Как един учител по история успява да привлече вниманието на свои ученици и да ги накара да отделят от скъпоценното си време за ровичкане в телефоните и за размяна на енигматични реплики във фейсбук - и да ги провокира да обикалят русенските улици, за да издирват названия на български възрожденци и герои? 
Как се прави това, дали има някаква тайна методика, или пък е въпрос на лична нагласа и поведение на преподавателя? Николай Чакъров, учителят от Дойче шуле, който за пореден път е амбицирал свои ученици да издирват информация, да съпоставят епохи, да снимат и да анализират, очевидно има някаква своя рецепта. Резултатите са налице. След няколко месеца упорита работа неговите ученици представиха проекта по темата “Личности от епохата на българското възраждане в топонимиката на град Русе”.
Всеки от 24-те ученици е работил усърдно и задълбочено - това се вижда от презентацията, която направиха деветокласниците. А Чакъров отбеляза: “Това е пето проучване на наши ученици за русенската топонимия и по тази тема се работи единствено в нашето училище”.
А учениците представиха фактите, до които бяха достигнали в резултат на издирванията си. Така стана ясно, че Васил Левски присъства в топонимичните обекти с едно училище, едно читалище, един булевард, два паметника - в училището и в Парка на възрожденците, както и с 4 жилищни блока. Интересно е, че учениците са издирили и обекти, които са носели името на Апостола, но вече не съществуват или са преименувани. Така е станало с улица “Панайот Волов”, която е носела името на името на Дякона от 1896 до 1983 г. Няма я вече и книжарницата с неговото име в квартал “Здравец Изток”, няма го вече и корабът на Параходство “Българско речно плаване” с името на Левски. 
По подобен начин стоят нещата и с името на Христо Ботев. Днес в Русе има едно училище, което е наречено на поета-революционер след 1945 година, има булевард, читалище, два жилищни блока. И има приблизително още толкова “бивши” обекти с името на автора на “Тежко, тежко, вино дайте...” Има бивша улица, два /!/ бивши площада  - днес те се казват “Свобода” и “Св.Троица”, една бивша книжарница /беше голяма и хубава, в блок “Олимп”/. И два кораба на БРП, също преминали в историята. 
Учениците на Николай Чакъров са направили снимки на улици, паметници, площади, училища и читалища с имената на Баба Тонка, Ангел Кънчев, Никола Обретенов и други герои от русенската историческа епопея. И заедно с това са откривали коя днешна детска градина някога се е казвала “Анастасия Обретенова”, къде е имало паметник на Капитан Райчо Николов /бил е в Парка на младежта, дело е на прочутия скулптор Никола Терзиев Желязото, но отдавна е изчезнал/.  
В хода на издирвателството и събирателството на данни момичетата и момчетата са научили, че Любен Каравелов пише всичките си произведения на сръбски, че паметна плоча отпреди около 40 години сочи, че “на това място ще се построи паметник на войводата Панайот Хитов - но паметник няма и до днес, че днешната улица “Филип Тотю” до 1929 година се е наричала “Сляпа”. Откривайки улици “Иларион Макариополски”, “Иларион Драгостинов”, “Неофит Бозвели”, “Димитър Атанасов Русчуклийчето”, “Антим Първи”, учениците са откривали и самите личности на тези будители, знаменосци, духовни водачи - и така тийнейджърите добавят към познанията си и сведения за по-малко известни личности, част от които незаслужено потънали в забрава. Така те вече знаят кой е Христо Г.Данов, кой е Тодор Хаджистанчов, Марин Дринов, Дякон Аверкий, Даскал Тони и още десетки светли люде от отминалото време. Половината от тях да останат в съзнанието на 24-те гимназиста от Дойче шуле, пак е принос към тяхната обща култура и познаването на родната история. 
Обобщената картина на неколкомесечния труд на учениците показва следното.
Проучени са 82 исторически личности, свързани с Русе. Техните имена са носили 69 улици /днес са 66/, в града е имало 6 площада с техни имена, днес са 3. Жилищни блокове са наречени на 52 от героите. Училищата с техни имена са били 19, днес са с 5 по-малко, а детските градини са 4 /били са 5/. От 9 паметника са останали 8, от 11 барелефа - 10, бюстовете са 7, паметните плочи - 16. От 24 кораба, наименовани на личности от Възраждането и национално-освободителните борби днес в експлоатация са само 10. Единственото кино, което се казваше “Ангел Кънчев”, отдавна не съществува. Има ги все още читалищата - 7 /включително Регионалната библиотека “Любен Каравелов”/, два музея /на Баба Тонка и на Захари Стоянов/, един ресторант и три пейки-паметници, поставени съвсем наскоро. От петте книжарници и от завод “Стефан Караджа” не е останал и /с/помен. Те обаче ще останат в изследването на учениците от Дойче шуле, които биха искали да издадат проучването си в книжка.