Истински обичащи природата членове и съмишленици на русенското туристическо дружество „Приста“, а не само сипещите похвали и възклицания за различни зелени каузи във фейсбук, от години доказват любовта си на дело с една полезна и знакова инициатива - почистване на дунавските острови в края на всяко лято. Един от двигателите на тази помощ за реката и екологията е председателят на дружеството Сашо Попов. Връзката на русенци с реката е все още силна и специална и се надявам това да се възпита и в бъдещото поколение, които ще има своите нови и различни природозащитни инициативи, казва той. Това дава посока на разговора ни.

- Г-н Попов, туристическо дружество „Приста“ вече години наред почиства дунавските острови, ще продължи ли традицията?
- Да, това ще стане през есента, вероятно в последните топли дни на септември. Чистим островите Батин, Люляка, Алеко и Мишка. 
- А крайбрежието?
- За брега на река Дунав отговарят общинските власти и избягваме да ги чистим, защото си има отговаряща институция, но островчетата са малко изоставени.
- Колко човека се включват в инициативата и срещат ли се нови лица?
- Обикновено се събираме около 15-20 човека и тръгваме с каяци към съответният остров. Винаги има нови ентусиасти. Хора, които са си го мислили известно време и са се престрашили. Не сме затворен кръг, но ядрото е едно и също. Идват познатите лица, но и различни хора.
- Коя част на островите успявате да почистите и как го правите?
- Плаваме до островите с лодки, там се раздават чували и ръкавици на хората, те си носят обикновено шапки заради слънцето и комарите. На островите има пясъчна и гориста част, които обикновено са замърсени с пластмасови шишета, които високите пролетни води са придвижили, а когато падне нивото на водата са останали на острова. 
Събираме по 20-30 чувала с боклук
понякога и по-малко. Събираме разделно. Ако има много чували, ги даваме за вторични суровини, а ако са само пет, ги оставяме при контейнерите за боклук. 
- Това колко време ви отнема?
- Обикновено тръгваме сутринта и след като приключим, плажуваме и се забавляваме. Понякога сме правили и двудневни почиствания, тогава идваме с придружаваща моторница, която пренася палатките. Вечер палим огън и спим там. Преди години имахме спечелен проект към Норвежката програма и правехме 7 почиствания в годината, бяхме събрали около 1000 чувала с боклуци.
- Основно върху плажовете ли насочвате усилията си? 
- Най-често избираме най-посещаваните и хубави места на острова. Това са основно плажовете, да, които се ползват от лодкари и рибари. Туристи също ги посещават.
- Колко време приблизително се запазва ефектът след почистването?
- Личи си там, където сме чистили един-два пъти. Има места, където не е чистено въобще и са трупани отпадъци в продължение на 10-20 години. За сравнение - на местата, които вече сме чистили, има единични бройки пластмасови шишета например.
- Какви са обичайните находки?
- Попадали сме на какво ли не. 
Намирали сме врата от хладилник, после и целия хладилник
както и строителни отпадъци, гуми, стиропор. Също така чехли, обувки, джапанки. По-леките отпадъци ги носи водата и ние ги виждаме и изчистваме. Най-много са обаче пластмасовите бутилки. 
- Откъде идва това замърсяване на река Дунав?
- Боклука се изхвърля от няколко групи хора. Крайбрежните села изхвърлят своите отпадъци в долове до селото и когато падне пороен дъжд, той смъква отпадъците в самата река. Друг източник на замърсяване са корабите. Много често след рибарите намираме останала храна или опаковки, празни пликчета от захранки, кутийки за червеи - всичко, което не им трябва, остава на място. Промишлените зони около града също замърсяват. 
Често попадат цели чували в реката, вместо в контейнерите за смет
Не е ясно откъде. 
Ние направихме и статистика от кои държави преобладава боклукът. От Сърбия насам е произходът му - намираме основно сръбски, румънски и български отпадъци.
- Споменахте промишлените зони, които са до реката, не трябва ли там да има почивни зони? Какво мислите за това?
- Да, ние сме с гръб към Дунава. На Запад той се използва като курортна зона - там са разположени вили, ресторанти. Една от целите ни е да се обърнем към реката и русенци да влязат в нея с лодки, да усетят реката. 
Не бива да сме само странични наблюдатели
- Мислите ли, че Русе продължава да е силно свързан с реката, не избледнява ли тази връзка с поколенията?
