Баба Петра стреля с пушка, коли яре, работи като вол и не пропуска купон
България
| 25 февруари 2014, 09:00 | коментара
Това е Петра Генчева Ненова от пловдивското село Белозем. От ранна пролет до късна есен е по кърищата, където бере домати, чушки, зеле. Копае, плеви трева с ръце и мъкне чували със зарзават. В мразовитите зимни дни, когато селскостопанската работа е приключила, баба Петра не стои край печката у дома. Тя е болногледачка.
“Лельо Петранке, добре си ни дошла”, често я посрещали с усмивка медицинските сестри в пловдивските болници. Там тя е фурия - сменя катетри, памперси, бърше задници, дава лекарства и храни с лъжичка някой тежко болен. Бди денонощно край него срещу 10-15 лева надница. “Не мога да откажа на никого. Дойдат да се примолят и хуквам”, казва възрастната жена, майка на 3 деца и баба на 7 внуци и 12 правнуци.
От 11 години е вдовица, никой от многобройната челяд не е при нея. Тя обаче помага на всяко от децата си предимно с пари, които заработва с тежък физически труд. Има 55-годишен син, който е в Кипър, и две дъщери - на 53 и 46 г.
Пенсията от 220 лева не стига за нищо. Затова наваксва с допълнителна работа. Тези дни бере спанак. 8 часа е превита на две. Краката на моменти не я държат и тя
лази, за да се придвижва между лехите. Вече е спазарена за дни наред да бере марули в оранжерии. След това идва ред на засаждането на доматите, на пипера, на камбите - всичко, що е на полето. После ще ги копае, къса и сортира на зверска жега.
“Няма работа, която да ме плаши. А и пари трябват, чедо. Ако ги имам, ще ходя ли на тези години да се блъскам?”, пита баба Петя, както я наричат по-младите.
Пенсионирала се през 1990 г. като тъкачка на китеници в местния цех в селото, който вече не съществува. Работила на смени, а като се върнела, сядала вкъщи на стана и отново почвала да тъче. На всеки 3-4 дни изпод ръцете излизали шарени китеници, които продавала срещу 300 лева бройката в годините на соца. Така изучила трите си деца, направила им сватби.
“Нямам нито ден почивка. С цар Симеон сме връстници, но за разлика от мен той не е пил потен вода. Е, ще си почина, когато умра”, казва през смях баба Петра. Твърди, че единствено си отдъхвала, когато се грижи за някой болен. “Там поне съм на закрито. Не е като на полето, където през лятото от небето се сипе огън, а аз и останалите жени блъскаме с мотиките”, описва тя.
Болните я боготворят, защото им прави масажи и ги вдига на крака. Любимка е на 82-годишната Николина Щерева от Пловдив. Преди няколко години тя паднала и се залежала. Петра била наета да я гледа. За месец успяла с разтривки да я изправи. Докато била при нея, се сприятелила със съседките . “Много отзивчива и приятна жена”, казват те за Петра и непрекъснато я викат да им гостува в града. Тя обаче отклонява поканите им, защото е затрупана с работа на село.
Всяка сутрин в 5,30 ч се мята на колелото и поема към къра. В 6 ч, по хладно вече е на браздата. В 10 ч чорбаджиите давали 10-ина минути почивка. Черпели с кафе, някои по-щедри сервирали и по баничка. Приключвали работа около 18 ч. Баба Петра обаче не си тръгвала. Много пъти оставала до 22 часа да сортира набрания зарзават и да го реди в чували. За час тежък физически труд получавала 2 лева. Така често си докарвала по 20 лева на ден. Посред нощ с колелото си пристигала капнала. Но не си и помисляла да ляга. Вземала душ и хуквала на купон.
“Удря една ракийка и се хваща на хорото. Ненадмината е на ръченицата”, хвали я кметът на Белозем Иван Тачев.
Той е категоричен, че баба Петя е любимка на цялото село. “Има безупречна репутация и е пример, че трудът наистина крепи човека. Страшна е. Не пропуска мероприятия, особено на Бабинден. Когато има екскурзия, се записва първа”, допълва Тачев.
След като толкова работи, би трябвало да е богата, ще каже някой. Нищо подобно. Храни се оскъдно и живее скромно, защото раздава всичко на децата, категорични са близките.
“Парите отиват за изплащане на кредити, теглени от дъщерите. Единствено си купувам 2 тона въглища за зимата. Всичко друго - на деца и внуци. Успях миналото лято да си направя баня и тоалетна вътре в къщата ми”, отчита се пенсионерката.
От тази зима на село се е прибрал да живее зет от София, който е млад пенсионер, тъй като е работил в “Кремиковци”. Един двор дели къщата му от тази на тъщата.
“Понасяме се вече 38 г. Не сме се карали, гледам си я като писано яйце”, казва Петър Станчев, съпруг на голямата дъщеря Кръстина, която често пътувала от столицата, за да ги нагледа.
Всяка заран 58-годишният зет правел закуска и любезно канел тъща си. Щом изпиела кафето, качвала се на колелото и хуквала да работи. А зетят оставал да си почива. От време на време двамата се препират за политика. Тя е социалистка, а той - привърженик на Борисов. “Ако още малко ми поговориш за Станишев, ще ти посоча вратата”, шегува се Станчев, който иначе е калоферец.
“Не ме е страх от нищо”, отсича наперената баба. Не крие, че под възглавницата спи с газов пистолет. Навремето е гърмяла с пушка. Ходела на лов със съпруга си - дядо Енчо, който бил голям стрелец. “Само някой апаш да посмее да влезе в къщата ми, не отговарям”, предупреждава баба Петра. В двора има куче на име Путин, което обажда, ако идва някой.
Баба Петя твърди, че неведнъж е клала ярета и е убивала с чифтето пернати. Често може да бъде видяна да забърква вар и с мистрията да зида стени. “На всичко съм научена, само кухненската работа не ми идва отръки", признава тя. Внучката Петя вметва, че баба можела да прави добре само катми и тутманик.
“Изобщо не я свърта на едно място. Само някой да свирне и веднага е отпрашила. Може да я видиш да плаче, натъжена от нещо, и след два часа ще я чуеш да пее”, разказва внучката. Тя помни случай, когато баба си дошла разстроена от погребение, бързо се пременила и отишла след това на сватба, където не се пуснала от хорото.
Освен за работа хората в Белозем я търсят и да урежда покойници. Редовно я викали да къпе и преоблича мъртъвци. “От живите да те е страх, а не от умрелите”, въздиша тя. Най ставало драго, когато млади хора я срещнат и кажат: “Здравей, бабо Пете!”
“Нищо не ме боли, със здравето съм добре, слава богу, само краката нещо не ме слушат напоследък. Затова се придвижвам от единия до другия край на селото с велосипед”, обяснява тя и подкарва колелото.