„В Русе художници, марангози и поети не са се раждали. Може това да е случайност, а може и да не е. Речният бог е благославял гемиджиите, търговците, банкерите, адвокатите, вестникарите“. 
С това започва един от абзаците във въведението на една книжка с 20 страници и с лилави корици, която всеки един русенец от по-зрялото поколение познава отлично. Това е книгата със заглавие „Когато Русе беше Русчук“ на Георги Чендов, която и до днес остава най-подробно, точно и увлекателно четиво за последния век на града, когато се е наричал Русчук, разгръщащо богата цветна панорама от личности, събития и предавани от уста на уста предания и легенди. Именно там Чендов е един от първите, които посочват това, с което днес градът особено много се гордее: „Но трябва ли да забравим, че русенци са били първите в страната, видели епохалното откритие на братята Люмиер - киното /1897 г./ и летателния балон /1891 г./. А и колко дреболии, които отличават културния човек от изостаналия, са се появили най-напред в тоя крайдунавски град - шевната машина, пианото, велосипедът, спортната лодка, ските, асансьорът!“. 
Само преди дни 
Русе свали шапка пред паметта на този мъж, който в други времена щеше да е наречен енциклопедична личност
В Художествената галерия беше подредена изложба, която показва част от дарбите и каузите на Георги Чендов. Десетките присъстващи на откриването на експозицията, всеки познавал Чендов от една негова страна, с откровено изумление откриваха, че той е познавал музиката и оперното дело, но също толкова добре и професионално се е справял и с мисията си на галерист, освен прецизен в изкуствознанието специалист със съвършен усет за талантливото и непреходното, самият той е рисувал, при това с несъмнена дарба. А освен това извън всякакво съмнение е бил даровит писател. И това доказват не само двете му издадени книги - освен историческия портрет на града „Когато Русе беше Русчук“ след неговата кончина бял свят вижда също и другата му книга: заглавието е „Пауново перо“, а подзаглавието - „Повест за младостта на една осъществена мечта, наречена Оперен театър“. Но и това, оказа се, не е всичко! Съпругата на единия от двамата му синове, музикологът проф.Елисавета Вълчинова-Чендова съобщи, че в обемистата сбирка с документи, рисунки, снимки и ръкописи 
фамилията пази също и една неиздавана повест на Георги Чендов, а също и негова поезия
Вероятно тук е мястото да припомним, че онова начало на абзац, с което започнахме този текст, всъщност се отнася до епохата, която Георги Чендов описва в своята книга „Когато Русе беше Русчук“. Защото дори само неговата работа като първи директор на русенската Художествена галерия, когато сред многобройните закупени от него за галерията картини, съставляващи днес златния й фонд, има немалко творби на русенски автори. 
Една от тези работи, синият автопортрет на Никифор Цонев, е изложена в специалната експозиция, показваща част от придобитите от Чендов за галерията произведения на големи български майстори. Не бива да забравяме, че той е директор от 1966 до 1980 година - това е време, когато галерията не се е радвала на кой знае какво финансиране и откупките на картини са били доста проблемни, каза сегашната директорка на галерията Елена Великова. Личните контакти на Чендов с много от видните български художници, неспирните му обиколки по ателиетата на авторите в Русе, в други градове и най-вече в София, в крайна сметка са довели до това благодарение на русенеца притежание на галерията да станат изключително стойностни произведения на бележити художници. 
Днес на „Борисова“ 39 могат да се видят прекрасните „Моми“ на Владимир Димитров-Майстора
„Скалисти брегове на Дунава“ на непостижимия маринист Марио Жеков, „Старият мост в Габрово“ на Павел Морозов, портрети, натюрморти, пейзажи на Вера Недкова, Георги Каракашев, Любомир Касабов, Георги Баев, но също и на Йордан Парашкевов, Цветко Цветков, Роксандра Костова, Димитър Хинков. 
Откритието, което смая повечето от дошлите на откриването на изложбата, бе, че самият Чендов е бил прекрасен художник. Искрено удивена от чистия рисунък, динамиката и усета за цветовото пресъздаване на настроения и сюжети, Елена Великова увери, че за следващата година галерията ще подготви самостоятелна изложба с творби на Георги Чендов. 
А синът му Юли Чендов разказа: „Баща ми започна да рисува през 1977 година. Започна с шаржове. Това стана, като се върна от едно пътуване до Италия, където двамата с художника Димитър Хинков бяха посетили Рим, Милано и Венеция. След това пътуване той се запозна в София с Александър Божинов, това му даде допълнителен импулс да прави своите малки забавни рисунки. И така се започна. Някъде около 1980 година, след като се пенсионира, редовно се събираха в кафене „Тетевен“ татко, Кирил Станчев, Димитър Хинков, Борис Василев, а към тях неизменно се присъединяваше Апо - Апостол Арнаудов, директорът на Техникума по електротехника, който беше известен интелектуалец и ценител. Те си говореха часове наред. А когато баща ми се връщаше у дома, сядаше и започваше да рисува. Така 
след пътеписа в рисунки за Италия се появиха тези илюстровани срещи в „Тетевен“
а след това дойдоха и другите му рисунки“.
