Мамин Кольо. Прозвището говори за всичко друго, но не и за решителен поборник. Е, прозвището лъже. Зад него стои Никола Коев Николов, български революционер, войвода на ВМОРО, борец за свободата на българите в Македония и Тракия.
Мамин Колю е колоритна личност, която се превръща в любимец на населението в Македония и Тракия, което го възпява в много народни песни, които се пеят в цялото българско етническо землище - от областта Гора в днешна Албания до Северна Добруджа, сега в Румъния. 
Днес се навършват точно 60 години от кончината на Мамин Кольо, но няма да говорим за смъртта му, а за живота му.

За Македония и Тракия Мамин Кольо е любим син, роден брат и храбър закрилник. Иначе би ли запял народът тази песен:
- А бре, Кольо, мамин Кольо, мамина комита,
Не наоди ли се, Кольо, по Пирин планина?
Не наноси ли се, Кольо, пушка манлихера?
Не ли ти е жално, Кольо, за твоята майка?
Не ли ти е жално, Кольо, за твоята жена?
Не ли ти е жално, Кольо, за твоите деца?
- На мен ми е майка, мале, Пирин планина
на мен ми е жена, мале, пушка манлихера,
на мен ми са деца, мале, дребните куршуми.
Къде да ги пратя, мале, работа ми вършат,
Работа ми вършат, мале, назад не се връщат.
Само тези редове са ни нужни, за да разберем, че Мамин Кольо е отдава значителна част от живота си на активна революционна дейност.
Ако проследим корените на Мамин Кольо, ще забележим, че и на други членове от семейство му оръжието и борбата за свобода са дълг. Именно неговият чичо Таню Николов Жеков, известният като Тане войвода по-малък брат на баща му Кою, е виден български деец и революционер.
Мамин Кольо е роден в Хасково, Източна Румелия. След като завършва основното си образование, служи в 10-ти пехотен Родопски полк от януари 1901 до ноември 1902 година. Любовта към поробените ни събратя, останали извън пределите на България, показва с присъединяването си към ВМОРО, докато е още в казармата. Веднага след уволнението си от армията заминава за София, където се сформират организационните чети за въоръжена борба в Македония. Така през 1903 година влиза в Македония като четник на Иван Наумов Алябака, с когото една година по-късно лежат заедно в ареста за около шест месеца.
В бурните дни на Илинденското въстание Мамин Колю, заедно с друг легендарен деец на ВМОРО - Коста Христов-Попето, запалва Крушевската жандармерийска казарма. Нападения от други въстаници има и върху пощата и общината. Благодарение на тях Крушево е освободено.
След кървавото потушаване на въстанието, той се завръща в пределите на Княжеството. През 1904, докато е в София, заедно с Иван Алябака правят опит да ликвидират турския консул. При стрелба по файтона му е ранен охранител на дипломата. След разразилият се скандал българските власти са принудени да заловят атентаторите. Те са осъдени, но шест месеца по-късно са амнистирани без излишен шум.
Властите ги съветват да не се набиват на очи. Така Мамин Колю отново се връща в окупирана Македония. В периода от 1905 г. до началото на Младотурската революция (1908 г.) служи в четите на прочути войводи като Коста Попето, Иван Наумов, Апостол Петков- Ениджевардарското слънце и Ичко Гюпчев. След реакционния контрапреврат с четата на Христо Чернопеев участва в похода до Цариград за детронацията на султан Абдул Хамид II и откарването му в Солун.
Годината вече е 1912, а Мамин Колю се издига до подвойвода и байрактар в четата, водена от неговия чичо - Тане Николов. При избухването на Балканската война той взема дейно участие. По време на защитата на прохода Елидже вече е станал войвода. Когато през 1913 г. Българската Екзархия започва покръстителната мисия в Родопите, Мамин Колю се включва активно заедно с четите на Христо Чернопеев, Тане Николов и други войводи.
Тъй като военните власти оказват съпротива и възпрепятстват покръстителните мисии (въпреки че те се провеждали със знанието и субсидията на правителството на Иван Евстратиев Гешов), четите помагат на църквата в това действие. Тогава са покръстени около 200 000 души, макар и резултатът от тази акция да е нетраен, а през 1934 година определен от Светия Синод като „черно петно за светата ни църква“.
Когато Западна Тракия е освободена, войводата се жени в село Кушланли.
В периода 1914-19 г. живее последователно в Ксанти и Гюмюрджина.
Известно време служи като стражар. 
През периода 1920-1924 сътрудничи в Хасково и Западна Тракия на ВТРО - Вътрешната тракийска революционна организация. За главен войвода на организацията тогава е избран именно неговият чичо - Тане Николов, под чието командване са 13 български и 7 турски основни чети.
Организираното революционно движение на тракийските българи постига значителни успехи, бива подкрепено от правителството на Александър Стамболийски както морално, така и физически с оръжие и боеприпаси. След юни 1923 година обаче Цанковият кабинет, който се нуждае от международна подкрепа, разформира Българо-турската ВТРО.
След 1924 година Мамин Кольо се оттегля от революционна дейност и до 1945 година е мелничар в Асеновград заедно с чичо си.
Както се случва и с ред други български патриоти, комунистическата власт репресира народния герой. Имотите му са отнети, а той самият е малтретиран и преследван. След 1949 г. се завръща в родният си град Хасково, където живее до смъртта си на 30 юли 1961 г.
По материали от интернет