Една класическа балетна комедия - „Зле опазеното момиче“ - отново ще зарадва русенската публика днес. Това е забавната история за любовта на Лиза и Колен, които се опитват да заобиколят амбициите на майката на Лиза - Марцелина, която пък е сгодила дъщеря си за заможния Никез. Нищо кой знае колко впечатляващо, ще си кажат мнозина. Да, разбира се - любовната тема отдавна е приела ролята на номер едно в класиката. Но впрочем именно балетът, който русенци ще видят тази вечер в Доходното здание, се смята за първото класическо балетно произведение и от годината на своето създаване - 1789-а, не спира да жъне адмирации и аплаузи. 
Довечера обаче към обичайните поводи за аплодисменти - забавния сюжет и комичните перипетии, старинните френски народни песни, върху които е изградена музиката, вплитането на много чувство в ролите от солистите и кордебалета в представлението - ще се добави и още един. Точно с този спектакъл балетната трупа, Русенската опера и почитателите на едно от най-изящните сценични изкуства ще поздравят балетмайстора Марияна Захариева с нейния юбилей. 
Тя избира „Зле опазеното момиче“ да бъде представлението за нейния личен празник, защото... 
Всъщност този избор прави нейната интуиция. А тя не може да я подведе. Годините на и за сцената на Марияна Захариева са шлифовали нейния артистичен усет. И вероятно заради това, колкото и винаги да е обзета от противоречия и колебания, когато става дума за сцена, тя вече знае, че може да се довери са седмото си чувство. 
Да, подходих интиуитивно към това, признава Захариева. И обяснява: „Зле опазеното момиче“ носи свежестта на комедията, леко върви, не натоварва и носи много свежест, оптимизъм и удоволствие - и за публиката, и за артистите“. 
Нейна е адаптацията и режисурата на този спектакъл. Всъщност това е един от нейните първи спектакли, които тя подготвя за сцената, без да танцува в него. Когато в края на 1980 година в Русе за първи път правят „Зле опазеното момиче“, Марияна е бременна и е репетитор. Така че в известен смисъл историята на Лиза и Колен и Марцелина връща балетмайсторката към нейните първи русенски години. 
„Истината е, че исках да подготвим спектакъла с лекота, да е сигурно, че ще се представим добре - и така някак да избягаме от онези тревожни вълнения, които неминуемо съпътстват всяка нова постановка с непременната неизвестност и възможните подводни камъни, заради което целият екип обикновено е на тръни и е зареден с притеснения“, казва Марияна Захариева. 
На нея определено й се полага поне в деня, когато ще празнува своя юбилей, да остави притесненията някъде встрани, 
да обърне гръб на вечните си съмнения
да отложи поне за малко своя прословут перфекционизъм. И в петъчната вечер, когато тя ще направи поредния фееричен празник за публиката, да изживее и своя собствен празник. 
Родена е в София. В Берлин за първи път показва, че танцът е втората й природа. А Русе, където идва 22-годишна, става градът, който тя приема като свой, като мястото, където се чувства най-равновесно и за което признава без какъвто и да било патос, че никога не й е минавало през ума да го напусне. След шумотевицата на София и изнервения ритъм там, Русе пленява със спокойствието, с атмосферата в операта, с възможността за реализация и с приятелствата. 
Така както никога преди това не е идвала в Русе, когато Марияна завършва Хореографското училище в София и й предстои задължителното тогава разпределение, тя пожелава да я разпределят именно в Русе!
„Разпределението се правеше от Комитета за култура, но се оказа, че за Русе нямаше свободни места. Такива места имаше в Пловдив, заминах за там, където танцувах три години“, разказва Марияна Захариева. 
За нея не е имало дилеми каква да стане 
Когато е само на една годинка, семейството заминава за Берлин, където родителите работят в българското посолство. Един ден, когато майка й излиза да пазарува заедно с малката си, едва две-тригодишна дъщеричка, детето застава пред витрината на един магазин за музикални инструменти и... започва да танцува. Събират се хора, възхищават се на малката балеринка. А за нея това е първата изява пред публика. 
Със сигурност не е без значение, че нейните „първи седем години“ минават именно в Германия. „Завърших първи клас там и когато се върнах в София, като ни спираха познати на улицата, аз поздравявах с реверанс. Ходех на уроци по пиано, в Алианса, за да поддържам езика, и на балет в Двореца на пионерите. И през 1961 година ме приеха в Балетното училище, където учих от четвърти до дванадесети клас. Тогава конкурсът за училището беше невероятен - по 400 деца се явяваха на изпитите. Помня, че когато аз отивах на моя изпит, не можех да стигна до залата от народ, който се беше скупчил пред входа. По онова време в България имаше само едно Балетно училище - в София, пак там бяха и единственото Музикално училище и единствената Художествена гимназия“, припомня Марияна Захариева. 
