Откога всъщност не сме били свидетели на официален мач между „Дунав“ и „Локомотив“ /Русе/?
Спомените ни връщат към 1995 година за един противоречив двубой, завършил с победа на „железничарите“ на техен терен с 1:0.
Тогава спонсор на „Дунав“ е Димитър Барбуков, чиято любов към футбола вече изглежда силно охладняла. Отборът не върви добре, а и строителният предприемач не успява да стане депутат. Така поредният треньор след Аспарух Никодимов и Добромир Жечев е дошлият от „Славия“ Иван Колев /сега наставник на „Локо“ /Сф/.
„Машинист“ на „Локо“ е Георги Велинов. В неговия състав са бившите дунавци Борислав Богомилов /лека му пръст/ и Ники Боянов. Положението на „железничарите“ в таблицата за класиране също не е розово, така че мачът се очертава да е повече от кървав.
Така и се получава. Играта на „Дунав“ не върви, въпреки че отборът владее повече топката. Но и момчетата в сини екипи не си дават много зор. В главно действащо лице се превръща и съдията Иван Добринов, който дава рамо на дунавци. Първо свири дузпа в тяхна полза, изпълнена от Иван Димитров-Прасковата. Прасковата се засилва и мощният му шут с левачката праща топката току на покрива на ЛВЗ!
Добринов не спира дотук. Набързо вади два червени картона на футболисти от „Локомотив“. Играчите в червено и черно го подхващат и му бият шут след шут. При повече смелост може да извади от игра половината отбор, но стоически понася „моряшкия бой“. 
Останали с 9 души, локомотивци правят чудото при комай единствената си атака. Автор на гола е Виктор Нанков. 
„Железничарите“ ликуват, зрителите по трибуните се чудят какво става!
След този злополучен мач по сценарий, който журналистът Сашо Диков би определил като „съмнителна воня“, Барбуков слага край на футболните си инвестиции. Нарежда на хората си да приберат екипировката и я праща на работниците си в колбасарския цех в Пиргово.
Когато питаме днес дали мачът преди 26 сезона не заобиколи тотално феърплея, някои се усмихват, а други казват: „Дайте доказателства!“
До такива и по традиция българският футбол така и не се добира никога.