Здравей, Петя! Ние сме обикновени хора. С мъжа ми не сме учили много, но искаме децата ни да бъдат по-учени от нас, за да имат самочувствие. Аз така мисля - не че другите не ни уважават, но много, които не са учили като нас, си мислят, че хората не ги уважават, а те нямат самочувствие, защото са неграмотни. Аз пиша и чета и се оправям на компютър. Даже работих малко в читалището, където много ми хареса.
Ние с мъжа ми имаме засега само едно дете, но искаме да имаме и второ. Притеснявам се за детето и затова ти пиша. Мъжът ми ми казва: „Детето не разбира от дума“. Понякога и на него му крещи: „Как не разбираш от дума!“. Може ли нещо да му има? То е мълчаливо, много не говори, но знае да прави бели. Ние му говорим, говорим. Аз му обяснявам всичко. Казвам му: „Недей така да правиш“. Хората ме виждат, че съм изпълнителна и не ми се сърдят, като с него нещо се излагаме. Не знам персоналът как се оправя с детето ни в детската ясла. Страх ме е да попитам, да не ми кажат, че детето е глупаво. Нали, ако нещо му имаше, те вече щяха да ми кажат? Какво им говорят на децата там, не знам. Той казва малки думи и маха с ръка, като го изпращат. Значи ги разбира госпожите. Нас защо така не ни разбира? Само прави бели - все да пипа неправилното, все да хвърли, все да бяга. Като излезем навън на разходка или до магазина, не върви до нас, ами все хуква на някъде, нещо ако е видял. Повтарям му: „Казах ти само до мен да вървиш!“. И баща му пак - „Той не разбира от дума!“.
В читалището четях вестник „Утро“ и какво си писала за някои малки деца и аз реших да те питам, че да не вземе мъжът ми да обърка детето, дето все така му повтаря, че не разбира от дума? Не ща да се карам с него, а да се поправи навреме да не объркаме детето. Стефка, 20 г.

Здравей, Стефке! Писмото ти разкрива твоята загриженост да направиш най-доброто за детето си, за да се развива добре. Изразяваш искрено желанието си то да расте умно, да се образова и да има самочувствие сред другите. Споделяш нуждата си да свериш правилността на някои твои и на съпруга ти родителски нагласи и
дали има риск да се навреди на детето
В началото съобщаваш, че с мъжа ти не сте учили много. Може би искаш да ни ориентираш за това, че вероятно по-трудно се информирате за препоръчителните неща за семействата с деца и имате нужда от повече напътствия.
Казвайки „Ние сме обикновени хора“, изразяваш може би, че имате скромни очаквания за вниманието от другите към нуждите ви, но бих искала да те уверя, че познавам много на брой високо образовани хора, които също се възприемат като обикновени хора, и на невероятните неща, които правят, и на постиженията, които имат, те гледат като на
нещо нормално за своето участие във времето, в което живеят
На фона на по-ниското ви образование ти се иска „децата ни да бъдат по-учени от нас, за да имат самочувствие“. Уточняваш, че засега имате едно дете, но желаете да имате и друго. Като цяло разбираме, че ти и съпругът ти цените образованието и като родители сте взели решения за децата си да ги изучите. Макар и малко учили, вероятно вашите учители са посяли у вас семенцата на ценността на знанието. Може би сте се чувствали добре, когато са ви поощрявали в ученето, затова днес доста правилно се ориентираш: „Аз така мисля - не че другите не ни уважават, но много, които не са учили като нас, си мислят, че хората не ги уважават, а те нямат самочувствие, защото са неграмотни“.
За себе си казваш, че пишеш и четеш и се оправяш на компютър. 
Смисъла на уменията за учене
си разбрала още по-добре в кратката работа в читалището, която много ти е харесала. Ето, че подобна работа е още една възможност човек, освен да изкарва заплатата си, да продължи да се развива чрез четенето и да общува с четящи деца и възрастни.
А сега да обърнем внимание на проблемите, свързани с детето ви, които споделяш. Те касаят ранното детско развитие - до 3 години. Не казваш на колко години е вашето дете, но косвено разбираме това от думите ти, че посещава детска ясла.
Написала си писмото, притеснявайки се от повтарянето от страна на мъжа ти: „Детето не разбира от дума“.
Има множество изрази, които хората използват машинално
когато са раздразнени - така изразът „не разбира от дума“ може да е коментар за някого, който допуска едни и същи грешки дори и след многобройни съвети, или пък за дете или възрастен, който е бил предупреждаван за последствията при нарушение, което прави, но той го повтаря и, неразбирайки от дума, после се налага да бъде наказан.
Опитай се да отчетеш дали мъжът ти използва този израз за детето по инерция, като свой навик да го казва, или има предвид конкретни неща в поведението на детето, от които се изнервя и извиква „Как не разбираш от дума!“. От това, че го повтаря, ти си загрижена за детето -
„Може ли нещо да му има?“
Даваш му описание като „мълчаливо, много не говори, но знае да прави бели“. В зависимост от начина на протичане на бременността и раждането, от боледуване и усложнено лечение при някои деца се случва да се забави развитието на определени възможности, характерни за повечето от възрастта, особено ако родителите късно установят и нарушения във възприятията им - примерно поради затруднени слух, зрение или друг проблем на развитието. Това се установява с изследване, което в тази възраст прилича на игра със специалиста, който го извършва. Така че за по-голяма сигурност ти би могла да предприемеш същинска консултация.
