В разговора ни с Валери Андреев се препотвърди усещането, че той като че ли е единственият човек, ангажирал се сериозно с организационна работа. Не, далеч сме от мисълта да го засипваме с комплименти, просто така се получава на практика. Човекът работи главно в София и все пак намира време да помага на волейбола. Безкористно! Като се обърнеш, просто няма от кого друг да разбереш какво става във волейболния клуб.
Това е ясен сигнал, че във ВК „Дунав“ има вакуум на управленско ниво. Не може един човек да тича и да търси през година поредния треньор.
Не може да се почва всеки сезон с изграждане на нов отбор. Ето, Данаил Милушев направи доста приличен тим, работи две години, но когато усети, че пак изпада в безтегловност и че селекцията пак ще закъснее, си взе шапката и стана помощник треньор в „Хебър“.
С него си тръгнаха практически всички добри състезатели. Останали без договори и обещания за някакви перспективи, от Русе се изнесоха скоростно Дейвид Кръстев, Леон Тончев, Николай Манчев, Георги Чалъков. Основата на отбора!
И сега - хайде пак от нулата. Колко и докъде ще издържи новият старши треньор? Каква селекция месец и нещо преди началото на първенството ще му предложи бедният и без това български пазар?
Не знаем поименно другите членове на УС. Вероятно са стойностни хора, които държат да останат в сянка.
Но повече ангажирани във волейболните дела на „Дунав“ функционери няма да са излишни.
Просто защото един Валери Андреев не стига да огрее навсякъде.