Лятото вече е преполовено, неистовите горещини, колкото и да измъчват русенци, вече преминават във втората си, затихващата половина. А ако има някой, на когото да не му се иска зноят и жегите да свършват, това вероятно е директорът на Русенската опера Иван Кюркчиев. 
Точно периодът на летните горещини е най-подходящото време да се заемем с ремонта на сградата на операта, а по всичко личи, че ние го изпускаме, казва Кюркчиев и с тревога следи дните в календара. Той не иска да си мисли, че и следващата есен и зима сградата, пострадала катастрофално след пожара преди година, ще посрещне с временния покрив (за който архитектите са категорични: това е „безалтернативно, но палиативно решение на унищожената покривна конструкция. Единственото му предназначение е да предпази сцената от вятър, наводняване и сняг, предвид идващата есен и зима, но не и да създаде условия за осъществяване на нормален творчески процес в оперния театър“. 
„Имам писмо от министъра на културата, че мога да използвам парите от застраховката, изплатена след пожара на 6 юли миналата година, но нямам писмо от дирекцията за паметниците на културата в МК и заради това сме с вързани ръце и не можем да започнем нищо. Без този документ не можем да обявим обществена поръчка, а като знаем и колко време би отнела тази процедура, ясно е защо сме разтревожени. Ако не пристигне този документ, няма да успеем да използваме лятото“, казва директорът Кюркчиев. 
Миналата седмица той за пореден път звънял по  телефони в министерството. След известна суматоха по кабинетите най-после чиновниците там открили (!) искането на Русенската опера за въпросното становище. И обещаха експедитивно да задвижат нещата, за да изготвят писмото, разказва Кюркчиев с все по-затихващ ентусиазъм. 
Въпросът не е само покривът, припомня той. 50-те тона вода, които пожарникарите миналата година изляха, за да спасят пламтящата в центъра на Русе сграда, са отключили и активирали както стари и неглижирани с десетилетия проблеми, така и нови, предизвикани от неимоверното количество вода, проникнало в основите на зданието. 
Авторите на експертното становище за състоянието на сградата - арх.Венцислав Илиев, инж.Пламен Пенев и проф.инж.Петър Дончев, са категорични: „Възникналият на 6 юли 2020 г. пожар предизвика не само видими поражения (унищожаване на покрива над сцената), но и такива, които водят до невъзможност за функциониране на операта и подлагат на съмнение сигурността на конструкцията“. 
Появили са се нови пукнатини по източната и  северната фасади, които са ясно различими по каменната облицовка на цокълния етаж и в покривния корниз. Пукнатини вече има по пода на фоайетата на трите етажа, самият под особено в приземния етаж е получил наклон, който се забелязва дори и от непредубедения посетител. Зловещи цепнатини зеят и по стените на стълбищата. Според специалистите „Ориентацията и характерът на пукнатините предполагат слягане на земната основа в югозападния ъгъл на сградата“. 
Сцената също е в кошмарно състояние. За щастие, разрешиха ни да премахнем чигите, които създаваха най-голямата опасност, казва Иван Кюркчиев. Става дума за горната сценична механизация на сцената, която от години е в трагично състояние, но пожарът допълнително е изял конопените въжета, които крепят чигите. Изнесохме десетки чували с боклук, повикахме фирма да изпрахосмукачи сцената и така поне можем да репетираме, без да има реална опасност за артистите, уточнява директорът.
Той е наясно, че за да се пристъпи към ремонт на конкретните видими поражения от пожара през миналия юли, първо трябва да се укрепи сградата. И докато в художествено отношение нещата при нас вървят (русенци също го признават с опашките за билети за нашите събития), финансирането за ремонта на сградата направо ме отчайва, признава Иван Кюркчиев. Според него оптимистичният вариант е за година и половина да се направи всичко необходимо Ц стига да има нужните разрешения и нужните средства и те да пристигат в Русе в адекватни срокове. Нещо, което по принцип в България не се случва често, а особено сега, в условията на парламентарно и правителствено клатушкане и откровено безвремие, е още по-химерично.