Здравей, Петя! Имам две важни същества в живота си - мъжът ми и детето ми. Не искам да знам какво правят другите, какво могат или какво не могат да си позволят. Това не ме интересува, аз не им се меся и не мога да понасям други да се месят в нашия живот. За мен е важно детето ми да е добре и мъжът ми да е наистина до мен. Все това му повтарям, а ми се струва, че от известно време той, без да ми каже, прекарва време при майка си. Като му поставя въпроса, се оправдава с важни клиенти или нещо друго по работата му. Не мога да разбера той ли е със слаба воля, за да отстоява по-твърдо позицията си, както много пъти сме говорили, или свекървата успява напук на мен да го привлича и да го задържи повече, като отиде да я види, защото тя много добре знае мнението ми по въпроса.
Още в началото на брака ни му казах добре да си помисли какво избира - мен или майка си. По всичко личеше, че тя обича да се меси и че ще иска да ми наложи нейния ред и нейния стил. Все се изтъкваше - например кои му били любимите манджи, и ме манипулираше - кои от манджите и порядките в семейството тя е научила от нейната свекърва. Не изтърпявам при нея, за да й ходим на гости. Изнервям се и после с мъжа ми само се караме. Затова и не останахме да живеем при нея и шансът му да бъде с мен се дължи на това, че той се реши да купим апартамент и сега изплащаме кредит. Представям си какво тя говори за мен пред приятелките си в малкия ни град, но нека си приказва.
Пиша тук, защото с него вече не можем да говорим за това. Като му кажа какво мисля, той си намира работа навън. Как дъщеря ми, която е на 9 години, може да ме разбира, а той, който иначе управлява други хора в работата си, не може да обясни на майка си, че се караме заради нея? Прави се, че не ме чува, все едно сама си говоря. Направи се, че не ме чува и когато един път му казах той да отиде на родителска среща вместо мен, за да види децата на какви родители търпи нашето дете в училище. Учителката не взема адекватно отношение - аз и детето ми трябвало да бъдем по-толерантни.
Това не е ли абсурдно - възпитаните да търпят, а невъзпитаните да изнервят всички, включително да се качват на главата на учителката? Каквото е трябвало, за моето дете съм го направила и съм го възпитала да се държи добре. Онлайн обучението беше спокойно, но в края на учебната година, като ги събраха пак присъствено в училище, стана пак абсурдно. Мъжът ми не отиде нито веднъж в училище, за да видим как ще реагира учителката. Много се безпокоя и изнервям, като наближава новата учебна година. Всички проблеми остават на моите ръце.
Мъжът ми си въобразява, че като осигурява парите, това е достатъчен принос. Упреква ме, че не пускам детето при баба си и че си внушавам неправилни изводи от това, което то ми разказва, когато е ходило при нея. Дъщеря ми сама ми ги разказва тези неща - аз нищо не я питам! И в училище много добре разбирам какво става и ето как ни докараха да сме по-спокойни, когато децата учат от вкъщи. Вярвам, че и ти ще се съгласиш, че не е редно на дъщеря ми баба й да й дава тон как било по-добре да се разбира с децата, с което да ме изкарва все едно неспособна да я уча. Това нейно влияние вече и детето го усеща! Какво да направя, че и мъжът ми най-после да се усети?! Грета, 37 г.

Здравей, Грета! На фона на споделеното неразбирателство с мъжа ти за позицията спрямо майка му, с която не се разбираш добре, от писмото разбираме, че решението да го напишеш е продиктувано от нарастващото ти безпокойство с наближаването на новата учебна година, защото не си спокойна за детето си в клас. Търсиш подкрепа в психологическата гледна точка, за да бъде потвърдено основанието на твоето чувство за нередност бабата да подлага пред детето на съмнение твоята гледна точка за отношенията му със съучениците.
Може би те изтощава
невъзможността да постигнеш съгласие с мъжа си
и ти изглежда, че той се абстрахира и дава вид, че не те слуша.
Разказаното от теб отразява предимно актуалните източници на напрежение в живота ти - бракът под влияние, според теб, от свекървата и атмосферата в класа на детето ти. Виждаме отрязък от живота ви - от началото на брака досега. Показваш се като чувствителна към влиянията на другите върху теб. В началото на брака ви си възприела
позиция да се съпротивляваш на опита
който изглежда, че свекърва ти е имала желание да ти предаде като традиция - каквото е научила от нейната свекърва, с което я споменува, тя да го предаде на теб. Възможно е да й се е искало и ти след време да разказваш така за нея, но се е натъкнала на твоя отказ заради намесата, която съзираш в поднасянето му - „По всичко личеше, че тя обича да се меси и че ще иска да ми наложи нейния ред и нейния стил“.
Съгласна съм за това, че има бракове, при които,
когато някои от партньорите е с неприключена връзка на зависимост от родителите си
която му пречи автономно да гради живота си със своето ново семейство, това влияе негативно на отношенията в двойката. В другата крайност са млади семейства, които не получават дори емоционална подкрепа от възрастните родители и живеят угнетени, че се справят прекалено сами с трудностите в живота, особено ако няма кой да поеме децата им, когато се нуждаят от такава помощ. Така само изглежда, че възрастните не им се месят, но негативното влияние е пак налице чрез преживяването на лишението от помощ и чувството за изоставеност, което изпитват младите хора.
