Здравей, Петя! Може да се каже, че съм от отличните ученици. Със сигурност бях такава до седми клас, а откакто съм в гимназията, успехът ми е около 5,50. В основното училище майка ми много държеше да съм отлична, но оттам нататък имам повече свобода.
Какви трябва да бъдат причините човек да си направи психологическо изследване - може ли това да стане и без да има някакъв по-съществен проблем? Питам, защото споделих на една приятелка на майка ми, която е учила психология, че имам проблем с концентрацията и с паметта, но тя ми каза да не си внушавам, че нещо ми има. Паметта ми е достатъчна, когато спазвам уговорки - мисля, че съм сериозна и винаги точна с другите. Може би тя искаше да ме успокои, но нямаше за какво. Отклонение ли е това да искам да чета и запомням по-лесно? Може би ми беше малко по-трудно последния месец от края на учебната година. Вместо да чета по предметите и да изкарам добри оценки, аз се носех по течението. Завърших успешно годината, но имам чувството, че пропилях много време, без да направя нищо съществено.
На мен ми се искаше, ако може, да изпробвам някакви тестове и упражнения, но приятелката на майка ми ми каза да си почина през ваканцията. Нещо ми се прави в момента в тази насока. Съжалявам, ако звучи глупаво :) Галя, почти на 17.

Здравей, Галя! Поставяш интересен въпрос, който се отличава от често споделяните вълнения, трудности, страдания, за които чрез рубриката „Консултант“ с вестник „Утро“ оказваме подкрепа на читателите.
Въпросът ти ни отправя към една друга съвременна страна на психологическата практика, която може да е в подкрепа на хората, които биха искали да укрепят своята умствена сила така, както някои повишават своята физическа сила чрез спорт и фитнес.
От писмото ти подразбирам, че ти би искала
по-пълноценно да четеш и да се развиваш
може би в някаква насока? Тоест, не самоцелно да правиш тестове, за да измерваш потенциала си и също така самоцелно да го покачваш, а да го използваш.
По отношение на физическото трениране знаем, че има хора, чиято цел не са здравето и доброто настроение, за което допринасят тонизираните мускули и гъвкавост на тялото, а релефите пред огледалото и на плажа. А иначе би било приложимо повишената мускулна сила да се вложи примерно и в прекопаването на градината на баба, в някакъв тип строителна или друга работа, която се извършва по-лесно и успешно, като се съчетават ум и физически сила и издържливост.
Струва ми се, че някак скромно се представяш, Галя - „Може да се каже, че съм от отличните ученици. Със сигурност бях такава до седми клас, а откакто съм в гимназията, успехът ми е около 5,50“.
Всъщност не си преставала да бъдеш отличничка
но в гимназията има повече изисквания и предизвикателства към учебните постижения, с които личи, че си се справяла доста успешно.
Представяш ни времето ти от първи до седми клас, стимулирано от мама, която е държала да си отличничка. Може би е искала да ти създаде навици редовно да си учиш уроците и да си подготвяш домашните. „В основното училище майка ми много държеше да съм отлична, но оттам нататък имам повече свобода“. Ето, че тя не е била фиксирана в това да бъдеш непременно и постоянно с отлични оценки - когато си влязла в гимназията, може би вече е видяла порасналото си
момиче, което може само да следи своето ниво на подготовка
и не се нуждае от наглеждане за това, от съвети и забележки.
Питаш ме какви трябва да бъдат причините човек да си направи психологическо изследване, дали това може да стане и без да има някакъв по-съществен проблем. Може би имаш представа от други деца, че им е провеждано такова при трудности в ученето, в поведението, с емоциите, за преодоляване на тежки състояния и периоди в живота им. Изглежда, че те притеснява дали е уместно на твоята възраст да предприемеш такава форма на подкрепа, когато нямаш като техните проблеми.
Според мен е 
напълно в духа на съвремието психологическата помощ да се използва като подпомагаща развитието и по-високите цели
които си поставя човек. Понякога се оказва, че определени цели са нереалистични, но пак в този процес на сътрудничество с психолога това може по-добре да се свери и стремежът да се насочи в посока, в която човек да се почувства успешен и удовлетворен от себе си, вместо да се изтощава, че не му потръгва в нещо, в което влагат усилия другите.
