Изминаха малко повече от две години от смъртта на русенския алпинист Иван Томов. завинаги останалият на 35 години мъж изкачи връх Лхотце без допълнителен кислород, а при слизането до лагер 4 загуби живота си вследствие на мозъчен оток.
Трагедията разтърси Русе, а някои побързаха да декларират как ще бъде изграден паметник на алпиниста и ще се засади специално дърво в негова памет. Нещо като място за поклонение.
Вятър и мъгла! 
Името на Иван тъне в забрава. В миналото останаха организираните специални пресконференции с него и връчването на знамето на Русе, което да развее на поредния покорен връх заедно с трибагреника...
В средите на туристическото движение е тишина, обществеността също мълчи. Никой не се сеща, че Иван Томов беше алпинист от Русе, който прослави България. 
Колцина са героите на нашето време? Не стигат да ги изброиш и на пръстите на едната си ръка. 
Иван безспорно беше един от тях. Авантюрист, луда глава, мечтател - наречете го както искате, но беше герой.
Затова трябва да бъде запомнен. Например с улица на негово име. Без това уличните табелки в града ни цъфтят от екзотика - птички, върхове, долини, падини, цветя, реки, водопади и т.н. Ясно е, че някои от тях са кръщавани тематично, но каква например е връзката на Русе с Говедарци? Може ли да минем без Кранево, Девня, Ихтиман, Китка, Ягода, Кремиковци, Ракитово, всякакви планини - от Мала през Осоговска до Милевска? На всички тях са кръстени улици. А Канлъ дере /в превод Кървавото дере/?
Днес „Утро“ поставя началото на дискусия, която да подсети русенската общественост, че Иван Томов не заслужава да бъде забравен. Ще приветстваме всякаква инициатива, която да увековечи неговото дело. Това е най-малкото, което може да бъде направено за един от героите на Русе и България.