Какво могъщество и магия на духа се крият в хора, понесли тежки удари от съдбата и съхранили сили да  продължат напред? И да докажат, че унинието и самосъжалението не са решение на нито един проблем! 
Такива хора ще видим на 5 и 6 юни като участници в кръг от държавното първенство по баскетбол в колички. Трите участващи в шампионата тима ще се срещнат в русенската зала „Дунав“, а един от моторите на това събитие, а и на шампионата, в който спортът е важен, но не е най-важното, е Борис Томов.
Неговата история е като филм с изпълнен с обрати черно-бял сюжет.
Роденият през 1971 година софиянец е едва на 26 години, когато съдбата му нанася най-неочакван и гръмотевичен удар - пада от 4-ия етаж на жилищен блок!
„Правехме ремонт, протегнах ръце, за да подам един сандък, загубих равновесие и нататък всичко се обърна с главата надолу. Оцелях, но останах парализиран от кръста надолу“, разказва Борис за „Утро“.
В такъв жесток момент много хора биха потънали в блатото на окайването и самосъжалението
Но не и младият мъж, чиято жажда за живот и себеутвърждаване въпреки несгодите се оказва по-силна от всичко. И го отвежда в спорта. 
Борис започва да играе тенис в колички, няколко пъти става национален шампион, веднъж е и първенец на Балканите в двойков турнир. Поема координаторските функции при тенисистите с подобни на неговите проблеми. Междувременно помага с всички сили и за развитието на баскетбола.
„Отборите сега са само три, но момчетата са страхотни ентусиасти. Горят в играта, дават всичко от себе си. Най-хубавото е, че имаме подкрепата на федерацията. Проект на Министерството на младежта и спорта пък гарантира пътуванията на баскетболистите по турнири, храната и подслона им. Това е голяма помощ“, обяснява Томов.
А защо тези смели момчета ще играят в Русе, след като градът ни няма представител в държавното първенство?
„Целта е ясна - и тук има хора със сходни на нашите увреждания. Искаме да им покажем, че си струва да опитат и че не бива да се предават за нищо на света.
Затова и идваме в Русе - да популяризираме баскетбола в колички и ако е възможно, да положим началото на бъдещ отбор
Първенството в Русе ще е 11-то поред в историята на баскетбола с колички и е нормално да бъдем във вашия град. Преди две години също бяхме тук. Посрещнаха ни много сърдечно. Сигурен съм, че и сега ще е така“, казва столичанинът. 
Томов отбелязва, че в трите български баскеттима има състезатели в различна възраст - от млади момчета до 50-годишни мъже.
„Някои от тях са наистина много, много добри. Трима от баскетболистите дори излязоха в чужбина като състезатели в Турция и Италия. И са основни фигури в своите тимове, станаха звезди“, отбелязва Томов.
„Обществото не бива да забравя, че има хора, които се нуждаят не от съжаление, а от истинска и преди всичко морална подкрепа
С такава помощ всеки може да намери по-пълноценно мястото си в живота“, излага гледната точка на хората в количка Борис Томов.
Неговият „филм“ е доказателство, че съдбата все пак може и да се усмихва, въпреки непреодолимите на пръв поглед тежки рани: „Ожених се, роди ми се дъщеря, тя пък ме дари с внук. С жена ми имаме малък бизнес и се справяме добре. Моят шанс е, че стигнах до хора, които ме срещнаха и обградиха с разбиране и доверие. Колкото повече ги има, толкова по-малко сълзи ще има на този свят“.