Владислава Гарвалова е родена в Русе и е солистка на Държавна опера Русе от 2006 г. Завършила  НМА „Панчо Владигеров“. Специализирала е в Италия в академия „Борис Христов“. Гастролирала е в Европа и Япония. Русенската общественост я познава като Аида, Тоска, Мадам Бътерфлай, Дездемона, Абигейл и много други женски героини от оперите на Верди и Пучини, но също и като дългогодишен екоактивист и организатор на протести за чист въздух за Русе. Омъжена е и е майка на две деца.

- Каква е мотивацията Ви да се включите в политиката и то в „Изправи се! Мутри вън!“

- Вероятно моята гражданска активност и позиция е направила впечатление, защото получих покана от Движение 21 да участвам като кандидат за депутат за предстоящите избори. Съгласих се, защото симпатизирам отдавна на лидера и  водач на листата на  - Татяна Дончева, на която се възхищавам най-вече заради нейната аналитичност, професионализъм и ерудиция. За  мен това е жената-скенер на политическото пространство у нас, както и заради общите ни възгледи, че културната политика на една държава е от изключителна важност.

- Като човек на изкуството какви са Вашите виждания за  развитие на Българската култура?

- Политиката в областта на културата трябва да бъде поставена на масата и спешно реформирана. Най-важно - трябва да изкореним схващането, че на Културата на една държава трябва да се гледа основно като бизнес и маркетингов продукт. Тя преди всичко е  ценност, идентичност, крайъгълен камък, който извисява, приютява духовните потребности на отделния човек, богатство, което създава мислещи, креативни, образовани и развиващи се хора.

В последните десет години търпим едно недомислие и реален „сатър“ за българския културен живот, така наречения делегиран бюджет. Той поставя културните институти в зависимост от билетчето, обрича ги на унизително съществуване и живот на колене. Налага се ръководителите на оперните театри да правят компромис с убежденията и ценностите си. В името на оцеляване на музикалните къщи, да дават поле за изява регулярно и често на поп певци и телевизионни знаменитости, а в същото време все повече да се скъсява репетиционния период за големите стойностни заглавия. Вместо да се обогатява репертоара с истински, задълбочени и провокативни творби, по българските сцени масово се представя музикален продукт, тип „шир потреба", който не замисля зрителя, не го надгражда, не го извисява.

Тази реформа погуби фатално естетиката, качеството и смисъла на  културата. Според мен в спешен порядък трябва да се промени финансирането; да се преразгледа нормативната база; законът за меценатството да бъде реформиран качествено, тъй че да върши работа както е в Европа; отчисленията от хазарта, които отиват за подпомагане на културата, наистина да се случват и то прозрачно и контролирано. И не на последно място държавата да гарантира фонд „работна заплата“, който да не зависи от продажбите на билети. Не може всичко да е подчинено само и единствено на продажбите на билети и на рекламата.

За тази работа са нужни държавници - визионери, които са дълбоко убедени в значимостта от издигане духа на обществото. Защото образованите, мислещи и културни хора излъчват образовани, мислещи и културни представители и ръководители.

- Ярък екоактивист сте, защо, какво Ви провокира?
- Всичко започна една нощ през 2012 г, в която отворих вратата на детската стая и синът, ми тогава на 3 години, спеше на отворен прозорец в плътен химичен облак. Изпитах нечовешки гняв и безсилие. След като вече месеци наред бях подавала сигнали за обгазяване и нищо не се променяше, осъзнах, че се изправям срещу една затлачена,  очевидно корумпирана система. Подадох заявление в Общината, рискувайки работата си и вече устроения ми живот в Русе, определих дата за протест. Подкрепиха ме съмишленици и се започна ходене по мъките. Срещи в РИОСВ, среща в Министерството на екологията с тогавашния министър Ивелина Василева, срещи с Областен управител, омбудсман и прочие… Нищо! Обгазяванията продължават и до днес. Един  от най-големите замърсители е санкциониран регулярно, но с глоби пренебрежимо малки на фона на това, което печелят. Т.е. въздухът на Русе се оказа продаден, без никой да може (или да не иска) да спре този ужас. Години наред русенци се налага да спим в горещите лета на затворени прозорци, защото амините, фенолите и формалдехидите не просто тровят, те ни убиват бавно и с постоянство. Русе плаща кръвен данък заради неработещите две инспекции -  РИОСВ и РЗИ. 17 са потенциалните замърсители в Русе, над които не се осъществява качествен контрол. В нормативната база на България е записано, че промишлените предприятия нямат право на неорганизирани емисии. За да има реален контрол в град като Русе, в който са допуснати тежки производства е нужна 24 часова еко полиция, инвестиране в дронове, които да следят и наблюдават двете промишлени зони. Само така би бил прекъснат този порочен кръг, в който се върти Русе от години. И разбира се системата за измерване чистотата на въздуха в широкия спектър на тежките органични вещества, която бе демонтирана по незнайни причини 2012 г. да бъде възстановена. Незабавно! Да, това са финанси, които са сериозна инвестиция, но ако тази инвестиция не се случи, последствията са видими за всички: обезлюдяване на Русе, повишение на онкоболните, празни неотдадени под наем помещения по главната улица, кретаща икономика и замиращ град. Мечтая посоката, в която върви града ни да е съвсем друга. Правилата да работят за всички, а по улиците на Русе да ходят усмихнати хора, хора, които не бързат да се приберат, за да затворят прозорците си. И ще работя за това!

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

Парламентарни избори 2021