Русенският частен съдебен изпълнител Иван Хаджииванов е завършил корабостроене в Рощок, Германия, работил е в Института по корабна хидродинамика към БАН, а след това и в Научно-изследователския институт в Русе. През 1993 г. започва да учи право, става общински съветник, а през 2002 г. - главен юрист на община Русе. Частен съдебен изпълнител става малко след създаването на професията през 2006 г. Скоро след това се прочу като „ЧСИ с паяка“, тъй като си купи репатрак, за да вдига колите на длъжници. Няколко години по-късно го дари на общината. Наскоро той стана първият извънстоличен председател на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ).

- Г-н Хаджииванов, не се случва често русенец да оглави някоя национална структура. Как стана така, че големите софийски кантори гласуваха доверие на вас?
- Още преди 9 години кандидатствах за председател на Камарата, тогава беше избрана колежка от София. Но професионалните ми успехи дойдоха после, през 2018 г. станах и частен съдебен изпълнител на годината. Горд съм, че моите колеги в цяла България ми гласуваха доверие да защитавам професията. Не съм от първите частни съдебни изпълнители. През 2006 г. станах такъв с конкурс, след като имаше вече национална камара, първият ЧСИ от Русе беше Цветанка Георгиева.
Хубаво е русенци да кандидатстват за водещи роли и да израстват проесионално
Нашият град е бил средище на образованието много години, дал е началото на много нови за България неща, които са стартирали тук за пръв път. 
- Към какво ще се стремите като председател на Камарата? Говорихте за електронизация, за доброволно изпълнение?
- България е пълноправен член на Световния съюз на съдебните изпълнители. Участваме на всички конгреси, виждаме каква е световната практика и в каква посока се развива. Съдиите са претоварени от бързо производство, което в крайна сметка не е чак толкова бързо. Плаща се на адвокати, плащат се съдебни такси. Което може да се избегне, ако длъжникът сам пожелае да си плати, като използва ресурсите на нашата камара. Освен че излиза в пъти по-евтино на длъжниците,
им позволява сами да контролират и решават проблемите си, като разсрочват задълженията
Затова доброволно събиране на дългове от съдебен изпълнител и доброволни продажби са широко обсъждани и приети в европейските държави. Акцентът трябва да се измества от принудителното към доброволното изпълнение.
ЧСИ може да получи правомощия за установяване на факти - например, че съседът ви е наводнил, да събира извънсъдебно малки дългове. Трябва да се разширят възможностите на канторите за събиране на публични вземания. 
- В България цари някакво сиромахомилство и снизходителност към длъжниците. Особено когато става въпрос за кредити от банки, симпатиите са на страната на бедните хора, които искат да си платят, но нямат възможност. Имаше и протести срещу действията на ЧСИ, които действат в полза на банки. Отминаха ли тези неща?
- Още Александър Стамболийски навремето е наложил мораториум върху делата на съдебните пристави, така че тези нагласи не са от вчера. Делата на банките вече са под 10% от всички, които водим.
Делът на банките става все по-малък, не защото не раздават кредити, а защото продават дълговете на пакети
Така че банката не е враг №1 на длъжника. Над 20% са пари, които се дължат на хора. Това са издръжки, пари от непозволено увреждане, неизплатени заплати, невърнати заеми, дължими наеми, ПТП. Пари, благодарение на които в тази криза хората оцеляват. За миналата година събраната сума е едва 655 милиона лева, от които 151 милиона в полза на граждани, които са 23 процента от всички дела - от издръжки 5 милиона лева, от трудови спорове 3 милиона лева.
В държавите с развита икономика, а и не само в тях, има непримиримост към длъжниците. Колегите правят изпълнителни действия и бързо събират средствата, които са необходими на хората и икономиката.
- А у нас има ли я тази непримиримост?
- Вече голяма част от българите работят в чужбина, получават повече пари в държави с развита икономика, където има и непримиримост към дълговете и длъжниците. И в Америка, и в Западна Европа практиката е такава, че задълженията трябва да се плащат. Има много хора, които пращат от чужбина пари в България, за да си погасяват дълговете. Техни роднини ежемесечно превеждат пари в кантората. У нас още от самото начало виждам, че
има някаква нагласа длъжниците да се уреждат по някакъв начин
Има такива, които се опитват да избегнат законните мерки и процедури. Но ако искаме да живеем в свободна държава, трябва да имаме финансова дисциплина. На всеки може да се случи да има изпълнително дело. Да забрави да си плати някоя сметка, примерно улисан в ежедневните си трудови задължения. Но това не може да бъде начин на живот. 
- Каква част от длъжниците наистина не могат да си плащат и каква просто не искат и протакат?
- Има 10-годишна давност, този закон ние го подкрепихме. Има трудно събираеми дългове, ако човекът е в чужбина примерно, ние не можем да му наложим запори. Само в моята кантора за 15 години имам 40 хиляди дела и се срещат всякакви случаи. Има хора с 10-15 дела. Вчера видях една жена с 26 дела - от „Топлофикация“, от „ВиК“.
Пред канторите обаче паркират и луксозни джипове с длъжници в цветущо здраве и с инвалидни пенсии
окичени със златни пръстени и ланци, понякога въоръжени. Имаме събрани суми от осъдени телефонни измамници, от осъдени за грабеж, за убийство. Получавали сме и заплахи. Хора, които имат милиони задължения към различни институции и банки са борци против частното съдебно изпълнение в България. Но това все пак са изключения. В масовия случай камарата събира над 1 млрд. лева годишно, които са крайно нужни и за хората, и за бизнеса. 
- Има ли повече образувани дела откакто започна пандемията? Срещу хора, които не могат да си плащат.
- Дано да не съм прав, но мисля, че тепърва ще има такива дела. Откакто започна пандемията всеки очаква положението да се промени към по-добро, социалните пакети и тези за бизнеса да работят. Но виждам, че много хора си вадят документи и заминават за чужбина. Други се оплакват и чакат някой да им помогне. Досега някак се установи мнението, че
длъжникът трябва да се крие и да бяга, за да избегне съдебното изпълнение. Но всъщност е точно обратното
Аз бих посъветвал всички длъжници да отидат в канторите и да им се обяснят възможностите. Защото понякога страдат от незнайно откъде получени юридически съвети. Консултациите са безплатни, а това няма как да утежни положението им. Може само да го подобри. Например някой е взел кредит, но е останал без работа и не може да го върне. Разглеждаме делото, дава ми някакво разсрочено плащане и възможност да установя контакт със взискателя, какъвто в много случаи нямам. Мога да изпратя молба на взискателя и той да приеме решение, при което няма да се стига до описи на имущество, публични продажби и други скъпо струващи изпълнителни действия. 
- Мораториумът върху банковите кредити изтича през септември. Има ли индикации, че той ще бъде продължен?
- Не мога да кажа. Миналия септември щяха да го вдигат, но го удължиха. По Нова година щяха да го вдигат, през пролетта щяха да го вдигат.
Банките искат мораториума вече да падне
Но какво ще се реши, няма как да знаем.
- ЧСИ бяха единствената професия, която миналата година сама поиска от парламента да бъде спряна дейността й за 4 месеца, за да се опази животът и здравето на гражданите в условията на пандемия. Какви са последиците от това?
- Заради извънредната ситуация регистрираме най-слабата откъм резултати година. Много кантори направиха съкращения, някои спряха работа. За последните 15 години 31 кантори са затворили по различни причини. В момента работят 192, разпределени равномерно във всички области, тъй като при нас се работи на териториален принцип.