Като личностна слабост може би и като негативно облъчване
си възприела, Грета, това, с което свекървата се е опитвала да ти се представи в началото на брака ви: „Все се изтъкваше - например кои му били любимите манджи, и ме манипулираше - кои от манджите и порядките в семейството тя е научила от нейната свекърва“. От тези, а може би и от други неща, си изпитала непоносимост и си поставила ултиматум на съпруга ти - „добре да си помисли какво избира - мен или майка си“.
И в сегашно време споделяш „Не изтърпявам при нея, за да й ходим на гости. Изнервям се и после с мъжа ми само се караме“, както е било в началото - „Затова и не останахме да живеем при нея и шансът му да бъде с мен се дължи на това, че той се реши да купим апартамент и сега изплащаме кредит“. Така казано, звучи, че майката на съпруга ти е
причината да пожелаеш да се отделите
но и като че ли носи отговорност заради това, че нанасяйки се в свой дом, сега изплащате кредит. По-нататък в писмото казваш: „Мъжът ми си въобразява, че като осигурява парите, това е достатъчен принос“. Подразбираме, че ежедневието ти е отдадено предимно на домакинството в семейството. Дали това и животът ти не се зарежда достатъчно и с
ток, който получаваме от връзките си с други хора
- в професионална среда, където също можем да преживяваме отражението си върху живота с полезност и удовлетворение, а също и във връзки с приятели? Дали си се изолирала от приятелства, тъй като споменаваш нещо такова само за свекървата - „Представям си какво тя говори за мен пред приятелките си в малкия ни град, но нека си приказва“?
Струва ми се, че ако отчиташ като враждебни за теб контактите ти с хора навън, това се отразява и на приятелствата ти и повишава
чувствителността към понасянето на другите и нежеланието за общуване,
засилва и отчуждението.
Това би засилило стремежа мъжът ти и детето ти да бъдат неприкосновена твоя „територия“. Така се обостря склонността към съперничество с тези, с които те са естествено свързани - майка му, а може би и колегите му, учителката и класа на детето ти. Като следствие човек неусетно може да попадне
в капана на стремежа за власт и за съперничество
чрез този мотив.
Описвайки толкова добре своите преживявания, в които за теб са значими детайлите в отношенията, дали би могла да контролираш и рискове в ежедневието да не превръщаш съпруга си в инструмент срещу свекървата и детето в оръжие срещу училището. Защото със споделеното изглежда, че за теб личният свят е сигурен, изолирано от другите.
По повод упреците на мъжа ти, че възприемаш погрешно думите на свекърва ти, възразяваш: „Дъщеря ми сама ми ги разказва тези неща - аз нищо не я питам!“ и „Това нейно влияние вече и детето го усеща!“. По същия начин разбираш и какво става в клас и възкликваш: „ето как ни докараха да сме по-спокойни, когато децата учат от вкъщи“.
Несполуките в партньорството
могат да подтикнат майките да превръщат отношенията с детето си в партньорски. Това неминуемо води до прилепването му към преживяванията й - то свиква добре да разпознава какво би я удовлетворило и започва несъзнателно, а понякога и съзнателно, да става съучастник в борбата й, в която тя да не е сама. Така то започва да преживява неблагополучия в това, което има да изгражда - свои партньорства, каквито най-напред са детските приятелства.
В началото казваш, че имаш две важни същества в живота си - мъжът ти и детето ти. После виждаме, че гледаш като враждебни тези, с които важните за теб хора са свързани - свекървата и училището. Може би за теб би изглеждала безопасна ситуацията, ако можеше семейството да е капсулирано, за да ги няма тези източници на стрес.
Остават неизяснени обстоятелства
какво е блокирало социалния интерес
у теб - „Не искам да знам какво правят другите, какво могат или какво не могат да си позволят. Това не ме интересува, аз не им се меся и не мога да понасям други да се месят в нашия живот“. За по-доброто разбиране от значение е как е преминало твоето детство, какви са отношенията ти с твоите родители.
Може би реагираш като на опасност при възможност за отношения с хората и намираш като опит за влияние и намеса в твоя свят
мостовете, които другите подават към теб
- свекървата ти чрез опита, който иска да предаде на теб като снаха и на детето как да се разбира по-добре с другите деца, и на учителката, в случай че погледнеш по-толерантно към особеностите на другите деца.
Споделяш, че пишеш тук, защото със съпруга ти вече не можете да говорите - „Като му кажа какво мисля, той си намира работа навън“. А може би, Грета, вие действително не говорите заедно или говоренето представлява упреци и натяквания?
„Какво да направя, че и мъжът ми най-после да се усети?!“. Може би и той има нужда
да те почувства близка до себе си
а ти се отчуждаваш все повече. Би било добре да споделиш разказаното тук с психолог в твоя макар и малък град или да потърсиш друга форма на специализирана подкрепа, в която постепенно да се довериш за по-ясно вглеждане в себе си и в отношенията с другите. За да не изглежда животът ти като затворен кръг от проблеми без изход и решенията за затваряне в домашната крепост - както с онлайн обучението, да не са единственото, което ти дава чувство за сигурност.