След множество завършили с написването на книги пътешествия из старата и по-новата история на Русе Хачик Лебикян предложи на любителите на четива, хвърлящи мост между миналото и днешния ден на града, поредното си оригинално, интересно, добросъвестно и задълбочено изследване - този път на градските бани.
Известна е саркастичната забележка на Чърчил, целяща да ни унизи като нация, че само българите си честитят банята. Прочутият с хапливото си остроумие британски премиер хвърля ефектната фраза, въпреки че добре знае истината - банята в Ориента /налагал пет века нормите и културата си на поробения български народ/ не е просто място, където се взема вана или душ, какъвто е маниерът на Острова. Това е място за срещи, за общуване, за почивка, за масаж, за ободряване на духа и възстановяване на силите. И ходенето на баня е нещо много повече от отиване на място, където човек се грижи за добрата си хигиена - превръща се в празник. Ето какво стои в основата на присмехулно взетото на прицел от хлевоустия политик с неизменната пура и чаша уиски в ръка „Честита баня!“. Без да си го поставя за основна цел, в новата си книга „Градските бани“ Хачик Лебикян обяснява именно това. По-скоро - и това.
Ето как авторът ни въвежда в труда си.
„Трудна, дори бих казал непосилна задача е да се локализират местата, на които в един 19-вековен град през годините са работели обществени бани, въпреки тяхното късно появяване в по-новата история. Настоящото изследване има за цел 
да „извади“ от мрака на миналото само документираните сведения за наличие на бани в нашия град
Като изключим т.нар. Римска баня, за която има много бегли сведения, тук ще се спрем на 10 градски бани, за които има по-малко или повече сведения и доказателства, вкл. и снимки за тяхното съществуване.
Освен наличните документи в архивите и справочниците, за тях пишат редица автори от по-старо и по-ново време. Тези 10 градски бани условно можем да ги поставим хронологически в три периода, въпреки че някои се припокриват по време: 4 известни бани отпреди Освобождението (една от които изгаря тогава), но останалите 3 функционират и след това, 4 бани, построени след Освобождението до 1944 г., и 2 бани - след 1944 г. От края на 20 в. няма нито една работеща градска баня в Русе. Любопитно е, че са запазени снимки на трите най-стари, което не може да се каже за по-новите.“
Един от фактите в историческия преглед на темата веднага привлича вниманието - „Установено е от археологически разкопки, че през Второто българско царство (12-14 в.) в градовете съществуват обществени бани. Червен е цветущ град, седалище на епископия.
Средновековна баня в цитаделата на Червен е разкрита при проучване в комплекса от военни сгради
край западната стена. Банята се състои от четири, свързани едно с друго помещения - предверие, съблекалня и две къпални... Освен от военния гарнизон, тя вероятно се е ползвала и от червенските жители“.
Следвайки хронологичния ред, Хачик Лебикян се връща първо към хамамите в Русчук - турските бани, чието образно описание потапя читателя в характерната им атмосфера.
„Пътешественици от началото на 18 в. споменават, че в Русе има два големи хамама и многобройни малки. В големите хамами съществуват отделения за мъже и отделения за жени, а в малките - мъжки и женски дни. В банята срещу заплащане се получава чиста кърпа и се поддържа добра хигиена. Посетителят влизал в потилнята и престоява, докато потта започвала да избива през порите му /напомня ли ви това на скандинавската сауна - б.р./. Следва топлата баня, където телякът с груба ръкавица разтърква клиента и му разпъва крайниците така, че да изпукат. След изкъпване и подсушаване клиентите, излегнати на килими и дюшеци, получават кафе и лула. За турските жени банята е и козметичен салон, боядисват косите си, епилират тялото си, а в женското кафене си разказват градските новини. Много чужди пътешественици оставят описания на турските хамами, а
отношението им варира от пълно отрицание до нескривано възхищение
Турският географ Хаджи Калфа (1605-1658) отбелязва, че Русчук има 6 хиляди къщи, девет джамии и две бани. Пътешественикът Евлия Челеби в 1651 г. описва града с 2200 едноетажни и двуетажни къщи, три хана, един хамам до самата крепост край Дунава и 300 дюкяна. Според G. Hassel от 1817 г. Русчук е турски град от санджак Никопол с 6 хиляди къщи с население 24 хиляди души, девет джамии, осем хана и няколко бани“.
