Веднага трябва да уточним, че този чеп не е на университета и няма нищо общо с него. Той си е общински, но е на паркинга пред Ректората, затова пострадалите от него хора са го кръстили така - Чепа на университета. Фолклор. Иначе е дело на някой майстор, вероятно от „Комунални дейности“, ама от тези, за които в свободен разговор хората казват, че чеп за зеле не става от тях.
Става дума за недоизрязано ограничително колче от онези с черно-белите хоризонтални райета, които само общинските власти имат право да поставят и премахват. Преди години, когато на ъгъла на улиците „Студентска“ и „Янтра“ имаше банка, това колче вероятно е отделяло предназначените за служителите и клиентите й паркоместа. Нея я няма отдавна, няма го и колчето, по-точно голяма част от него. Останалата малка част обаче, изрязана с флекс на няколко сантиметра над асфалта, си стърчи на място с острите си като замба ръбове.
Кметове и други големи шефове няма как да я забележат, за возещите ги коли има специални места при визитите им в университета. Редовите граждани обаче от време на време я забелязват и то твърде болезнено за личния си бюджет. Защото добре маскираният и практически незабележим за трескаво оглеждащия се къде да паркира шофьор по вечно пренаселената с коли „Студентска“ чеп яде гуми. Или поне ги разкъсва така, че след това се изхвърлят. Ако трябва да търсим доброто в лошото, това може би си има положителна страна - насърчава се потреблението на автомобилни гуми. Само че този гневен сарказъм не успокоява потърпевшите, нито компенсира немалките им извънредни разходи. Последният такъв случай е отпреди няколко дни - ляв мигач, паркиране, спаднала до джантата за секунди негодна гума и няколко спонтанни пожелания от интимен характер.
Общината вече е съдена и осъждана от граждани за телесни повреди, претърпени след спъване в оставени да стърчат по тротоарите железа от премахнати-недопремахнати конструкции. За една гума едва ли някой ще я съди, освен ако застрахователят по полица Каско не е готов щетите да останат за негова сметка. Практиката сочи, че успехът му в съда е гарантиран, ама на кого му пука? Присъдените обезщетения заедно с лихвите и съдебните разноски се изплащат от общинския бюджет, от общите пари, а отговорните фактори може дори да не чуят за това. В случая по-важното е да се довърши работата на оня майстор, който е рязал колчето досущ както бракониерите режат дърва в гората - не наравно с почвата, а както на тях им е удобно, за да не се навеждат много.
Махането на чепа и обезопасяването на мястото е съвсем елементарна работа. Както отстраняването на куп други по-дребни и по-едри неуредици. Но само ако някой от общинските визионери проумее, че невидимите във висините проблеми на плебса демаскират фалша на заучените големи мантри.