Последните две седмици, в които температурата на въздуха устремно и неотклонно се покачва и русенци едва дишат в сушавия зной, облицовката, направена при европейския ремонт на Пантеона на възрожденците, смело върви към регистрирането на феномен. При трайно запазващите се температури около и над изнурителните 35 градуса по Целзий в продължение на близо две седмици сивкавите блокчета си стоят на мокри петна.                 Това би могло да говори за две неща. Или попилата в хигроскопичните облицовъчни блокчета течност не е била просто вода, а е имала и някакви чудодейни примеси, които отказват да се изпарят под въздействието на убийствената за всичко живо и природно жега. Или пък „гранитът“ не е съвсем гранит. При все че в книжата по европроекта фигурира именно като такъв камък и за сегашната градска управа това да е предостатъчен аргумент да повярва на думи на това твърдение. 
Малко е странно, че макар реалността да показва нещо различно - като несъхнещия дори и в зноя материал, очевидно никой не мисли поне да провери с какво е облицовано пространството пред входа на Пантеона /и самият Пантеон, разбира се/. 
Това доверие към изпълнителите на глътналия доста пари ремонт би могло да бъде похвално - все пак, закъде сме без доверие в този и без друго овълчил се свят?! Няма да припомняме пословицата, приписвана на американския президент Рейган, „Доверявай се, но проверявай“, нито митичното изречение „Проверката е висша форма на доверие“, което пък се приписва на Сталин, Дзержински и Ленин /без нито едно доказателство за това/. Но може би все пак нямаше да е излишно да се види на място и да се направи експертиза за какво и как са хвърлени едни солидни пари за нещо, което е пред очите на целия град, а и на туристите. 
Да не говорим, че една даже бегла проверка би могла, примерно, да накара когото трябва да прибере грамадата пръст, скупчена точно над входа на костницата - откъдето буци земя и камъчета се сипят право върху влизащите във възрожденската гробница.