И докато прави обзор на това време, макар че не го афишира, авторът прави едно много интересно откритие. А то се дължи на двете задължителни качества на всеки добър изследовател - любопитство и лично потвърждение на фактите, когато това е възможно. Именно търсенето на това потвърждение 
опровергава една грешка, превърната впоследствие от безкритичното й преписване в масова заблуда
Става дума за най-старата от баните в градските махали на Русе. Тя датира от 16 век и днешният й адрес е улица „Ген. Радецки“8. Известна е като Ломската баня, чиято сграда съществува и днес. За нея досега се смяташе, че е загубила неизменния за турските хамами купол и вместо него е построен обикновен плосък покрив. Защото така е смятал първият автор, който е писал преди десетилетия за нея. Всъщност куполът си е на мястото, а покривът е издигнат над него. За да стигне до откритието си, Хачик Лебикян прави това, което авторите преди него си спестяват - вместо да се довери на погрешното твърдение с десетилетна история, отива лично да обследва банята и така попада на находката си. 
С приближаването към съвремието, благодарение на запазените документи и упоритостта и търпението, с което ги изучава, Хачик Лебикян разгръща по-детайлна и колоритна картина, посветена на баните след Освобождението. 
Тръгвайки от десетилетните перипетии около водоснабдяването на града, тясно свързано с темата на книгата, той се връща на 15 февруари 1885 г., когато Градският общински съвет, в присъствието на новоназначения кмет Константин Доганов, определя условията за даване под наем на Градската баня на днешната улица „Цар Калоян“ /тогава „Флотска“ - б.р./.
След трикратно проведен търг банята е спечелена от Хайри Бей за три години срещу 3850 лева наем
За времето си сумата е огромна и показва популярността на градските къпални, чието стопанисване явно се смята за стабилно, сигурно и доходоносно занимание.
През 1905 г. на мястото на старата турска баня е построена нова по проект на Градския инженер на Русе  арх.Онуфрий Зарзов, по чийто проект е преустройван и емблематичния хотел „Исляххане“.
Банята е преустроена в началото на 40-те години на 20 век, когато гражданството започва да я нарича Модерната баня, а след ново преустройство през 2004-2005 г. в нея сега се помещава частна фирма за дамска конфекция, отбелязва Хачик Лебикян.
Ето още две посочени от него бани, на чиито места днес има знакови елементи от градския пейзаж
Първата е Капниловата баня на ул.“Петко Д.Петков“9А в двора на собственика й  - търговеца Никола Капнилов. Тя отдавна е съборена и днес вместо нея на посочения адрес е Тексим банк. 
Втората е много слабо известната баня на Иван Шкодров на бул.“Цар Освободител“30, където сега се издига блок „Сердика“.
Последните две обществени бани на Русе са построени преди около половин век.
Едната от тях е била в квартал „Родина 1“. Сравнително до скоро на нейното място имаше заведение, а сега преминаващите през т.нар. пробив „Кауфланд“ виждат на терена строеж на жилищен блок. 
Другата се е намирала в квартал „Дружба“3  на бул.“Гоце Делчев“8, където днес има тенекеджийска фабрика.
Едрите щрихи, които ви поднесохме за новата книга на Хачик Лебикян, едва-едва докосват и съдържанието, и издирените факти, и достоверното пресъздаване на атмосферата на времената, които авторът описва. Книгата се разпространява в книжарница „Хеликон“ и ако все още не е напълно разпродадена, я препоръчваме на всеки, които се интересува от историята на Русе. А ако тиражът е изчерпан, това би било недвусмислена покана за второ издание. Заслужава си.

Д-р Иван Пачников: Ходенето на баня едно време беше
интересно събитие с елементи на ритуал

Спомените на д-р Иван Пачников, цитирани в изследването на Хачик Лебикян, са публикувани в книга на лекаря, който от 1952 г. близо 40 години работи в Окръжния тубдиспансер в Русе. Предлагаме ви ги с незначителни съкращения.

Няма ги вече старите русенски бани! Изчезнаха!
Ликвидираха ги! Някои от тях бяха с вековна история и в днешния супермодерен свят пак имаха право на съществуване, но стихията на разрушението се оказа по-силна от съзидателното начало. Беше добре да се запазят поне една-две стари русенски бани като антики, като музейни експонати, но...