- Със сигурност сме свързани, поне 90% от русенци са. Една част от хората може да не общуват с реката, но немалка част от населението е свързана. Освен професионалистите като моряците и рибарите, има хора, които отиват на плаж или идват до реката, за да гледат залеза. Някога на хижа „Приста“ е имало охраняем плаж, защото там се оголва плажна ивица и на нея е имало скара и магазинчета.
- Всяка година общините по българското поречие издават забрани за къпане в реката заради влошено качество на водата, което никога не се спазва. Безопасно ли е къпането, наистина ли е прекалено замърсена реката?
- Дунавът е чист за къпане и използване. Където има пясък, водата става леко прозрачна, при пръст или почва отдолу - не. Такива плажове има по островите. 
- Имате ли други подобни събития, свързани с реката?
- В неделя ще направим нещо подобно. Организираме събитие за деца и родители. Една от задачите на туристическото дружество е 
да работим с деца и да ги приобщаваме към туризъм и защита на природата
И тъй като Дунавът ни е под ръка, имаме най-много събития с него.
- Разкажете малко повече за събитието в неделя.
- Маршрутът е от Пиргово до хижа „Приста“. Разполагаме с 10 лодки, тоест можем да качим 20 човека, но ако има голям интерес, ще вземем лодки назаем и от приятели, за да съберем желаещите. Идеята е децата да научат повече за живота на пещерните хора по брега на Дунава, подкрепя ни фондация „Америка за България“. Те ще стрелят с лък и копие, ще рисуват с природни материали и ще моделират глина, ще палят огън без кибрит и на него ще опекат шишчета. Накрая всички ще похапнат сладко и ще получат специална грамота за участието си. 
Традиционно за нас събитие е участието ни в ежегодната международна туристическа регата ТИД, в която тази година няма да има участници от Германия и Австрия заради коронавируса. Ще пуснем лодките на 14 август от едно село до Видин, в групата ще има и румънски лодки. 
Край Русе флотилията трябва да мине около 20 август
плаването в българския участък ще приключи край Силистра на 28 август.
- Имате ли подобни инициативи и по Русенски Лом?
- Всяка година правим някаква инициатива или по Поломието, или по Дунава. Последното, което се сещам и се ползва активно - направихме пътека на исихастите, монасите отшелници. Има много техни скални килии по Поломието. Покрай село Пепелина възстановихме такава пътека, която се извива вертикално в скалите. Тя беше обрасла с храсти, изрязахме ги, обезопасихме мястото и сложихме железни скоби за хващане.
- Кога правите подобни разходки?
- Правим ги пролетта, преди да поникне копривата. Всяка туристическа организация като нашата почиства Поломието, ние се грижим за тези, които се ползват по-активно - край Иваново и Кошов.
- Друга емблематична река е Янтра, какво организирате по нея?
- През пролетта, между 1 май и Гергьовден, когато се събират няколко почивни дни, правим за 3-4 дена републикански воден поход Янтра-Дунав. Плава се по двете реки с каяци и се тръгва от Бяла. 
- Извън водният туризъм, какви други традиционни събития имате?
- Всяка година 
през първата седмица на февруари правим зимно изкачване на връх Мусала
Обикновено се събираме една-две групи всяка зима и предстоящата ще изкачим върха за четиридесет и някой път. Правили сме го дори в условия на буря. 
По-голямо е събитието на 3 март. Тогава пет лъча от групи туристи се събират и изкачват Шипка, тръгвайки от различни точки. Тръгва се предварително, едната група две седмици по-рано, а другите - около седмица по-рано, като и петте се срещат на 3 март на Шипка. Това също го правим за четиридесет и някой път, като се събираме поне 100 човека, има гости и от различни точки на страната. 
Август месец обикновено се ходи на планина. Тогава се организират по-малки групи. Миналата седмица бяхме в Родопите, а други - в Рила. Септември пък има традиционно ходене в Пирин. 
Първата седмица на октомври правим Алпиниада на скалите в Басарбово, а през април - пещерна експедиция Орлова чука. 
Туристическото дружество е голяма общност от поне 400 човека, има 8 клуба - по воден туризъм, други са алпинисти, пещерняци, но групите се смесват. Аз самият съм повече по пещерния туризъм, но участвам и във водни инициативи.