Младият датчанин Патрик Янсен има едно рядко за българия хоби - влюбен е във влаковете и локомотивите. Нещо повече - решен е да работи като машинист и съвсем буквално да свърже живота си с тях. Неотдавна Патрик беше в Русе, за да посети Националния музей на транспорта. Преди да отпътува, разговаряхме с него за влаковете, за хората и за впечатленията му от Русе.

- Патрик, разкажете малко повече за себе си и защо дойдохте в България? 
- На 22 години сам, от Копенхаген и искам да стана машинист. Реших да дойда в България, за да се срещна с приятели, както и да видя датските влакове тук. 
- Как стигнахте до това желание, откъде се породи този интерес към влаковете? Децата обикновено мечтаят да са космонавти, летци или моряци.
- Харесвах влакове още като малко дете и винаги съм искал да работя като машинист. Когато пораснах, просто това желание започна да се развива. Научих повече за инфраструктурата на релсите, за влаковете като машини и първата ми работа бе именно в тази насока.
- Каква беше първата ви работа и с какво се занимавате в момента?
- Все още не съм започнал постоянна работа, защото още уча. Първата ми работа бе през 2016 година в железопътно ремонтно депо в Копенхаген. Това беше нещо като стаж. Работих за малко и в метрото в Дания, като проверявах билети, но там не успях да науча толкова за машините.
- Защо избрахте тази професия? В България тя би изглеждала като нещо по-скоро необичайно. Какъв е животът на машиниста в Дания?
- В Дания има училища, където учиш за определена професия, и след завършването си директно можеш да я практикуваш. 
Машинист на влак е една от тези професии, тя е и втората най-високо платена
Годишната заплата на машинист е около 500 000 крони /над 131 000 лева - б.р./.
- Познавате датските влакове, както и тези в България и тук между другото има машини от вашата родина. Какво сравнение може да направите?
- Бих казал, че датските влакове не са толкова перфектни, колкото немските или други западноевропейски влакове, но са все пак доста скъпи и качествени. В България не мисля, че проблемът е толкова във влаковете, колкото в инфраструктурата. Влакът се клати много на релсите и е доста бавен в сравнение с този вид транспорт на други места в Европа. 
- Разкажете за пътешествията си с влак у нас.
- Седалките са много удобни и ми харесва, че има отделни кабини с по 6 места, вместо едно цяло отворено пространство. 
Определено обаче се усеща липсата на климатик
Не бих казал обаче, че това е било пътешествие, защото просто посетих трите гари в Русе. Разбира се, това е доста кратко разстояние и влаковете се движеха бавно по тази причина, но все пак се клатеха като кораб - от едната на другата страна. През останалото време се движех основно с автобуси или с кола, защото са по-бързи.
- Успяхте ли да научите нещо за влаковете в България и БДЖ по време на престоя ви тук?
- Посетих депото за влакове на частна компания до Русе /“Експрес Сервиз“ - б.а./. Това стана, като се обадихме и помолихме, а те ни разрешиха да дойдем и ни разведоха из предприятието. Там има всъщност точно датски влакове, които преди бяха в употреба около 30-40 години в Дания. Спряха ги, защото казаха, че няма резервни части и не са годни за употреба. 
Но в България влаковете си работят чудесно и могат да карат 22 часа на ден
а в депото сами си правят резервни части. От това, което разбрах, влаковете нямат никакви проблеми. 
- Как може да сравните депото до Русе с това в Дания, където сте работили?
- Депото в Копенхаген беше доста по-малко и обслужваше собствените си влакове. Бяха един тип, а не различни марки. Също така в самото място бяха ужасно стриктни, не ми беше позволено да пипам нищо, общо взето можех само да гледам. В България ми позволиха да вляза в кабинката на влака и да разгледам, да пипам. Имаше човек с мен, да, но просто усетих повече доверие. 
- Липсата на такава строгост стори ли ви се притеснителна?
- Когато отидох в депото, единствено се притеснявах, че ще са също толкова стриктни, колкото в Дания. Там винаги има дълъг лист от неща, които трябва да направиш, за да влезеш в депото, особено ако не работиш там. Знам, че България е част от Европейският съюз, така че естествено че има регулации за процеса на работа и безопасност. И така знаех, че няма да се нараня, стига аз да не направя нещо глупаво.
Беше много готино да мога да дойда като ентусиаст и да видя влаковете
- Влаковете като хоби - популярно ли е това в Дания?
