Бяга като сърна и стреля като топ!
Така някогашният легендарен вестник „Народен спорт“ описва в репортаж уникалната форма на Никола Христов в мача на ЦСКА срещу „Пирин“ в Благоевград. Навършилият точно преди седмица 70 години русенски футболист бележи в тази среща 4 гола и е големият герой за победата на „армейците“ с 4:2!
Историята помни и една друга бърза „разправа“ с неговия подпис. Когато „Дунав“ гостува на „Раковски“ /Севлиево/, централният нападател се разписва 4 пъти в първите 23 минути и напуска терена под онемелите погледи на местната публика. 
Статистиката на „екзекутора“ е непостижима мечта за цялата ни днешна елитна лига
ако изключим ветерана Мартин Камбуров. Ето какво говорят цифрите: 334 мача на елитно ниво със 140 гола - 205 двубоя за „Дунав“ с 95 попадения, 65 за ЦСКА с 65 точни изстрела, 27 за „Ботев“ /Враца/ с 5 мрежи. Активът му за младежкия национален отбор е 32 мача с 16 гола, а за първия държавен тим - 7 срещи с едно попадение. 
Като класа и голмайсторски умения Никола Христов е в първата редица на великите родни тарани до Петър Жеков, Петко Петков, Андрей Желязков. Ако бе играл като споменатия по-горе Мартин Камбуров до 40-годишна възраст, със сигурност щеше да е в Топ 3 на стрелците в националната класация. 
А всичко започва в едно врачанско село - Крива бара. Невероятното е, че Христов е 
едва в седми клас, когато дебютира за мъжкия отбор на местния „Ятак“!
Като ученик в механотехникума вече играе за „Септемврийска слава“ /Михайловград, сега Монтана/. Там деветокласникът се засича със Слави Дамянов, който ще остави после следа като футболист на „Дунав“. Вече е в 10 клас, а е с екипа на мъжете в „Ботев“ /Враца/. Прави поредица от 5 мача.
Нататък ученолюбивото момче идва в Русе като студент. Завършва с отличие, а в ушите на по-възрастните запалянковци сигурно още гърми гласът на незабравимия коментатор Митко Чуков: „На терена с номер 9 е инж.Никола Христов!“...
А той е там, защото е повикан на проби в „Дунав“ от легендарния треньор Атанас Цанов. Христов 
взема този изпит с отличие
а Цанов е впечатлен от бързината, демаража, физическата мощ и голмайсторския нюх на младежа. Вече е редом до земляка си от Врачанско Слави Дамянов, а когато адашът му Никола Йорданов, голмайстор на дунавци за всички времена е в заника на кариерата си и отива в „Локо“ /Рс/, титулярната фланелка в центъра на атаката е за Христов.
Работи последователно при треньорите Здравко Душанов и Петър Аргиров.
„Аргиров ми даде ролята на типичен централен нападател и ми намери мястото“, припомня Христов.
Първият му гол в „А“ група е срещу „Локомотив“ /Сф/, а през сезон 1973-1974 година нанизва 23 топки в мрежата на съперниците. 
Завършва втори в листата на стрелците след всепризнатия Петър Жеков
През следващите две години е под номер 3.
„Отборът бе сплав от опитни и млади футболисти - Иван Въжаров, Слави Дамянов, Стоян Илиев, Сашо Манолов, Шамси Сюлейманов-Шамо, който беше като моторетка. Познавахме се с вързани очи. Апогеят бяха мачовете с „Рома“. На олимпийския стадион в италианската столица излязохме поуплашени. Вкараха ни и гол с ръка. На реванша в Русе надиграхме римляните не само като резултат /1:0/. Когато взехме преднина, се откъснах срещу вратата, стрелях, виждах как топката влиза в мрежата, но защитникът Рока я изчисти от голлинията“, връща се Христов към паметните моменти. 
Когато вече си звезда, няма как да не влезеш в полезрението на грандовете. Ето че проф. Георги Христов, русенец, тогава началник на клубовете ЦСКА, както и д-р Стефан Божков 
сондират възможността да дръпнат тарана на „армията“
Срещат се с него, водят разговори, обещават му да продължи образованието си в София.
„Родителите ми бяха против. Те настояваха да завърша в Русе“, обяснява Христов.
Но кой може да откаже на ЦСКА?
„Когато бяха дете, големият „армейски отбор“ с Кирил Ракаров, Енишейнов, Крум Янев, Гацо Стоянов, Иван Колев гостува в Крива бара за демонстративен мач по повод откриването на местния стадион. Още тогава сърцето ми стана червено. Беше малко трудно да си тръгна от Русе, а и се появиха настроения. Един асистент направо ми каза, че каквото и да покажа, ще ме скъса на изпита. Е, справих се“, смее се ветеранът.
В ЦСКА играе първо под ръководството на Никола Ковачев-Тулата, който го праща на левия фланг. После идва Аспарух Никодимов-Паро. 
