През годините си изградих своеобразен подход към книгата. Първият интерес е към името на автора, а вторият - към заглавието. Третото вглеждане е за намиране на евентуалния „ключ“ за съдържанието, скрит в първата корица. Понякога и втората корица ми помага в опитите да разбера нещо в повече за автор и книга...
Към какви очаквания ме насочва книгата на Стоян Комитски „Васил Левски и Русе“?
Явно предложеният текст (огромен като количество - разположен е на 316 страници формат А4!) съдържа не само сведения за посещения на Левски в Русчук (Русе), но и на връзки на Апостола с русчуклии. Подзаглавието доизяснява в коя насока следва да бъдат очакванията ми: „Исторически бележки, статии и документи“.
Всъщност фонът на първата корица индиректно говори за авторовия замисъл. Фонът е част от ръкопис от архив, разчитат се имената „Васил Иванов“ и „Русчук“ (изписано лично от ръката на Левски). Преобладава светложълто-кафявата гама. Умело са вмъкнати илюстрации - изглед от ориенталския Русчук, парен локомотив, образа на Баба Тонка. Разбира се, над всичко и над всички се откроява ликът на Васил Иванов Кунчев - Левски (по последно откритата снимка в Османските архиви), като особен акцент, постигнат и посредством пепеляво-синкавия нюанс на фотографията. Находчиво е решението за шрифт на заглавието да бъдат използвани букви, които едновременно и да са русенски, и да носят духа на Времето, а именно буквите наподобяват заглавката на русчушкия вестник „Дунав“, излизал от март 1865 г. до юли 1877 г. 
Втората корица предоставя възможност на читателите да се запознаят с автора Стоян Стоянов-Комитски. От биографичните бележки ще акцентирам само върху два факта: през 2014 г. книгата е имала първо издание и вторият - в периода 2017-2020 г. той е подготвил и представил няколко документални изложби, посветени на живота и дейността на Васил Левски („Познатият и непознат Апостол“, „Памет, без която не можем“, „Васил Левски и Североизтокът“ и „Русенските пътеки на Васил Левски“).   
При несигурни документални факти и събития изследователите неминуемо са принудени да говорят с условности. Неминуемо авторите използват някаква форма за предположение - „вероятно“, „не може да има съмнение“ и т.н. И Стоян Комитски в книгата си дава редица примери. Като този: предположението на Захари Стоянов относно посещение на Левски в Букурещ след разтурването на Първата българска легия в Белград се подлага на съмнение от Иван Унджиев единствено относно времето (според него то е „към края на зимата“ на 1863 г.), Никола Кондарев пък твърди, че тотално се бърка (станалото би трябвало да се отнесе за времето след разпускането на Втората легия), разисква се и евентуалният маршрут, който Левски следва при завръщането си - дали започва от Русчук, или от Свищов (мнение на Пламен Павлов)... 
Стоян Комитски предупреждава: „без наличието на солидни документални свидетелства за преминаването на Левски през столицата на вилаетския център през пролетта/лятото на 1863 г., всички догадки и предположения си остават единствено и само в сферата на хипотезите“.
Обърнах по-голямо внимание върху писаното за това първо предполагаемо краткотрайно пребиваване на Левски в Русчук (Русе), за да посоча стила, който авторът налага при изграждането на книгата си: да предостави по-къси или по-дълги цитати от мемоари, изследвания, критични бележки и др. и да ги съпостави един с друг (1.), да даде възможност на читателя въз основа на поднесените му хипотези и факти сам да си направи съответни изводи (2.), да следва хронологичния подход при проследяване на податките в посока на изследваната тема „Левски - Русе“ (3.), да обърне внимание кой автор пръв е издигнал една или друга теза, в кой момент тя е позабравена, кога и от кого й е вдъхнат отново живот (4.) и др. Например в спомените на Цаню Захариев (зограф от Трявна) е посочено, че през лятото (есента) на 1866 г. Левски за първи път е в Русчук; Коста Букуров твърди, че Левски е отсядал в дома на Обретенови; пръв Тодор Хаджистанчев в своя русенски вестник „Славянин“ публикува документи на Левски и БРЦК (1882); пръв Симеон Пармаков (1959) поставя въпроса за необходимостта относно проучване на посещенията на Левски в крайдунавския ни град; пръв Любомир Дойчев (1974 и 1975) привежда аргументи за три посещения на Апостола в Русе; през 1957 проф. Михаил Ананиев допуска, че Левски е ползвал за минаване през Русчушкото пристанище чужди лични документи, а през 1988 г. Искра Пенчева, посредством сведения, почерпени от Държавния архив-Русе, уточнява:  пътните тескерета принадлежали на Васил Иванов от с. Беброво, Еленско...
Стоян Комитски последователно, аналитично се спира върху страници от спомените на Атанас Дончев, Димитър Ангелов, Никола Обретенов, Панайот Хитов, Христо Иванов-Големия (Книговезеца), д-р Христо Стамболски и др.; на биографични очерци с автори Георги Як. Кирков, Захари Стоянов, Стоян Заимов, Филип Симидов и пр.; на научни изследвания на Дойно Дойнов, Иван Унджиев, Кирила Възвъзова-Каратеодорова, Константин Косев, Николай Генчев, Николай Жечев, Крумка Шарова, Огняна Маждракова, Пламен Павлов, Цветана Павловска и мн. др., които по някакъв начин засягат и темите „Левски - Русе“ и „Левски - русенци“... Всичко това означава, че в книгата „Васил Левски и Русе“ Стоян Комитски е събрал добросъвестно в едно цяло разностилни по характер публикации, включително и такива, които са били или могат да бъдат интерпретирани по различен начин. Авторът посочва, че темата е интересна не само за русенските краеведи и че никой не може да я приватизира, тъй както всеотдайният водач, революционният деец, съмишленикът и човекът Васил Левски принадлежи на всички нас, българите.