Русе има сериозни основания да запише своето име и като мястото, откъдето води началото си бригадирското движение, което тази година ще отбележи 75-ата годишнина от създаването си. В това е убеден историкът д-р Любомир Златев, който припомня интересни факти, свързани с доброволческото движение, днес често пъти подценявано или откровено остракирано като продукт на една определена политическа система. 
На 9 юни, в Международния ден на архивите, в 17.30 ч русенският Държавен архив ще открие във фоайето на Доходното здание изложба с фотоси, които разказват за емблематични моменти от бригадирския живот. Русенци първи ще видят 
обекти, изградени с бригадирски труд 
- по-възрастните ще си припомнят това, което са виждали работещо и важна част от българската икономика, а по-младите ще имат повод да поразмишляват върху някои фактологични и морални аспекти, свързани с парадигмата „преди и сега“. Изложбата, която е посветена на 70 години Български държавни архиви и 75 години бригадирско движение, ще покаже документи, съхранявани в ДА-Русе, които отразяват етапите на бригадирското движение и мястото на Русе и русенци в него. 15 табла разказват за трудово-културните бригади от 1946 г., за ентусиазма на бригадирите, строили прохода Хаинбоаз, жп линиите Самуил-Силистра, Перник-Волуяк, Ловеч-Троян и Димитровград, за участието в градежа на издигането на Ряховската дига, прокопаването на Бръшлянската напоителна система. Запазено място има и за студентските и ученически бригади в помощ на селското стопанство и промишлеността през 70-те и 80-те години на ХХ в. 
Всъщност, реалното начало на бригадирското движение е поставено в Русе през март 1945 година, казва Любомир Златев. Това е времето, когато още не е приключила Втората световна война и България участва в нея. Затова повечето мъже са на фронта и тяхната липса е особено осезаема в селата, където по начало населението е значително по-малко, отколкото в града. И тогава, през ранната пролет на 1945-а 
работници от русенската фабрика „Мюлхаупт“ решават да помогнат на селяните в близките села 
край Русе. В почивните дни те вземат своите инструменти и отиват в Сваленик, Щръклево и в другите села наоколо, за да наточат мотиките, косите, ралата на селяните, за да бъдат готови за предстоящата работа на полето. Това е една безвъзмездна инициатива на работниците, които по собствено желание и със собствена организация правят този жест, обяснява Любомир Златев. И затова ние твърдим, че именно Русе е едно от първите места, където у нас се е зародила идеята за доброволния труд, допълва той. И припомня, че подобни инициативи възникват винаги след световни катаклизми, каквито са войните. След Първата световна война един от първите закони, приети у нас, е законът за трудовата повинност, който независимо от смяната на режимите на управление с известни корекции е просъщестувал от 1920 г. до 90-те години на 20 век и всеки може да види резултатите от работата на трудовите войски, казва историкът. 
„В национален мащаб се смята, че бригадирското движение започва с Хаинбоаз през 1946 година. Авторите на тези твърдения забравят, че на много места в България това движение е тръгнало преди това. По това време повече от 60 на сто от населениеот на България е под 30-годишна възраст /точно обратното на сегашната картина!/, а 
на младостта е присъщ ентусиазмът, желанието за енергични действия 
и когато това се съчетава със смислен труд, плодовете на който виждаш с очите си, нещата си застават по местата. Бригадирското движение има два основни етапа. Първият е от края на Втората световна война докъм 1964 г. - тогава работата е насочена към изграждане на транспортните и комуникационни структури и съоръжения. С бригадирски труд се строи шосейната мрежа на страната, жп линии като линията Самуил-Силистра, строи се Димитровград, а към края на този етап се градят индустриални предприятия и язовири като „Стамболийски“ и „Копринка“, където хората и днес ловят риба. Вторият етап е свързан с нуждите на селското и горското стопанство и преработвателната индустрия, които в този период имат нужда от многобройна работна ръка. Сега се чуват много критични забележки - че бригадирският труд бил нископроизовдителен и че карали хората - ученици, студенти, служители, насила да ходят на бригади. Веднага обаче могат да се предложат и контрааргументи. Ще ви дам пример: в селата Острица и Пиперково по онова време се сеят 47 вида посеви, всяко ТКЗС - между другото, тези стопанства са създадени далеч преди социалистическата епоха - има снимка как на базата на комасацията на земята, подхваната от министър Иван Багрянов, 
на създаването на ТКЗС през 1943 г. в село Копривец присъстват Багрянов и цар Борис
- си има агроном и той следи засяването да се прави така, че почвите да не се изтощават с една и съща култура. С други думи, когато насажденнията са в такова количество и от такъв характер, че не могат да се прибират с техника, а това трябва да се прави ръчно - как може реколтата да се обере навреме? А колкото до упрека, че бригадите са били „работа на ангария“, мисля, че е редно да припомним, че в едно общество може ли човек да има само права, но не и задължения?“, пита Любомир Златев. 
И добавя още аргументи: „Нека да се сравним с едни „лоши“ американци, капиталистите, които изпращат собствените си дечица да разтоварват кораби, да ремонтират автомобили и да вършат още куп други дейности, които обикновено окачествяваме като „черна работа“. Това се прави задължително, за да може синчето да мине през всички нива и да опознае в детайли работата в татковата фирма, където по-късно то ще стане член на управителния съвет. И още нещо: 
доброволческият Корпус на мира - не е ли това бригадирски труд?
Колко американски младежи обикалят света и преподават английски в разни държави, като не получават заплата, а само храна и подслон. Не е ли това бригадирски труд? Който обаче по-късно носи на тези доброволци солидна червена точка в сивито!Значи, американците могат да си възпитават децата откъде излиза хлябът, а ние не бива да го правим“. 
Любомир Златев припомня също и един от важните обекти, които Русе дължи на бригадирското движение: Бръшленската напоителна система. Която за съжаление, сега не съществува, отбелязва историкът. И разказва, че тя е изградена през периода 1949-1950 г. основно с бригадирски труд. Стотици младежи са копаели, бетонирали, полагали каналите на системата, която напоява един огромен регион, казва той, като обяснява, че на това е посветено едно от таблата на изложбата, която ще бъде открита в Доходното здание. 
След Русе експозицията с 15 фототабла ще бъде представена в Търговище, Шумен и Варна, а наесен Русе ще бъде домакин на кръгла маса, посветена на 75-ата годишнина на бригадирското движение, съобщи за „Утро“ и един от бригадирските командири, русенецът Валери Машев, който е инициатор на отбелязването на юбилея.