Русенецът Марио Николов е единственият българин, участвал в международния музикален фестивал „Music meets tourism“, който се проведе в курорта Маспаломас на испанския остров Гран Канария. Артистизмът и певческият му талант бяха оценени от журито и той се класира втори от общо 11 финалисти. Марио е познат на тв зрителите от участието му в Х-фактор през 2017 г., където стига до четвъртфиналите. През 2020 г. спечели конкурса „Топ лице на Русе“. Сега му предстои още една изява на русенска сцена на Ruse Summer Festival на 30 юни.

- Г-н Николов, разкажете за вашето участие в музикалния фестивал на Канарските острови.
- Фестивалът беше също така и конкурс. Той стартира на 10 юни, а финалът беше на 12-и. Той е сравнително важно събитие на острова, 2020 година е бил отложен заради Ковид кризата, но през 2019 година се е провел на открито с 15 хиляди души публика. Тази година също имаше доста хора на събитието, но не знам точна бройка.
Всички участници имахме мастър клас по вокал с Луис Муньос. Имахме избор да се състезаваме с авторска песен или кавър, аз избрах два кавъра. Първо изпълних „Dancing on my own“ на Кълъм Скот, след това „Uptown funk“ на Марк Ронсън и Бруно Марс. 
Избрах първо бавната песен, за да покажа певчески възможности и след това да взривя публиката
с втората песен, която е по-бърза.
- Вие сте сред 11-те финалисти на фестивала. Срещнахте ли някакви трудности по п пътя към този успех?
- Водя се втори финалист. На фестивала има един основен победител, който печели голямата награда - запис на песен в студио. След него има първи и втори финалист, аз съм втори, но според мен това се води трето място. Моята награда е плоча.
Малко трудно ми беше в мастър класа, защото аз не знам испански и едно момче ми превеждаше. Моят „преводач“ ми казваше само основни неща, а и испанците говорят много бързо. Мисля обаче, че наистина успях да се обогатя, придобитият опит е безценен, както фактът, че спечелих и много приятели.
- Вие сам ли бяхте там?
- Да, бях сам там, но приятелите ми изключително много ме подкрепяха и не се чувствах сам. Фестивалът се излъчваше на живо и те ме гледаха. 
Всички ми изпратиха клипчета, как са се събрали и гледат
- едни на вила, други на купон, но ме подкрепиха. Това ме зареди.
- Споменахте, че сте си намерили бързо приятели сред останалите участници. Имаше ли други българи или чужденци във фестивалът?
- Не, аз бях единственият българин. Трябваше да участва един англичанин, но той не се яви. Имаше двама португалци, а останалите участници бяха от Испания и островите - Тенерифе, Ибиса и Гран Канария.
Много позитивно изненадан съм от хората там. Личното ми мнение е, че испанците си приличат с нас, българите. Те са комуникативни, сърдечни и отворени хора. Аз уча в Англия, живял съм и в Германия, и като направя съпоставка - хората там са доста по-студени.
- Как разбрахте за събитието и какво ви мотивира да участвате?
- Приятел ми изпрати инстаграм пост, от мен се изискваше да пратя 3-секундно клипче как пея и аз го направих. След месец и нещо ми съобщиха, че съм финалист. 
- Разкажете ни как започнахте да се занимавате с музика?
- От 9-годишен се занимавам с музика. Тогава започнах да пея в хор „Дунавски вълни“. Със солово пеене се занимавам от 17-годишен, когато баща ми ми подари китара за рождения ден. Стана ми много интересно, 
започнах да се уча от интернет, като гледах уроци в Ютюб, никога не съм ходил на учител
Сам се запалих, защото много обичам чувството, когато си на сцената и приключенията покрай музиката.
- Има ли музиканти във вашето семейството? Вашите родители как оценяват артистичния път, който сте си избрал?
- Няма други музиканти в семейството ми, аз съм първият. Мисля, че баща ми реши да ми направи този подарък, защото забеляза, че бях взел назаем китарата на един приятел, за да пробвам да науча някой друг акорд. Родителите ми винаги са ме подкрепяли. 
Има едно всеобщо мнение, че музикант къща не храни, но аз се радвам, че те не мислят така
А за поговорката - не ми пука особено за тази обществена нагласа, когато обичаш нещо - просто го правиш.
- Споменахте, че учите във Великобритания. В кой университет следвате и вашата специалност свързана ли е с музиката?
