Д-р Хюлия Ахмедова завършва Медицинския университет в Пловдив през 2011 година, а специалност ревматология придобива през май 2018 година. 
Професионалния си път започва през 2012 година като лекар-терапевт в Спешно отделение в МБАЛ-Русе. През 2016-а постъпва в IV отделение по вътрешни болести, кардиология и ревматология, а от 2017 до 2020 година практикува в I-во отделение по вътрешни болести, нефрология и ревматология на УМБАЛ “Канев”. От тази година Д-р Ахмедова е част от екипа специалисти на лечебни заведения “Медика”.
Участва в многобройни конгреси, семинари и обучения по специалността. Има интереси към ставна ехография и капиляроскопия.

- Д-р Ахмедова, кои са най-често срещаните ревматологични заболявания у нас?
- По неофициални данни в България болните с артрозна болест са повече от 1.5 млн., с възпалителни ставни заболявания са повече от 100 хил., със системни заболявания на съединителната тъкан са повече от 60 хил., а болните с остеопороза са повече от 400 хиляди. Най-често срещаните заболявания са ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев), системен лупус еритематозус, псориатичен артрит, остеопороза, остеоартроза. 
- На каква възраст най-често се развиват ревматологичните заболявания и има ли наследствена предразположеност?
- По-принцип
ревматологичните заболявания могат да се отключат на всяка възраст, дори да засегнат деца
но възпалителните ставни заболявания, като ревматоиден артрит например, най-често започват след 40-годишна възраст и по-често засягат жени, а болестта на Бехтерев е заболяване на младите мъже между 30 и 40-годишна възраст (имат по-висока честота при мъжкия пол). За разлика от възпалителните ставни заболявания, дегенеративните като остеоартрозата и метаболитните като остеопорозата са по-често срещани при пациенти над 50-годишна възраст. 
Със сигурност има наследствено предразположение. Така както има хора астматици, така има и ревматици. В рода на такива болни задължително има някакво ревматично заболяване. Изразена наследственост има при постменопаузалната остеопороза. Най-манифестна е наследствеността при HLA-B27 носителите, където има асоцииране с възпалителните заболявания на гръбнака, болестта на Райтър и псориатичния артрит. Важно е да се отбележи, че
тези болни ще предадат предразположението, а не самата болест на поколението си
а то дали ще се отключи, зависи от много и различни фактори, като един от основните е качеството на живот.
Ще дам пример за наследственост при пациент с болест на Бехтерев, който години наред е лекуван от невролози, ортопеди и други специалисти, но не и от ревматолог, а диагнозата е била пред очите им всеки път, когато пишат фамилията му - “Камбур”, което означава гърбица, т.е. поколения назад тази болест съществува в семейството. 
- Кога е добре човек да се обърне към ревматолог?
- При болка, подуване и скованост в ставите, които не са свързани с предходна травма, при ограничение в обема на движение на ставите, при деформация на ставите; продължителна (повече от един час) сутрешна скованост в ставите или по хода на гръбнака. Системните оплаквания, като изразена обща отпадналост, значителен косопад, афти по устната кухина, сухота в очите и устата, отслабване на тегло, температура с неясен произход, обриви по тялото, пеперудообразен обрив по лицето и други, също могат да бъдат причинени от ревматологични заболявания. Добре е да се потърси консултация с такъв специалист и при завишени стойности на скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) или С-реактивния протеин (CRP), които не са намерили обяснение при досегашни прегледи и изследвания,
при посиняване, побеляване или почервеняване на пръстите при студ или емоционално напрежение
в постменопаузалния период с цел профилактика и лечение на остеопороза.
- Трудно ли се откриват тези заболявания?
- При някои от тях, като колагенозите, трудно се стига до диагноза. Васкулитите, за щастие редки автоимунни заболявания, също се диагностицират трудно и изискват опит и множество изследвания. Другата диагноза, която въпреки по-широката информираност все още се диагностицира късно, е болестта на Бехтерев. Тези болни години наред обикалят кабинетите на невролози, неврохирузи, ортопеди, докато не попаднат на ревматолог и не започнат адекватно лечение. 
Диагнозата понякога е затруднена и поради факта, че ревматологията е мултидисциплинарна специалност. При други тесни специалности, таргет са определени органи и системи, като сърцето и сърдечно-съдова система в кардиологията, белият дроб в пулмологията, бъбреците в нефрологията, докато в ревматологията няма “главен герой”. Дълбоко погрешно е да се счита, че ревматологията е наука само за ставните болести. Те са само една част от нашата патология. Може да се открият клинични прояви от страна на опорно-двигателния апарат, всички възможни вътрешни болести и органи могат да бъдат засегнати - бял, дроб, сърце, бъбреци, кръвоносна система, плюс кожни прояви, очни симптоми, плюс стоматологични прояви, неврологични и ортопедични. 
- Има ли сезонност при ревматологичните заболявания?
- Всички ставни заболявания - възпалителни и дегенеративни, се обострят през есенно-зимния период. Логично основните провокиращи фактори са влагата и студът. Популярна фраза е, че
болните с хронични ревматологични заболявания са добри синоптици
- В кои случаи ревматологичните заболявания биха могли да доведат до инвалидизиране? 
- Ще дам пример с ревматоидния артрит. Ако не се лекува адекватно, веднага и агресивно, до втората година могат да се развиват ерозии по ставните повърхности и на 10-та година може да се стигне до тежка инвалидизация. 
- Какво е адекватното лечение и достъпно ли е то у нас? 
