, че базата ви на езерото в Николово е под всякаква критика?
- Каква база - имаме само един хангар за лодки в гората! Минават рибари, хора всякакви и пръскат боклуци. Все едно някой да влезе в дома ви и да изръси в хола торбата със смет. Картинката е, меко казано, неприятна. На моменти ме демотивира, потиска и натъжава. Нещо трябва да се направи. 
Не става дума за облагородяване на базата само в името на спорта, а за облика на езерото
като цяло.
- Кои са хората, които ти помогнаха да стигнеш дотук?
- Родителите ми и Цоню Григоров. Той ме възпита да давам всичко от себе си. Григоров ми е като баща. Благодаря му!
- Извън спорта как минават дните ти?
- /Смее се/. Почивам, когато тренирам. И обратно. Другото е, че уча доста. Студент съм в Русенския университет в специалност „Климатизация, хидравлика и газификация“. Това е изключително интересна и перспективна специалност. Тя е бъдещето и съм много ентусиазиран да науча много. 
- А как върви личният живот?
- Имам до себе си прекрасно момиче, казва се Магдалена Борисова. И тя е спортен човек, тренира конна езда. /Смее се/ Много ме слуша. И аз нея. 
- Какво си пожелаваш през следващия сезон?
- Вече ще се състезавам само при мъжете. Няма да е лесно, но искам да покажа, че успехите ми през този сезон далеч не са били случайни. Пожелавам си здраве и мечтите ми за място на почетните стълбички да се сбъднат.