Още при създаването на частното съдебно изпълнение беше обяснено - това е инструмент, който действа в интерес на обществото. На цялото общество, а не на едни за сметка на други.
Ето какво пише в сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители:
Мисията на Камарата на частните съдебни изпълнители е:
Да работи за утвърждаването на професията на частния съдебен изпълнител и подобряването на изпълнителния процес в България, като защитава Обществения Интерес 
Визията на Камарата на частните съдебни изпълнители е:
- Да налага най-високи стандарти на професионализъм и етично поведение сред своите членове;
- Да поддържа активни връзки с широката общественост и медиите, насочени към утвърждаване на положителен имидж и доверие в частните съдебни изпълнители.
Звучи чудесно. 
А как ви звучи следният случай?
В началото на месец април частният съдебен изпълнител Васил Николов, изпълнявайки добросъвестно задълженията си по искане на свой клиент и съответни документи от съда, налага два запора по банковата сметка на фирма, срещу която предстои да се води дело в съда за причинени щети. Не става дума за причинени загуби, а за т.нар. неимуществени щети, които обикновено се изразяват в обида, засягане на достойнството и т.н. Фирмата е известна, изрядна, достатъчно публична и позната и няма съмнение, че може да бъде открита по всяко време. Освен това не е осъдена, спорът не е приключил.
Дотук всичко е по закон - дори и фактът, че съответната банка налага запора незабавно, тъй като е получила запора от ЧСИ Николов чрез куриер, буквално на следващия ден след образуване на изпълнителното дело. За уведомяването на длъжника обаче съдебният изпълнител Николов не бърза чак толкова. Той е уведомен от него едва на петия ден чрез „Български пощи“.
На въпроса защо се е действало с такава бързина, отговорът е логичен и приемлив - да не би длъжникът да изпразни своевременно сметката си. Оказва се обаче, че през месец юли запорите са отменени след двумесечно очакване Окръжният съд да се произнесе по подадената жалба срещу запора. 
Очакването е съдебният изпълнител Николов да прояви същата бързина и след отмяната на запорите. Все пак той не е страна в спора, просто изпълнява закона.
Но не става точно така. Молбите на длъжника са подадени своевременно в кантората му и Николов лично обяснява, че веднага ще ги изпрати в София /такава е процедурата/ и още на следващия ден след обяд банката ще вдигне запорите. На въпроса трябва ли да се внесе някаква такса, отговорът е, че не е нужно.
На втория ден длъжникът е уведомен от банката, че не само не са вдигнати запорите, тъй като подобно искане не е получено от ЧСИ Николов, а обратното - има наложен нов запор. Смаяният длъжник се опитва да разбере какво се случва. От проверката става ясно следното - ЧСИ Николов има сключен договор с „Български пощи“, по силата на който пратките се доставят в тридневен срок. Той обаче ползва услугите и на куриерски фирми, които доставят пратката на следващия ден в банката, АКО КЛИЕНТЪТ СИ ПЛАТИ ТАКСАТА ИМ. 
Ето това е обяснението защо при налагане на запорите банката получава документите на ЧСИ на следващия ден, а длъжникът - на петия ден. Просто взискателят си е платил за бързината. Но когато длъжникът иска бързо да бъдат вдигнати запорите с ново решение на съда, при него този ефект липсва.
И пак се задава въпросът „Защо?“. Отговорът е получен от деловодителката на ЧСИ Николов - „Защото не сте поискали бърза доставка!“. А на въпроса „Защо не ни уведомихте за такава възможност?“, арогантният отговор е - „Защото не съм длъжна!“.
И за да продължим историята, трябва да кажем, че докато банката получи от „Български пощи“ писмото за вдигате на запора в тридневния срок, взискателят отново получава решение от съда за налагане на същия запор и по познатата схема си е платил за бърза услуга. Банката си е изпълнила задължението и отново е наложила запор, без да е вдигнала предишния, защото все още не е получила писмото на ЧСИ Николов. Получило се е на практика двойно налагане на запор и буквално блокиране на сметката на длъжника. И това се е случило, защото ЧСИ Николов волно или неволно не е обяснил на банката при налагане на новия запор, че при него става въпрос за една и съща сума, която вече веднъж е запорирана.
Както се досещате, не става дума за някакви дребни суми, а за 14 000 лева, които към момента са станали вече 21 000 лева тъй като не са вдигнати първоначалните два запора и е наложен нов за още 7000 лева. Длъжникът е в шах - не може да оперира със средствата си извън двата запора и дейността му е блокирана. Да напомним - фирмата не е осъдена, споровете с претендиращата за неимуществени увреждания страна продължават.
Следват въпроси. Действат ли ЧСИ Николов и неговите служители избирателно към клиентите си? На какво се дължи светкавичната бързина за едни /защото си плащат куриерските такси/ и максималното забавяне на връчването на документи /в тридневния срок по договора с „Български пощи“/? Може би защото никой в офиса му не е длъжен да уведоми длъжника, че ако си плати, документите ще бъдат изпратени светкавично до банката и наложените му запори ще се вдигнат?
Финалните размисли по тази история остават за вас, читатели, с пожеланието да не попадате в положението на описания по-горе длъжник в кантората на ЧСИ Николов. Или поне да знаете, че може да платите куриерската такса. Защото ако не питате, не се знае дали ще ви кажат, или ще минете по пътя на фирмата, за която ви разказахме.
И един последен въпрос - дали подобно поведение ще да доведе до утвърждаване на положителен имидж и доверие в частните съдебни изпълнители, особено на ЧСИ Васил Николов?