Стойка Кръстева донесе второ олимпийско злато за България, печелейки финала в категория до 51 килограма на боксовия турнир. Родната шампионка се справи с туркинята Бусе Наз Чакъроглу, която бе водачка в схемата на олимпийския турнир.

Европейската шампионка от София 2018 и двукратна световна вицешампионка Кръстева разби с 5:0 съдийски гласа (30:27, 30:27, 29:28, 30:27, 30:27) Чакъроглу.

 Двете боксьорки стартираха предпазливо и държаха дистанция. Туркинята нанесе първия точен удар, след което Кръстева пое инициативата и петимата съдии отсъдиха в нейна полза.

Туркинята стана по-агресивна във втория рунд, но нашата шампионка държеше дистанция и умело пласираше удари в тялото на съперничката си. В съдийските карти само един от реферите присъди рунда на туркинята и Стойка докосна титлата.

 В третия рунд туркинята излезе с нагласата, че няма какво да губи, а Кръстева знаеше, че добрата защита ще е достатъчна за златото. В заключителните секунди на двубоя Кръстева нанесе десен прав и след последния гонг вдигна победоносно ръце.

За България това е второ злато от олимпийските игри в Токио след това на Ивет Горанова в каратето и първо в историята на женския бокс в България.

"Може би все още не осъзнавам какво точно се е случило. Първите мисли, които ми минаха, бяха: "Малка България все пак успя". Надявам се трудът на всички през годините да е събран в това късче (б.а. - показва златния си медал) неописуем труд и лишения за много хора. Искам да им благодаря за всеотдайната подкрепа през всички тези години. Надявам се това да е добър пример за всички млади български спортисти - въпреки всичко и въпреки всички да си стоят в България, да продължават да се трудят, докато мечтите им станат реалност. Ето, моята мечта вече се осъществи. Предполагам, че животът ми ще се промени. Спортът никога няма да излезе от моите планове, тъй като съм закърмена със спорт от дете, от малка съм по залите. Каквото и да се случи оттук-нататък с моята кариера, с моя живот, бъдещето ми ще бъде свързано със спорт. Мисля, че е рано да казвам конкретно за кариерата си. Нека първо всички се отдадем на заслужена почивка, защото в тези трудни времена ни костваше доста повече лишения, за да пренастроим всичко и да може на олимпийските игри да сме във върхова форма. И да достигнем до златния медал. Поздравявам цяла България. И всички, които приеха присърце каузата да ни подкрепят до последния миг. От този съперник загубих в квалификацията. Мисля, че благодарение на добрата подготовка и стратегията, която треньорът ми е изградил, показахме, че по никакъв начин не ни превъзхождат. А напротив - показахме, че сме по-добрите, по-добрият екип. И заслужаваме златния медал. На фона на всички тези лишения и трудности, през които минахме, защото често се шегуваме, че едва ли не всичко е една игра, нещата всъщност са много различни. Много труд, много пот, много сълзи, много лишения - не само от мен, а от целия екип... Това е разковничето нещата да се получат. Лишения, труд, упорство... Падаш, ставаш, изтръсваш се, треньорът те изтупва, дава ти нови напътствия, продължаваш, докато се случат нещата. Но трудът се възнаграждава. Това е мисълта, която винаги ме е водила. Просто е трябвало да се случат така нещата назад във времето, за да стигнем дотук - да съм с този екип, да бъда в тази форма и да вземем този медал", кава в едно от първите си интервюта шампионката.