„Русе в стари снимки, документи и портрети“ беше заглавието на един солиден том, предизвикал голям интерес у русенци, които търсят корените на съвремието в далечното минало на своя град. Атмосферата и хората от времето на вилаетския център и началото на европейската битност на Русе бяха пресъздадени и подредени в книга, която създадоха специалисти, посветили дълги години от своя професионализъм на архивисткото дело. Във фотографии и документи Надежда Цветкова, Йордан Борисов и Тодор Билчев разказваха за символни русенски сгради, за първите кметове, за търговци, банкери, политици. 
Същият екип продължи работата си по анализиране и селекция на най-важните и най-показателни за следващия период от живота на Русе фотографски факти и документи. И ето, че вече е факт втората част на този своеобразен портрет на града - заглавието е същото, „Русе в стари снимки, документи и портрети“, за да се подчертае основната нишка, която оформя концепцията за това вече двутомно издание, съхранило важни маркери от историята на Русе. 
Отново всички 
снимки и факсимилета на документи са почерпени от богатата съкровищница на Държавен архив - Русе
Тези свидетелства връщат читателя десетилетия назад, за да проследят как се е развивал Русе /а и регионът/ в годините, в които за малко повече от половин век в страната се сменят три политически режима. 
От първите страници читателят се запознава с началото на Втората световна война, като в изданието са публикувани снимки, които могат да се причислят към рядко показваните и поради това твърде любопитни. Сред тях са кадри, запечатали български войници с техника и администрация в Македония и Тракия - днес с малко горчива ирония бихме нарекли това „осъществяване на заветния български идеал за национално обединение“. Друг кадър показва цар Борис III сам и замислен на брега на Бяло море. Интригуващи са няколкото снимки, документирали български летци, поканени на среща с техни колеги от Германия и Италия в Мраморната зала на Бенито Мусолини в Рим. 
От другата страна на тази „бариера“ са снимките на ремсисти и бонсисти, които са си поставили за цел да свалят монархо-фашисткия режим и да провалят действията на германските войски, окупирали по това време България. Сред тях са снимки на Изидор Айзнер и Ана Вентура, на семействата на Петър Караминчев и Здравко Чампоев, на Дянко Стефанов и Петър Хлебарчето. Това са имена на хора от челния ешелон на комунистическите борби - за младите и средните поколения днес тези хора са напълно неизвестни, а имената им са останали единствено върху фасадите на жилищните блокове, кой знае защо изписани наново организирано и алогично преди няколко години. 
Втората част на книгата показва как русенци възторжено са посрещали с цветя и влизането на германските войски в началото на войната, и съветските войски пет години по-късно - в това число и рядка снимка на съветски военен духов оркестър в тържествен марш през центъра на Русе. 
„И досега ние все ръкомахаме, ръкопляскаме и вървим след победителите!“ 
- възкликват авторите на книгата. 
Те проследяват сложните и в голяма степен трагични години непосредствено след приключването на Втората световна война и енергичното установяване на социалистическия режим в България. Младежка ремсова агитка по време на изборите за Велико народно събрание през ноември 1954 година, първите кооператори на първи кооперативен блок, разрушаването на първите синори по време на колективизацията показват решителните промени в първите следвоенни години. Сред фотофактите за бригадирското движение истинска находка е снимката от изпращането на свещеническа бригада „Дякон Левски“ за строителството на жп линията Перник-Волуяк. Седмината са снимани на фона на влакова композиция. Според авторите на книгата притежателят на снимката е имал усет за историчност, защото на гърба й е отбелязал: „Русе, 15 юли 1947 г. Изпращане на свещеническа бригада „Дякон Левски“ от Русенска област за линията Перник-Волуек. На снимката: третият вдясно е областният управител Петко Българинов. Първият вдясно /без шапка/ е Борислав Георгиев, председател на областния комитет на РМС“.
За съпротивата срещу налагания комунистически режим в страната и извън нейните граници разказват снимките на представители на горянското движение в Тръстенишко и Ветовско, както и едно от солидните и особено ценни дарения, които сравнително неотдавна получи русенският Държавен архив. Става дума за ценния архив на Българската лига за правата на човека от 1979 до 1990 г. и 
документите, предоставени през 1999 г. от политическите емигранти Георги Атанасов и д-р Иван Черкезов
Атанасов дарява на ДА-Русе три подвързани с твърди светлосини корици книжни тела - бюлетини, писма, телеграми, протоколи за работата на БЛПЧ през периодите  1946-1993 г., 1974-1988 г. и 1987- 1991 г., като най-обемист и богат по съдържание е първият том, озаглавен „Георги Атанасов - Гарвана. Между тези две снимки“. 