Паро го премества на върха на атаката, където Христов се чувства в свои води
„Бяхме отличен отбор с Божил Колев, Георги Денев, Пламен Марков, младия тогава Георги Димитров, Цветан Йончев, Иван Зафиров, Спас Джевизов. Йордан Филипов. Георги Велинов пък пристигна от Варна, където отбиваше военна служба. Никодимов работеше в екип с Борис Гаганелов и Димитър Пенев. Беше наистина много солиден тим от европейска класа. Помня, че когато влязох в съблекалнята за първи път, Даната Филипов ме посрещна с въпрос: 
„Кажи как успя да ми вкараш онзи гол с глава от границата на наказателното поле?“
В Русе го излъгах точно така. Вървеше последната минута, когато Стоян Илиев ми центрира и аз прехвърлих вратаря“, разказва Христов този любопитен епизод.
Става шампион с ЦСКА и съдбата му поднася нови незабравими мачове - като тези с изключително силния по него време отбор на „Валенсия“. Въпреки че „армейците“ отпадат срещу тима, воден от изключителния аржентински футболист и голмайстор на световното първенство през 1978 година в Аржентина Марио Кемпес, Христов бележи по един гол и в двата мача.
„Кемпес беше снажен, техничен, подвижен, хитър футболист. Голяма класа! Но ние бяхме достоен съперник“, отчита стрелецът.
След поредната шампионска титла с ЦСКА в София се организира празненство. Футболистите, щабът, ръководителите се веселят под звуците на русенския оркестър „Хоро“. Там обаче изненадващо е и първият секретар на ОК на БКП в Русе Петър Петров. Мисията на силния човек в града е да постави начало на сътрудничество с „червените“, „Дунав“ да се подсили с футболисти от „армията“ и русенският отбор да атакува „А“ група. 
Агитацията започва с „Върни се, върни се, помогни, ще направим силен тим“
В нея се включва и Никола Миланов, русенец, голям началник по онова време в ЦСКА. 
Паро Никодимов припомня по-късно: „Ами, така стояха нещата! Никола трябваше да избира!“
„Генералите“ правят жест - пращат на помощ в „Дунав“ Никола Христов, Цветан Данов, Христо Топалов, Йордан Филипов.
Продължението но историята е известно - „Дунав“ не се изкачва в елита, а Христов разбира междувременно, че треньорският щаб иска да го замени с футболист от „Ботев“ /Враца/. Обиден, той не се колебае дълго и приключва кариерата си при ботевци. Златните му години обаче винаги ще са с екипа на „Дунав“.
Връщайки се в Русе, инженерът започва работа в „Дунарит“. После Петър Колев го кани за помощник в „Локомотив“. 
По-късно се връща в „Дунав“, но вече като старши треньор
На полусезона отборът е на първо място, а в редиците му е ветеранът Ешреф Кюлейманов, когото Христов връща като централен защитник. 
Парите обаче, както обикновено се случва, свършват и отборът остава в „Б“ група.
По-възрастните фенове със сигурност помнят какъв отбор създава Христов от играчи със скромни възможности  като старши наставник на „Корабостроител“. Този тим играе зрелищен футбол, истинска наслада за окото. Под ръководството на Христов таранът Иво Георгиев възкръсва и когато отива в „Спартак“ /Варна/, Димитър Пенев го вика в националниея отбор за европейското първенство във Франция. Самият Христов също работи за спартаковци в ерата на клубния шеф Николай Ишков. Варненци завършват на шесто място в „А“ група, а тамошните фенове казват и до днес, че били свидетели на вълнуващ футбол. 
Следват 19 години работа като зам.-директор на училище „Васил Левски“. 
Кой е идеалният според Христов отбор на „Дунав“ по времето, когато бележи гол след гол
„На вратата ще поставя двама души - Любен Марков и Игнат Младенов. Десен бек ше е Благой Далев, ляв - Тодор Тодоров, централни защитници ще са Иван Въжаров и Слави Дамянов. Опорните ми халфове са Сашо Манолов и Павел Малинов. В средата на терена ще заложа на Сашо Манолов, Шамси Сюлейманов и Георги Ковачев. Оставям атака на мене и Стоян Илиев“, е изборът на Никола Христов.
А какво мисли за сегашното състояние на българския футбол?
„Ръководителите му, някога отлични футболисти, не се справят никак добре. Резултатите го показват. Нуждата от промяна е очевидна“, откровен е Христов.
Казва, че и сега следи с интерес какво става с „Дунав“. Жал му е, че отборът отново трябва да тръгне от нищото. Но пък вярва, че го чакат и добри дни.
„Нямам намерение да се натрапвам, но който поиска съвет, винаги ще съм насреща. Все пак „Дунав“ е на сърцето ми и това не са просто думи“, категоричен е футболистът, който имаше истинска звездна кариера със синия екип и донесе толкова много радост на запалянковците /защото тогава още никой не говореше за фенове/.