В училището тя е в класа на Калина Богоева
която отрано вижда не само дарбата на своята ученичка да танцува, но също и таланта да води уроци. Случваше се да й се наложи да излезе от залата и ме оставяше да водя занятието вместо нея, казва балетмайсторката. Професор Калина Богоева прекрасно знае, че може да разчита на своята ученичка и досега - Марияна Захариева беше тази, която успоредно с именитата прима подготви балетната продукция на „Баядерка“, впечатлила неотдавна взискателната русенска публика. 
Когато три години след несполучилото разпределение за Русе съдбата все пак поправя „грешката“ си и балерината идва в мечтания град, тук я посрещат Стоян Георгиев, Надя Руменин, Стоян Габровски. Тя идва като солистка и първият спектакъл, в който танцува на русенска сцена, е „Пер Гинт“ на Едвард Григ. Според собствените й признания, точно през този период тя навлиза по-дълбоко в класиката. И въпреки изкусителните предложения да влиза в роли на главните героини Марияна Захариева е наясно, че характерните роли са повече в нейния натюрел. Затова в „Пер Гинт“ тя не е Солвейг, а е Анитра. В „Нестинарка“ е Струна, а не Демна. Никога не съм мислила, че мога да танцувам първи роли, знам, че това не е моето, както знам и че човек може да се изкуши по централни роли, но когато после разбере, че вътрешно се разминава с такава роля, може да стане особено горчиво. Защото 
много е важно как се усещаш на сцената, как стоиш, доколко ти и ролята сте едно
А това публиката го усеща. Има и друго - с малки роли също можеш да извикаш аплауз. Но пък „Болерото“ на Равел с Пепи Луканов за мен остава едно от любимите ми, честно казано, това е най-любимата ми роля. Много работихме с Пепи, той ме усети. Той направи „Болерото“ за мен. Това не е роля - в нея има всичко. То е живот“, казва Марияна Захариева. 
След като родила дъщеря си, обявява в операта, че прекратява работата на сцена като балерина и изцяло се отдава на другото си измерение - като педагог репетитор. И тогава смаяла колегите си - както и сега ги смайва, когато обявява, че ще се пенсионира. Но хора като Весела Василева, прима балерината и ръководител на балетната трупа, като солиста Христо Ангелов и дума не дават да се издума Марияна Захариева да спре да работи. Веселка е невероятен човек, тихо казва Захариева и това сякаш дава надежди, че тя отново може да направи компромис с категоричната си заявка, че: „Край! Ще си почивам! Ще чета книжки и ще решавам кръстословици!“. 
Но за перфекционист като нея натоварването вече става твърде голямо. Освен работата като балетмайстор тя години наред преподава в Училището по изкуствата - от сформирането на първата балетна паралелка през 1991 година. 
Бях много серт
усмихва се Марияна Захариева. „Като чуеха, че Захариева ще бъде на колоквиума, направо наставаше паника. Наистина съм много строга - но това е необходимо, в нашата професия без дисциплина, без влагане на безкрайно много усилия, без упорита работа няма как да се постигне това, което искаме зрителят да види на сцената. Зад тези въздушни движения стои къртовски труд - а това не бива да личи. От друга страна, аз с учениците съм доста по-строга, отколкото с артистите от самата трупа. Артистът е много чувствително създание, затова особено е важен балансът, който трябва да постигнеш с него. Тук обикновено тонът ми е по-деликатен, често дори отстъпвам. Защото той, артистът, е този, който излиза на сцената, той е пред очите на зрителите, той не бива да е притеснен, неуверен, разконцентриран“, убедена е балетмайсторката. 
В нейни постановъчни версии и адаптации русенци са се наслаждавали на „Жизел“, на „Лешникотрошачката“, „Зле опазеното момиче“, 
танците в „Евгений Онегин“, „Травиата“, „Аида“, „Веселата вдовица“, „Царицата на чардаша“ 
и много други. С много от спектаклите балетът прави турнета в почти цяла Европа - Италия, Швейцария, Испания, Франция, а също в Дубай, в Южна Корея. 
Марияна Захариева приема адмирациите на публиката и впечатленията от далечните и близки държави като част от работата - от онази работа, която тя обича и в която е вложила душата и сърцето си. Но турнетата не са повод да реши да живее другаде. Русе е градът, който й дава това, от което има нужда: сцена, реализация, приятели, а напоследък и другото, към което Марияна Захариева все по-често посяга: възможността за уединение, за мигове тишина, за време, в което да остане насаме със себе си и с книгите и компютъра. С удоволствие препрочита книги, които преди време са я завладели - на Дюма, Ремарк, Кронин, Сидни Шелдън. 
Дали нейните възпитаници и колеги в балетната трупа на Русенската опера са склонни да й оставят повече от това време за „насаме със себе си“ - предстои да видим. 
Но това е тема от бъдещето. Днес обаче темата е „Празник“: юбилейният празник на Марияна Захариева със „Зле опазеното момиче“! Началото е в 19 ч в Голямата зала в Доходното здание. Билети все още могат да се намерят.