Следват фотографии и факсимилета от документи, свързани с изграждането на определящи икономическия, транспортен и духовен живот в Русе. Проследява се историята на Русенския университет, построяването на Дунав мост, който дълги години носеше името Мост на дружбата, снимки показват корабите, които се строяха в Русе, оживения ритъм на русенското пристанище, действащото русенско летище, което свързваше града със София. 
На специално внимание се радват други, на пръв поглед не толкова значителни русенски символи, но тъкмо те допълваха колекцията с поводи за гордост на русенци. Такава е Стъклената будка, построена в центъра на града през 1939 година и премахната през 70-те години на миналия век, когато започва мащабното преобразуване на централната зона в пешеходна. Авторите проследяват безрадостната съдба и на нейното копие, което е построено по проект на арх.Цвети Русинов и по идея на родолюбиви русенци - след изтичането на 10-годишния период, договорен с общината, стъклената будка е премахната, за да освободи място за нанизаните по всички автобусни спирки в града будки на монополната фирма „Лафка“. Сега тези бараки пустеят вече поредна година, стърчат като 
нови паметници на съвременната арогантност
Книгата на Цветкова, Борисов и Билчев е от малкото издания, които припомнят въодушевлението /кога искрено, кога престорено/, с което русенци се включваха в задължителните манифестации за официалните празници Първи май, 24 май, Девети септември и Седми ноември. Други снимки припомнят преобразуването на стар влекач, изживял времето си за плаване, и превръщането му в „кораб-светиня“ - копие на легендарния кораб „Радецки“, от борда на който слиза през 1876 година Ботевата чета и поетът повежда момците с четническите униформи към своята Голгота - старопланинския връх Околчица. 
Дали съдбата на „копията“ нищо не говорят на русенци? Копието на Стъклената будка беше разрушено. Копието на кораба „Радецки“ постоянно се изкърпва, но вече не смее да прави плаване дори от едно пристанище до друго, а кротко стои вързано на котва. Третото копие, което също трябваше да върне на русенци самочувствието на христолюбиви хора и да изтрие „срама от челото“, че са станали свидетели на варварско разрушаване на Божий храм - копието на срутената от комунистическия режим църква „Всех Святих“, вече години наред стои неизографисана. За това пари все не се намират. А Пантеонът, вдигнат на мястото на поругания храм, след чутовен ремонт сега става на петна при всеки дъжд и радва находчиви зевзеци, които го възнаграждават с нови и нови метафори. 
Впрочем в книгата „Русе в стари снимки, документи и портрети“ намира място и старата черква „Всех Святих“ със снимки от събарянето й. В снимки и текст е разказана и биографията на друго култово русенско място - Клубът на дейците на културата /както е тръгнало, дано скоро и него да не го гледаме само на снимки!/.
Фестивалът „Мартенски музикални дни“ също присъства
на страниците на изданието, което припомня първите години от създаването на международния музикален форум. В книгата са публикувани афиши от спектакли на драматичния театър, снимки от джаз форума, който години наред приковава вниманието на почитателите на музиката на свободата с възможността хората да се докоснат до неоразмерените импровизации и до музиканти, на които не можеш да сложиш нито юзда, нито намордник...
Специално внимание е посветено на друг културен факт в историята на Русе, който днес също е само спомен - бележития хор „Родина“, който под диригентската палка на проф.Васил Арнаудов прослави името на Русе и на България в цяла Европа. Читателите ще си припомнят изявите на певческия състав в Москва, в Братислава, във Венеция, в Сент Уан, а също и участието през 1966 г. в английското градче Ланголен, където хорът става голямата изненада на фестивала и печели първа награда, а две години по-късно пак там печели и титлата Хор на света. 
Паметни визити в Русе - като тази на кубинския лидер Фидел Кастро, първите български граждански протести срещу хлорните обгазявания, но също и русенската търла, лютите зими през 60-те години,  карнавалът и много други събития и факти от втората половина на миналия век пресъздава книгата, издадена от русенското издателство „ВН“. 
И накрая авторският послеслов констатира с лека горчивина: „На 10 ноември 1989 година надеждата се завърна отново за по-добро и демократично общество... Често политическият спор изместваше икономическия дебат за реформи. Преходът роди и отгледа българските „бизнесмени“ като организирани икономически групи с интереси в стопанските държавни структури. Надеждата за демократични промени се пропука. Тя се превърна в бреме“. Но все пак Надежда Цветкова, Йордан Борисов и Тодор Билчев се надяват книги като тази да помогнат на поколението, родено след началото на промените, „да попълнят белите петна в познанията си за миналото на града и страната. Защото уроците на историята са тези, които помагат да се върви напред - честно, смело и успешно“.