Очевидно рисуването е нещо дълбоко присъщо на Георги Чендов. След като още през 1964 г. той прави скици за костюмите на героите на оперетата „Моряшка чест“ на Александър Йосифов, чиято национална премиера е в Русе на 30 януари 1965 година. На тази оперета Чендов е и либретист, и режисьор... 
Дали всичко разказано дотук не опровергава категорично онази реплика в началото? 
Защото, оказва се, че ако през 19 век в Русчук не са се раждали художници и поети, то на 21 април 1920 година със сигурност се е родил поне един. Казва се Георги Чендов...
Той първо завършва начална педагогика, после учи три години задочно право в Софийския университет. След това обаче интересът му към театъра и режисурата надделява - завършва театрознание в Театралната академия в София и специализира режисура в Музикалната академия във Виена при проф.Александър Коло.
Завръща се в родния Русе и работи първоначално като учител, след това известно време е журналист във вестник „Дунавски отечествен фронт“, а след това го назначават за началник на отдел „Култура“ при Градския народен съвет в Русе.
Той е един от създателите на Държавната опера в града, което датира от 1949 година, член е на нейния  художествен съвет. А от 1951 г. става първи директор на Русенската опера - и остава на тази позиция цели петнадесет години. 
Представяте ли си какво означава това - та той е бил едва на тридесет години! - възкликва проф.Елисавета Вълчинова-Чендова. „Моите студенти днес по на 25-28 години все още се чудят с какво да се занимават... Той притежаваше невероятно желание за духовно саморазвиване и самоусъвършенстване. И освен това беше невероятно работоспособен. 
Има хора, за които денонощието не е от 24 часа. Георги Чендов е от тези хора
След представление в операта той се прибира у дома някъде към полунощ и продължава да чете, да пише. Повярвайте ми, наистина е трудно обикновен човек да си представи такава работоспособност“, казва професорката. 
През 1951 г. Георги Чендов получава назначението за директор на операта в Русе, след като вече две години е в нейния ръководен екип, като преживява всички драми, съпътстващи първото оперно представление в Русе под палката на Константин Илев - една „Травиата“ колкото бляскава с Брилянта Кеворкян като Виолета-Валери и Жермон - неподражаемия баритон Кирил Кръстев, но толкова и кошмарна заради срива на тенора Косьо Лунгов, който не успява да преодолее вълнението и да се справи с ролята на Алфред. Именно Константин Илиев предлага Георги Чендов да бъде назначен за първи директор на операта. По това време Чендов е в София, където е решил да се посвети на журналистиката. Една среща с Петко Стайнов обаче го разколебава. Ето как Чендов описва разговора с автора на „Тракийска сюита“ в столицата: 
„- Но, другарю Стайнов, откъде тази идея? /Чендов да стане оперен директор - б.р./. Вие знаете, че аз не съм професионален музикант. 
- Много добре - възкликна Петко Стайнов. - Сега Русенската опера няма нужда от професионален музикант, а от млад и енергичен организатор, човек с добра обща култура и здрави връзки с местната общественост. Музикант, и то добър, е диригентът. Стига ни един музикант. Нека той да си гледа музиката, а директорът - организационните въпроси“.
И още от книгата „Пауново перо“: 
„Назначението ми не мина съвсем гладко. В характеристиката, изпратена от Русе, бе казано, че не ми липсвали известни качества, но че за голямо съжаление съм бил „интелигент“ и „индивидуалист“. Петко Стайнов четеше характеристиката ми и се подсмиваше: 
- Чендов бе, ти наистина ли си интелигент и индивидуалист?
Признах си, че съм такъв. Той ме поведе при зам.-председателя на Комитета за наука, изкуство и култура Карло Луканов. Представи ме, после му подаде характеристиката. Карло Луканов, либерален и духовит човек, прочете написаното, тупна с длан по масата и каза:
- Да, Петко, точно така. Попаднали сте на човек, какъвто ни трябва - днес индивидуалистите са рядка стока. Назначавате го, докато не се е превърнал в раболепен и затъпял послушник. Нека тази последна категория остане на разположение на провинциалните диктаторчета“. 
„Всеки един директор и главен диригент на операта в Русе трябва да прочете тази книга. Тя разказва за огромната енергия и високия залог, за мечтите и желанието Русенската опера да стане европейски театър - и тази енергия, тази сила на Георги Чендов вдъхновява и днес“, каза солистът, режисьор и драматург на Русенската опера Пламен Бейков. 
Всъщност уроците, които днешните интелектуалци, творци, оперни артисти, художници, писатели могат да почерпят от личността и духовното наследство на Георги Чендов, са много повече от това, което се вижда на пръв поглед. Хубаво е, че Русенска опера и Художествената галерия ще ни дадат най-малкото още един повод да се върнем към тези уроци - през ноември предстои премиерата на сборник с текстове, спомени и студии за първия директор на две емблематични културни институции. Двете събития са по проекта „Георги Чендов - познат и непознат“, подкрепен с финансиране от общинската програма „Култура“. Да се надяваме, че приключването на проекта няма да изчерпи справедливия интерес на русенци към Чендов - а и на други позабравени русенски личности от неговата кръвна група.