Днес името му е символ на германското автомобилостроене, при това в най-високия клас. Нищо, че родното му място днес се намира в Чехия и е квартал на северния град Либерец. Но си е германец, роден е в семейството на судетски немци. И ако е следвал начертания от баща му път, е щял да наследи занаята му на майстор-тенекеджия. Но той следва собствените си влечения и така се превръща в един от най-големите автомобилни конструктори на ХХ век. Името му е Фердинанд Порше, днес се навършват 146 години от рождението му. Предлагаме ви очерка за живота и постиженията му, публикуван в сайта www.chr.bg. Вътрешните акценти са на редакцията.

Фамилията Порше е известна. Разпознава се под формата на редица суперавтомобили, разглежда се като сертификат за качество, скорост и естетическа автомобилна красота. Преди да се появи легендарната автомобилна марка, която ще направи фурор в Льо Ман (и до днес държи рекорда за най-много спечелени състезания), Фердинанд има редица успешни инженерни проекти. И докато светът говори с особена почит за хора като Едисон и Тесла, Порше сякаш остава някъде назад със своите автомобили. Постиженията му, макар и да изпреварват събитията с около 100-150 години, днес са леко забравени или пропуснати.
Историята на малкия Фердинанд започва на 3 септември 1875 г. в Масердорф, Австрия. От най-ранна възраст Фердинанд обръщал особено внимание на електричеството, другата страст са автомобилите, особено след като баща му бил тенекеджия и често двамата прекарвали доста време. Правил различни опити и изучавал сериозно възможностите в тази сфера. На 18-годишна възраст вече бил забелязан от компанията „Bela Egger&Co“. Същата по-късно ще бъде прекръстена „Brown Boveri“ - днес е известна с развиването на електрически мрежи, роботика и много други. Работата била добре платена, но любопитството на момчето било огромно и 
щом свърши работният ден, Порше отивал в Имперското техническо училище в Райхенберг
Интересното е, че дори и да не получава диплома за инженер, един от първите му проекти е създаването на електромотор за задвижване на автомобил. Днес автомобилната компания „Porsche“ разполага с „918 Spyder“ - истински шедьовър, който използва невероятна хибридна сила. Едва ли Фердинанд е подозирал, че ще продиктува хода на историята, докато заедно с Якоб Лонер
създават един от първите електромобили
Лонер-Порше се задвижвал с два електромотора, а стойността на тази историческа иновация е феноменална, особено във време, в което петролът не е гледан под микроскоп и рядко някой се вълнувал от фактори като среден разход.
Интересното е, че още тогава моделът бил пригоден за състезания, но Порше просто изпреварил епохата, едва 100 години по-късно започна да се говори за Формула Е. Първият електромобил бил факт, но Фердинанд искал да бъде първи и с други автомобилни постижения, 
затова заложил на следващия си голям проект - хибрид!
Той се ражда в немската фирма „Daimler“ и представлява малък двигател с вътрешно горене, който върти генератор и събраното електричество било консумирано от задвижващите електромотори. Дори само тези две иновации са достатъчни, за да издигнат иноватора в чин „Легенда“. И понеже липсвали достатъчно надеждни скоростни кутии за колите, младият инженер решил да разработи системата за локомотиви. От електромобилите се продават около 300 модела и са произведени дори автобуси.
Със скорост от 56 км/ч, машините дори успели да счупят няколко местни рекорда за скорост. Порше 
започва да се състезава и печели награда през 1905 г. за най-впечатляващи инженерни решения
Съдбата ще го срещне дори с Франц Фердинанд по време на военната служба. Младият Порше става негов личен шофьор, но не е на шофьорското място, когато шефът му е застрелян. Любопитен факт е, че първият „Mercedes“ на „Daimler“ е разработен от Фердинанд през 1910 г. През 1916 г. получава толкова мечтаната почетна титла „инженер“. По това време започва да кипи и една нова страст - високите скорости. До 1922 г. брилянтните идеи на конструктора се превръщат в победи - състезателните му коли печелят 43 от 53 възможни състезания. С този успех Фердинанд залага своята
следваща интересна цел - народната кола
В този период автомобилите са лукс за богатите, а той иска да даде шофирането на всеки човек. Идеята все пак не допада на Даймлер и през 1929 г. двете страни ще се разделят. Малко след голямата депресия идва време за създаването на собствени проекти.
През 1931 г. Порше се установява в Щутгарт и отваря вратите на своята дизайнерска и консултантска фирма за мотори и автомобили. С малко финансова подкрепа предлага работа и на някои от своите добри приятели, за да започнат първата стъпка към създаването на гигантска автомобилна компания. Сред избраните бил и синът Фери Порше, който от най-ранна възраст се отглежда с любовта към механиката. Със свободата в свои ръце Фердинанд бързо започнал да работи върху създаването на малка градска кола за всеки. Машината днес е позната като „Фолксваген Бийтъл“ /или „костенурка“/, но преди да стане факт, ще изтече много вода. С финансовата криза на хоризонта, почти никой не можел да инвестира дълго време в прохождащата новооткрита фирма. В тези тежки времена се ражда и легендарния Автомобилен съюз, където с общи сили се събират марки като „Ауди“, „ДКВ“, „Хорх“ и „Вандерер“.
Изпълнителният директор барон Клаус фон Йорцен
имал нужда от модел за представянето на автомобилното изложение в Берлин
и съответно се доверил за пореден път на своя добър приятел и страдащ основател на автомобилна компания Порше. През 1933 г. Хитлер заявява, че ще моторизира нацията и започва да раздава стипендии на някои фирми, за да може да се създаде такава машина, освен това се финансира и разработката на състезателна кола. Това дало и толкова необходимия финансов въздух на Фердинанд да започне да работи, но напиращата война много бързо щяла да промени плановете на конструктора. Както се досещате, новото амплоа също е точно толкова успешно, колкото са и автомобилите. Раждането на „Бийтъл“ не е особено лесно начинание, особено след като чешката „Татра“ завежда съдебни дела за копирането на системата за въздушно охлаждане, предназначена за автомобили с двигател в задната част.
Под натиска на Хитлер Фердинанд кандидатствал за немско гражданство
(премахвайки „нечистите“ семейни връзки) и много скоро получил пълен достъп до всички възможни чинове. Той е регистриран в Националсоциалистическата немска работническа партия, освен това е и член на СС. Дори има няколко сериозни армейски чина по време на войната. Много скоро немските инженери ще нарекат бившия автомобилен конструктор така - луд учен. През 1942 година започва разработката на танкове - пазарът на автомобили не бил толкова апетитен. Проектът VK4501 „Тигър“ е бил впечатляващ, но с много сложна система на задвижване. Фирма „Хеншел“ предлага своя продукт и след една година се появява прословутият „Панцер Тигър“, но войниците го наричали много по-скромно - „Фердинанд“. Вторият модел се радвал на по-сериозни успехи и свършил доста работа на немските войници.
Войната свършила и заводите трябвало да се преквалифицират отново, този път за производство на автомобили. Бившият конструктор бил помолен 
да продължи работата си за „Фолксваген“ във Франция и така да изплаща военни репарации
В един момент дори бил потърсен за консултация по разработката на нов модел „Рено 4CV“, но това бързо се разраснало като много сериозен конфликт и директорът (бивш участник във войната), без да се бави, намерил причина да откаже услугите му. На 15 декември 1945 г. властите арестуват автомобилния конструктор като военнопрестъпник. Докато той прекарва 22 месеца в затвора, синът му продължава с всички опити да задържи компанията и да я запази.
Малко след това се ражда и първата кола с фамилно име - „Порше 356“. Порше е освободен, след като доказва, че при него не са работили военнопленници. Впрочем именно синът Фери Порше успява да наложи компанията като автомобилен производител и не само като дизайнер. Животът на инженера, лудия учен, почитателя на високи скорости и създателя на народната кола, приключва през 1951 г. на 75-годишна възраст. Макар и да не успява да изпълни всички технологични предизвикателства, Фердинанд оставя на света много сериозно наследство - децата си. Фамилията продължава делото на баща си и днес можем да видим редица инженерни решения, както и сериозен брой титли в автомобилния спорт.
И всичко това започва само като една страст!