Но нека да обърнем внимание и на това, че
нивото на разбиране на децата не е като на възрастните
и че при малките деца е съвсем нормално да не разбират от дума.
Ако детето ви е по-мълчаливо, възможно е да се е отложило във времето проговарянето или да има малък набор от думи, които ползва, или пък такъв да е темпераментът му и да не изпитва особена нужда да се изразява с думи, а повече с действия, което също е характерно за възрастта.
Така че прочети на мъжа ти това мое твърдение: Да, детето не разбира от дума! То разбира отношението към себе си чрез начина на произнасяне на думите, чрез жестовете, които са поощрителни или предупредителни, чрез настроението и реакциите на хората, които се грижат за него, които може да изразяват радост и удоволствие или неудоволствие, когато прави нещо неодобряемо. Можем да кажем, че 
жестовете в тази възраст са „думите“, които детето се научава да разбира
и чрез тях се учи и на речника с говорните думи.
Така то разбира госпожите в детската ясла и си общува с тях. Там уплътняват детското ежедневие освен с грижите по измиването, храненето, преспиването на децата, също и с многообразни двигателни игри за укрепване на здравето, на стойката, на равновесното ходене, на мускулната сила и с разнообразни забавни римушки и песнички за малки деца. Използват кукли за пиески за най-малките, знаят как да говорят, така че децата да разбират и от дума.
Питай госпожите как го правят. Аз вярвам, че те на драго сърце ще ти разкажат. Всеки добър професионалист се радва да сподели опита си и да бъде полезен и му става приятно, че трудът им се цени, когато родителите се опитват да се научат на нещо от тях, което е възможно да приложат и вкъщи с общуването с детето и със заниманията с него. Питай кои са 
подходящите за детето игри вкъщи
Не би било добре детето да стои тихо и мирно, за да не уморява родителите си. Това е възрастта, в която децата неуморно повтарят едни и същи действия, може да искат едни и същи неща и в цялата тази повторност репетират малкия си опит и развиват паметта си, докато се появи нещо ново в техните възможности.
Сама си забелязала: „Той казва малки думи и маха с ръка, като го изпращат. Значи ги разбира госпожите. Нас защо така не ни разбира?“.
Ако ги попиташ, те ще ти разкажат по-конкретно
какво може или не може все още детето
спрямо другите деца, ще ти дадат съвет. Твоята притеснителност, заради която избягваш да питаш, за да не ти кажат това, от което се страхуваш - че детето има някакъв проблем в развитието си, тях може също да ги смущава. Може и да съжаляват, че им изглеждаш като човек, който не показва заинтересованост за това как детето прекарва ежедневието си в яслата и какво може да прави там. А ти в действителност живо се интересуваш. И от грижещите се в детската ясла, и от консултация, ако предприемеш такава, би могла да разбереш значението на това родителите да са търпеливи, но и
кои са всекидневните важни и неотложни неща,
с които трябва да са изпълнени дните на малките деца.
Поясняваш: „Ние му говорим, говорим. Аз му обяснявам всичко. Казвам му: „Недей така да правиш!“.
Често ми се е случвало в родителското консултиране по проблеми на детското развитие да чувам от родителите, че повтарят вкъщи „Недей това..., недей онова...“. Детето трябва да е дейно, за да се развива успешно, а не да е неподвижно. Заради това би било добре възрастните да се придържат не към това, което не трябва да прави, а към
това, което е добре да прави - да му показват, да го поощряват
да повтори полезните неща, тези от които се учи, и да го похвалват всеки път, когато се опита и го прави все по-добре. Така на децата им се услажда „бравото“ и се стремят да го чуят отново. Обратно - всяко „недей“, когато е често чувано, ги обърква, а като се повтаря непрекъснато, ги стимулира и те да повтарят нещо, което още не са разбрали защо е погрешно, след като не го разбират.
Споделяш: „Хората ме виждат, че съм изпълнителна и не ми се сърдят, като с него нещо се излагаме“. Вероятно отчитат, че поведението на детето ти е нормално за степента на неговото разбиране в тази възраст, но и не би трябвало родителите да са стресирани от това как ги възприемат околните и да се стараят да показват, че възпитават със строгост детето си, за да не ги излага тях.
За пояснението, което правиш - „Само прави бели - все да пипа неправилното, все да хвърли, все да бяга“, бих препоръчала против белите вкъщи и на гости ценните неща да не са достъпни за детето.
Всичко чупливо или неподходящо за пипане от дете да е прибрано
а на разположение да има неща, с които да развива действието си с предмети - не само играчки, но и други безопасни предмети от бита.
„Като излезем навън на разходка или до магазина, не върви до нас, ами все хуква на някъде, нещо ако е видял. Повтарям му: „Казах ти само до мен да вървиш!“. Ето защо е важно
навън детето да се държи за ръка
Самото то ще се чувства по-сигурно, когато го държи мама или татко. Ако не го държим за ръка с цел да го направим по-самостоятелно, рискуваме на улицата и неговата безопасност, но да се разруши нужната за тази възраст привързаност, която се символизира дори и с държането за ръка. Дете, което се е чувствало добре, когато е било хванато за ръка от любящите си родители, като порасне, също ще може да подава ръка на приятели, на човека, в когото е влюбено, и това ще е още един жест на любовта.
С голяма почит към твоето желание детето ти да се развива добре и да се учи, Стефке, бих и искала да поощря и теб и съпруга ти да продължите да се учите. Не е късно да завършите образованието си и така то ще вижда личния ви пример за стремеж към образоваността, уважението ви към училището и цененето на знанията, в които искате да го посветите.