 - Уча в Solent University, а специалността се казва Popular music performance /Популярна музика/. Започнах да следвам през 2019 година, но, за съжаление, втората година мина онлайн заради Ковид-19. Надявам се третата да я изкарам на живо, защото ние наблягаме най-вече на практиката. Нашите часове са на сцена, в по-голямата част от времето ни организират в групи по трима или двама души. Имаме и студио, където отново урокът е практика. Един от нас влиза и пее, след което коментираме изпълнението заедно.
- Като музикант, който е имал възможност да учи в чужбина, но и да участва в изяви в България, какво сравнение можете да направите?
- От музикална гледна точка със сигурност България не е на същото ниво като Англия, където музикалната индустрия е много добре развита. На мен лично 
България ми е много на сърце, но няма какво да се лъжем по този въпрос
В Англия нямам специфични участия, при редовно обучение в университета нямам много време, честно казано. Може би хубавото е, че организираме open mike събития, което представлява музика на живо. Нещо като караоке, но малко по-професионално. В Саутхамптън, където уча, има 30 ресторанта с жива музика и хората изключително много харесват такива събития. Струва ми се, че това трябва да се пренесе и в България.
- От какво е това ваше впечатление за музикалната среда в България?
- Мисля, че разликата е очевидна, а защо - трудно може да се отговори. Според мен просто 
в чужбина хората оценяват изкуството и сякаш са готови да плащат повече за него
докато тук няма подобна подкрепа.
- Разкажете малко повече за вашите участия в България?
- Най-мащабното събитие беше „Х-фактор“ през 2017 година. Тогава бяхме останали 5 финалисти. Мисля, че се води четвъртфинал. Също така съм участвал в много благотворителни концерти. В конкурс за солово пеене участвах в Несебър през 2019 година и спечелих първо място. Това беше първият ми и последен такъв конкурс, тъй като малко късно може би започнах да се занимавам със солово пеене, а и съвсем скоро трябваше да заминавам за Англия. Тогава си казах - ако сега не отида, кога ще отида на конкурс в България, и това ме мотивира. По принцип не предприемам лесно рискове по този начин, но се опитвам да променя това. Трябва човек да е напорист.
- До този момент имате ли авторски песни и ако да - какви са те? 
- Имам 3-4 авторски песни на български език и толкова на английски език. Не са много, но влагам сърцето си и душата си в тях. Някои са и сантиментални, например 
последната песен, която написах, беше поздрав за сестра ми за рождения й ден
Иначе съм писал и хумористични песни, както и любовни. Качвам песните си в Ютюб, като имам една с друг местен артист Серджо, казва се „Остани“ и е малко тъжна може би. На нея имаме 13 хил. гледания. Правя също така и кавъри на известни песни. Например „Нека вали“ на Мария Илиева.
- Какви планове имате оттук нататък и кои са най-близките ви цели?
- Малко ми е трудно да кажа занапред, защото първо искам да завърша образованието си в Англия и след това да се ориентирам на определено място. Откакто се върнах от Англия заради пандемията, мисля, че се насочвам към България. 
- Вие сам споделихте, че музикалната среда в Англия дава повече възможности на един артист, какво стои тогава зад избора ви да се върнете и реализирате тук?
- Защото ми е най-близко. Аз съм българин, говоря на български език. Вярно е, че музикалната индустрия в Англия е развита, но 
там никога не си приет по същия начин
- А в какъв жанр планирате да се реализирате като музикант?
- По принцип мечтая да си намеря собствения образ, защо не и някой нов стил. Не се стремя да подражавам на някого. Като вдъхновение обаче бих посочил френският артист Стромае. Харесва ми, че неговите песни не са банални и не са винаги обвързани с любовна тематика.
- Освен като музикант, може да се каже, че тук сте известен и като „Топ лице на Русе“ за 2019 година. Имате ли други изяви извън музикалната сфера?
- Да, аз съм човек, който обича да пробва. Когато видя някаква възможност винаги си казвам: Защо пък не?По същия начин 
участвах и спечелих титлата „Топ лице на Русе“
в конкурс за красота. Участвал съм и в маратон по бягане на 5 километра. Обичам да играя билярд и преди време се бях записал на благотворителен турнир в София. Предстои да се включа и на 26 юни в благотворителния футболен турнир в подкрепа на малката Яни.
- Последно, вие като пробиващ артист как бихте оценили себе си по пътят ви към музиката?
- Бих си писал отличен 6 за последната година! Преди това не бях особено доволен от себе си, но мисля, че израснах. Започнах да поемам повече предизвикателства, мисля, че ми помогна фактът, че започнах да чета повече книги и станах по-организиран и точен. Вследствие работя по-бързо, но най-вече успях да създам много контакти. Това също е много важно за един музикант.