Българският орден за немския гений

Има ли нещо общо Фердинанд Порше с България? Да,  архивите разкриват, че той, освен всички други ордени и отличия, с които бива награден през живота си, през 1907 година получава и български. Как се случва това и каква е причината - разказва Иван Кънчев, един от създателите на проекта „Българска история“.
В началото на XX век България се е стремяла всячески да е в крачка със световния прогрес. В интерес на истината до голяма степен българският управленчески елит успява да постигне това. Малка България по това време вече се гордее с трамваи, кръстосващи софийските улици, а само няколко години по-късно е щяла да се превърне и в една от световните въздушни сили. Що се отнася до развитието на пътната мрежа и наличието на автомобили, страната също не изоставала драстично. Те били нещо познато, макар и не много често срещано, което обаче било нещо нормално за повечето държави на континента в началото на века. Първите шофьори вече били завършили курсове, търговците бързо доставяли колите, а министрите и пощите вече използвали автомобили. Княз Фердинанд също имал  няколко автомобила.
Тук някъде се намесва и легендарният автоконструктор Фердинанд Порше. 
На 20 юни 1907 година той бива награден с Офицерски кръст на „Българския народен орден за гражданска заслуга“ IV степен. Грамотата е издадена лично от княз Фердинанд, а документът се съхранява и до днес от семейство Порше. Странно е защо този интересен факт не е много известен, но кратка справка в архивите дава отговор на този въпрос. Голяма част от тях, особено тези, които се отнасяли за орденоносните дела, липсват, като изключение не прави и съответният том от „Дневник на наградените с Народен орден за гражданска заслуга“. Още повече че Фердинанд Порше получава IV степен на това отличие, което прави задачата с намирането на архивите от 20 юни 1907 година още по-сложна, тъй като именно за тази степен те са изчезнали. Все пак безспорно доказателство, че легендарният инженер получава това отличие, се намира в дипломатическите архиви. От тях става ясно, че на 25 юни подобни ордени са получили голяма част от ръководството на значителната тогава фабрика Daimler Motoren Geselchaft. В списъка на наградените със същата степен фигурират имената на директора Едуард Фишер, инженер Херман Бланц и други. Според тогавашния ред орденоносците е трябвало да потвърдят с обратна разписка, че са получили отличията си. Фердинанд Порше го прави с любезно писмо, в което се извинява, че е пътувал и поради това е забавил отговора си.