Какво представляваха старите русенски бани?
Няма да описвам всяка поотделно. Ще отбележа само накратко общите и характерни за всички бани особености. Всяка баня имаше „мъжко“ и „женско“ отделение, които работеха на две смени, съответно по 5-6 теляци и телячки. (Това важи само за Модерната баня. Останалите имаха по едно отделение и работеха на смени за мъже и жени. - бел. Х.Л.) Имаха първа и втора класа.
Интересна подробност беше потилното отделение (хамама) - сауна, една почти тъмна стая с дървени пейки, а в Градската баня - с издигащи се нагоре стъпала, облицовани с фаянсови плочки, в която се пущаше водна пара с температура около 40 градуса, хората влизаха, сядаха, вдишваха тези презатоплени пари и обилно се изпотяваха. Там малцина можеха да издържат десетина минути. Някои се търкаха да си „извадят размекнатата кир“.
След потилната се влизаше в едно куполообразно кръгло помещение, покрай стените на което и в центъра му имаше много „курни“ и дървени столчета за сядане. Курните бяха каменни коритца с кранове за топла и студена вода. Имаше и множество канчета за гребане и плискане и душове за обливане. Помещението беше замъглено от водните пари, а от тавана му падаха топли капки. Помещението имаше своеобразна, отекваща акустика.
Всяка баня си имаше и съблекалня с кабини. В първа класа кабините бяха с врати и се заключваха, а във втора - с перделък. Имаше и общ салон с много кушетки за почивка след изкъпването. Край мъжкото отделение имаше бръснарница, а в женското - фризьори за довършване на тоалета.
Ходенето на баня едно време беше интересно събитие в живота на старите русчуклии с елементи на ритуал, свързан освен с хигиената и с разни удоволствия и развлечения. Старите русенци заделяха почти по един полуден (било преди обед или след това) и с чанти или куфарчета, натъпкани с пешкири, хавлии, сапун, чехли, бельо, отиваха на баня.
Обикновено ходеха по двама-трима приятели заедно. Купят си за първа или втора класа и билет за теляк, пуснат малко бакшиш на разпоредителя, да не чакат много време за кабина, получат едни дървени налъми, събличат се и влизат в потилнята да си „спарят мъките“. След това ги поема теляка. И на него „бутват“ дребен бакшиш. Сядат край някоя свободна курна, изплакват дървеното столче, плискат се с канчето и чакат теляка да ги измие и масажира. Следва лежане десетина минути на кушетката и обличане.
Регламентът на престоя е един час в банята, но може да се остане и повече - никой не те безпокои.
В ритуала „ходене на баня“ влизаше и кафенцето с цигарата, разбира се, и сладки приказки с приятели, почерпване. Цялата тази работа криеше някаква романтика. И тогава хората си имаха домашни бани, но ходенето на обществена баня беше нещо друго, нещо различно, нещо приятно и за тялото, и за душата.
Какви са били порядките в женското отделение, не зная, но се говореше, че там често са ставали разправии - женска работа! В мъжкото имаше ред и разбирателство. Винаги ми е било много приятно времето, прекарано там.
Няколко думи за теляците. Те бяха интересни хора с интересна професия. Разпознавахме ги в полумрачния салон по това, че бяха увили около слабините си парче чаршаф. Те бяха бедни, слаби, измъчени, но добри и честни мъже. Повечето от тях бяха турчета.
Освен изтъркването и измиването, правеха и хубави масажи. Накрая ще те пляснат с ръка по гърба, плясването прозвучава като гърмеж с акустиката на помещението, ще ти кажат „Честито“ (същото казват сега бръснарите след подстригване - бел. Х.Л.) и ще те облеят обилно с вода за сбогом. Билетите от клиентите теляците залепяха и нареждаха върху мокрите плочки по стената. Така си водеха отчетността. В почивката пиеха специална солена лимонада, понеже губеха много сол от изпотяването.
През комунистическия строй хигиенните работници (теляци, бръснари) бяха заедно с нас, лекарите, в общ профсъюз на здравните работници - сан-бръс-бан. Така лекарите и теляците бяхме побратимени с бръснарите и ходехме общо на събрания и манифестации... Интересни времена бяха!