Въпросът от писмото ти е породен може би от леко разочарование, че не си получила очакваното разбиране от вашата семейна приятелка. Разбирам, че си изпитала
желание да преодолееш инерцията
„Може би ми беше малко трудно последния месец от края на учебната година. Вместо да чета по предметите и да изкарам добри оценки, аз се носех по течението. Завърших успешно годината, но имам чувството, че пропилях много време, без да направя нищо съществено“. Струва ми се, че много хора на твоята възраст, пък и на моята, споделят същото чувство заради проточилите се повече от година обективни ограничения от Ковид кризата. Но вместо окуражаване при споделяне на проблема, че нещо ти изневеряват концентрацията и паметта, приятелката на майка ти е изразила 
преценката, че нищо ти няма
Може би е искала да разсее възможността да си самовнушиш слабости, а вероятно и да те настрои да бъдеш по-толерантна към себе си, но не ти е обяснила по-добре всичко това и ти не си успяла да изясниш напълно идеята си. Показваш ни как близостта с даден специалист може да не ни е от полза, защото ето, че когато става въпрос за приятелско дете, се включва естественият в ежедневието човешки рефлекс да успокоим близкия човек по един по-директен начин. Вероятно жената си е помислила, че си била свръхзагрижена за представянето си.
Под чертата на собствената си ревизия
в писмото си се оценила като човек с достатъчно памет за поддържането на своите социални контакти- „когато спазвам уговорки - мисля, че съм сериозна и винаги точна с другите“.
Тук виждаме как се съчетават качества от различни психологически категории - концентрацията касае вниманието, което заедно с паметта имат главна организираща роля в нашето будно състояние и за
всички процеси от областта на познанието
Помагат ни да закрепваме в ума си заученото, наблюдаваното, да разсъждаваме и да вземаме решения, да повишаваме опита си. Развитието на наши качества посредством тях - да се възприемаме като внимателни, съсредоточени или разсеяни, или пък паметливи, ни прибавя качества към нашата личност. Така, боравейки добре с наученото, ставаме и ерудирани. От друга страна, споделяш, че проблемите ти, които отчиташ с концентрацията и паметта, не се отразяват негативно на уговорките ти, може би за срещи или при съвместно изпълнение на някаква задача. Мисля си, че принос в това има възпитанието ти от семейството - всичко, на което са те учили вкъщи и което си виждала от твоите родители като пример, както и някакъв твой
личен мотив, заради който отношенията с хората са ти ценни
Така може би поддържаш и висока степен на доверие у другите към теб. Това, Галя, е важно качество за успеха и на личните, и на работните взаимоотношения във всички времена.
Пишейки това си мисля, че може би и приятелката на майка ти те познава от малка като много отговорно дете, което се старае винаги да е на високо ниво в нещата, които прави, и може би е допуснала, че има риск да развиеш свръхстремеж да си отлична непрекъснато. Дали не се е опитала да ти предложи малко повече свобода
да не се стремиш да бъдеш непременно на шест във всеки момент?
„Отклонение ли е това да искам да чета и запомням по-лесно?“. Като ехо на този твой въпрос ми звучи финалът на писмото ти, допълнен с усмивка - „Съжалявам, ако звучи глупаво“.
Казваш, че ти се е искало, ако може, през ваканцията да предприемеш може би някаква форма на ободряване чрез психологически тестове и упражнения - „Нещо ми се прави в момента в тази насока“. Струва ми се, Галя, че на твоите почти 17 години имаш
добра ориентация към нуждите си
и наистина, ако предприемеш измерване чрез тестове на твоите внимание, памет, интелект и мислене, би дало ефект не само за установяване на стойности по техните качества и функции в умствената активност, но провеждането им представлява заедно с това и една тонизираща за мозъка тренировка.
В моята практика например съм провеждала такива тестови сесии за спортисти преди състезание. Установявали сме специфични особености на работната ефективност на вниманието, които ориентираха тези хора към добър за тях режим на натоварване и почивка и към стратегии
как да използват своите особености в тяхна полза
вместо да се обезсърчават, че може да им бъдат в минус, когато се налага да мобилизират усилията си за по-високи постижения.
Заедно и с процес на допълнително опознаване и на своята личност, изпълнението на тестове, касаещи умствената работа на психиката, им предостави повече увереност в себе си и представа за удивителните възможности на човешкия мозък и на психическия потенциал като цяло.
Ще преповторя по свой начин твоя въпрос - има ли нещо нередно и отклонение ли е това, че искаш да си ободриш съзнанието и да преодолееш инерцията, която те кара да се чувстваш недоволна от себе си с 
потискащото чувство, че губиш време от живота си
макар и една ученическа ваканция?
Отчитам, Галя, твоята доста добра ориентираност като за възрастта ти в материята на психичния живот, което е основа за една може би доста лека работа по твоята идея и цел. Така сътрудничеството с психолога за теб би могло да бъде същото както на треньора със спортист, който е вътрешно готов да бъде шампион.
Вярвам, че ще успееш да постигнеш удовлетворение не просто от постигане на определен твой рекорд, а от надмогването на инерцията и от стъпване на по-високо стъпало в развитието ти като личност.
Пожелавам ти успех!