- Както казва уважаван от мен професор, лечението трябва да отговаря на конкретните нужди на конкретния болен в конкретния момент. За ревматоидния артрит златен стандарт е стартиране на лечението с определени синтетични медикаменти, ако чрез тях не се постигне ниска болестна активност, се минава към биологично лечение. 
За болестта на Бехтерев изискване на Здравната каса е преди пациентът да започне биологично лечение, той да е бил лекуван поне 6 месеца със стандартен синтетичен медикамент, който при пациенти със засягане на гръбначния стълб от болестта, която е масовата форма, няма доказан ефект.
Живеем в ерата на биологичната терапия
Това са протеинови молекули, които се насочват към определени патогенни молекули в организма, отговорни за развитието на конкретното заболяване. Благодарение на биологичната терапия наблюдаваме огромен прогрес, напредък в лечението на възпалителните ставни заболявания.
Мога да ви уверя, че българският пациент има достъп до най-съвременното, модерно и световно лечение.
- Каква е ролята на движението и физиотерапията като добавка към стандартната медицинска терапия?
- Както отбелязах, ревматологията е интердисциплинарна специалност. Колегите физиотерапевти и рехабилитатори са неотменима част от лечебния процес на нашите пациенти. Добре е заболявания като ревматоиден артрит, болест на Бехтерев, както и всички дегенеративни заболявания да бъдат третирани с физиотерапевтични процедури с цел подобряване на качеството им на живот.
- Как се диагностицират тези заболявания?
- Както във всяка друга специалност, диагностиката е комплексна, основава се на данни от клиничния преглед, резултати от образни (рентгенографски, КТ, понякога ЯМР, както и от изключително полезната ставна ехография) и лабораторни, особено имунологични изследвания. Разбира се, важна е и интерпретацията на резултатите от проведените изследвания. 
Така например, единствено завишени АНА антитела, без други прояви не са показател за системно заболяване на съединителната тъкан или една изолирана хиперурикемия (завишени стойности на пикочната киселина) не означава, че пациентът е с подагра. 
Изключително полезен метод за изследване, особено при пациенти с феномен на Рейно е
капиляроскопията, която пациентите имат възможност да си направят в ДКЦ 2
- Какво представлява капиляроскопията и при кои заболявания може да се използва като диагностичен метод? 
- Капиляроскопията представлява неинвазивен метод за оглеждане на капилярите, намиращи се по нокътната гънка на пръстите на ръцете, като процедурата се извършва с помощта на специализиран микроскоп. Използва се за диагностициране на болезнени състояния на периферните кръвоносни съдове. Методът е особено ефективен при откриване на синдром на Рейно - състояние, при което пръстите на ръцете (понякога и на краката) изтръпват и побеляват, посиняват и порозовяват при наличие на стресови моменти или при спадане на температурите. Често е признак на системно заболяване на съединителната тъкан. 
- Кои са рисковите фактори за развитие на ревматологични заболявания? 
- Те се разделят на такива, които не могат да се модифицират, и такива, които могат. 
Към първата група спадат: генетичното предразположение; женски пол и възрастта.
Към втората група спадат: тютюнопушенето - доказан отрицателен ефект; работа, свързана с експозиция на силикон; прекомерен прием на сол; подсладените газирани напитки; нарушен чревен микробиом, периодонтит.
Съществуват и фактори с положителен ефект. Такива са кърменето, средиземноморската диета, богата на зеленчуци, полезни мазнини и омега-3. 
Може да звучи странно, но има доказателства, че
малки количества червено вино, дори и бира, предпазват от развитие на ревматологични заболявания
при предразположени пациенти. Има логика, тъй като червеното вино съдържа резвератрол, който е антиоксидант, който потиска възпалението. 
Важно е и поддържането на оптимални серумни нива на витамин Д. 
- Не може да пропуснем актуалната от повече от година тема за Ковид-19. Влияе ли прекараната коронавирусна инфекция на ревматичните заболявания?
- Както всяка вирусна инфекция, така и инфекция с Ковид-19, може да обостри възпалително ставно заболяване или да отключи такова при генетично предразположените пациенти. 
По принцип няма доказателства, че пациенти с възпалителни ставни заболявания и системни заболявания на съединителната тъкан, които са и на имуносупресивна терапия, да са изкарали по-тежко болестта или смъртността при тях да е по-висока в сравнение с останалото население. Напротив, една част от биологичните медикаменти извън протокола се използват за лечение на инфекция с Ковид-19. 
- Могат ли тези болни да се ваксинират? Какво препоръчвате? 
- Препоръките са на Европейската лига за борба с ревматизма /EULAR/, Американския колеж по ревматология /АCR/ и на Българското дружество по ревматология /БДР/ могжат да се намерят в интернет пространството и всеки, който се интересува, може да ги вземе оттам. Основната препоръка обаче е
тези пациенти по-скоро да се ваксинират, отколкото да изчакват или да не го направят
като има препоръки за някои медикаменти, кога и как да се спрат преди и след ваксинация, да се прецени болестната активност преди това. Моята гореща препоръка към болните с ревматологични заболявания е преди ваксинация да се консултират с лекуващия ги ревматолог. 
- Могат ли хората да направят нещо в домашни условия, за да подобрят състоянието си или да предотвратят тези заболявания? 
- Разбира се, и е силно препоръчително. За да има резултат от провежданото лечение са необходими доверие към лекуващия лекар, спазване на указанията му и ангажираност от страна на пациента. Препоръчва се промяна в начина на живот - здравословно и балансирано хранене, умерена физическа активност, плуване при пациенти с болест на Бехтерев, отказване на вредните навици като тютюнопушене, газирани напитки, ексцесивен прием на алкохол, залежал начин на живот. 
Балансираният начин на живот е неразделна част от стандартното медицинско лечение.