- Да, там има много исторически клубове, които си имат собствено място с влакове - вагони и локомотиви. Те сами ги поправят и го правят безплатно. Те са просто ентусиасти, много често хора, които са карали или поправяли влакове и професионално, но има и хора, които харесват тази техника и този вид транспорт, без да имат професионално нещо общо с него. Събират пари основно чрез дарения.
- Посетихте Музея на транспорта в Русе и как ви се стори той?
- Да, беше доста разочароващ. Знам, че е малък и няма как да има толкова много неща, но му липсваше доста и беше затворен през половината време. Очаквах да е доста по-голям и да покрива цялата история, да показва влакове от различни периоди.
По размера му още на влизане си помислих, че е локално депо за влакове, където могат да покажат местната история само за Русе. 
Не очаквах това да е национален музей
В него ми липсваше повече информация за българската инфраструктура. Има три исторически вагона от времето на царя, беше много готино, че можеш да видиш как е изглеждало всичко преди. Имаше и два парни локомотива и дизелови, които бяха в лошо състояние и не можех наистина много да ги видя. 
- Посещавали ли сте подобен музей в Дания?
- Да, там има много исторически влакове и дори сглобен от любители истински локомотив, базиран изцяло на първата такава машина в страната. Имат и доста стари локомотиви - от парни до дизелови, взети от цяла Дания. Музеят в Копенхаген е на доста голяма площ, това всъщност е старо жп депо от началото на ХХ век. Има сигурно над 50 влака, които вървят по собствени релси в рамките на музея и са атракция за децата. Там е показан включително и моделът, който България в момента използва. 
- Какво знаехте за България, преди да дойдете тук?
- Не знаех наистина толкова много, освен че е много стара страна с богата култура и че е била под комунистически режим в близкото минало. Основно научих от интернет, като потърсих информация за България, преди да я посетя, както и от приятели.
- Отседнахте в Русе, какви са вашите впечатления от града?
- Много ми харесва главната улица, която е доста просторна и има различни магазини. Централният площад е огромен, с много цветя и дървета. Мисля, че генерално
много ми хареса колко много дървета има навсякъде из града, както и големият парк
- Успяхте ли да посетите и други места в България?
- Да, бях в едно малко село до Русе, Николово, и видях езерото там. Отидох и на море в Обзор. Там градчето не е особено хубаво, но пък това беше един от най-хубавите плажове, на които съм бил.
- По време на престоя ви тук забелязахте ли някакви културни разлики?
- Може би впечатление ми направи колко мили са българите към чужденците. Отидох в един бар, където бяха доста изненадани, че има чужденец в Русе. Бях много сърдечно посрещнат, в Дания това не може да се случи. Мисля, че 
хората са доста по-дружелюбни
и по-лесно се започва разговор с тях. Когато бях на гости у приятели, ме питаха какво искам да пия или да ям и това е много различно. В Дания аз би трябвало сам да се погрижа за тези неща.
- В Западна Европа, за жалост, българите невинаги имат толкова добра репутация. Вие имахте ли притеснения преди идването си тук?
- В Дания и генерално в Западна Европа наистина понякога има лоши новини, свързани с българи или румънци, но не мисля, че това има нещо общо с реалността. Русе е един от най-безопасните градове, в които съм бил
Не се притеснявах, че ще бъда измамен като турист
ако отида в ресторант, че ще се опитат да ме излъжат с цените, нито съм чувствал, че трябва да пазя чантата си, нищо подобно. Това не беше така в Париж.
- А има ли нещо, което не ви направи толкова добро впечатление?
- Може би старата комунистическа архитектура, но това е мое мнение. Има може би някакъв чар в това, ако харесваш бруталистична архитектура, но просто не изглежда наистина хубаво. Хареса ми, че центърът има доста хубави стари сгради като други градове в Европа, но ако излезеш извън него, има много стари комунистически сгради, както и в София.
- България е известна и със своята кухня, тя как ви се стори?
- Опитах някои български храни, много ми харесаха кебапчетата и мусаката. 
Ако става дума за ресторантите в Русе - попаднах и на много добри, и на по-посредствени
На едно място ми сервираха пица... голям компромис. Или уцелваш, или не. 
- А бихте ли се върнали в България?
- Да, много ми хареса в България. Бих казал, че е уникална страна, и когато се върна в Копенхаген, ще ми липсва.