Камен Рикев е роден на 22 април 1976 година в Русе. Завършва славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2000 година. До 2011 година преподава полска литература и култура в Софийския университет. През 2010 година защитава докторска дисертация „Творец и творба в старополската мерена реч“. От 2011 година работи в Университета „Мария Кюри-Склодовска“ в Люблин, където води лекции и семинари по история на балканските литератури и култури. Автор на публикации в областта на полско-българските културни връзки, балканистиката, българската литературна класика. Преводач на полски творци, сред които Чеслав Милош, Йежи Пилх, Станислав Баранчак. Член на редколегията на сп.“Език и литература“ (от 2017), отг. ред. на сп. „Zeszyty Cyrylo-Metodianskie“ (от 2012). Пред последните години е редовен участник в научните конференции на Русенския университет.
Текстът е предоставен специално за читателите на „Утро“, вътрешните акценти са на редакцията.

И тази година ние всички ще се чукнем с яйца. Ще почиваме, което ще рече: ще посветим време на себе си и нашите близки. Вярващи и невярващи на Великден е хубаво да се почувстваме празнично, малко „по-така“.
Но какво толкова празнуват християните, та наричат този ден Празник на празниците, чак и държавата ни, светска по дефиниция, продължава да го отбелязва?
Длъжни ли са мнозинството невярващи и учтиво безразлични да почитат нещо, в което не вярват?
Ние сме логични и критични. Не искаме басни и бабешки мъдрости, нито скучни благопожелания от до болка познати лица в свежо изгладени раса. Ние сме съвременни, понеже живеем в този свят. Гледаме напред и вярваме в по-добрите дни за децата си, в проспериращата икономика и информационното общество. Но аз се питам

откъде се взема този твърд оптимизъм, тази наша забележителна увереност

че, както е казал поетът, утре животът ще бъде по-хубав, даже по-мъдър?
Учили сме, та помним как навремето е било тъкмо обратното - дори просветените философи са си представяли вечността в мрачни краски, така да се каже в кофти перспектива. Заради гарантираната безнадеждност надеждата е била сведена до тук и сега, най-много до паметта на потомците. Защо обаче днес ние, Западът и Изтокът, модерните хора, консерватори и секуларисти, оставаме така непоправими оптимисти?
Банално, но факт - именно защото християните твърдят, че техният Христос е възкръснал. Нашият цивилизационен оптимизъм въпреки всичко, нека го признаем, извира не от откриването на компютъра, не от повишената пенсия на баба и не от раждането на демокрацията. Не от Аристотел или Колумб, Линкълн или Ленин. Вестта за възкресението на един Човек е донесла не само началото на нова вяра, но и оптимистичната версия на световната история. Ако някой може да предложи друг отговор, нека заповяда - ще го изслушам с голям интерес, но 

това трябва да им се признае на християните - глобалният оптимизъм е тяхно изобретение

Ние сме цивилизацията на толерантността и свободата, осъждаме всяко посегателство върху личността, вярваме в безкръвното решение на световните конфликти. Като общество отричаме принципа „Умри, за да живея“. Вярно е, че извличаме удоволствие от зверски филми за добри ченгета и извънземни гадове, а от монитора редовно капе кръв. И все пак ежедневно надмогваме парадокса на съществуването - крачейки в собствения сос на тоя скапан свят, не се отказваме от усилието за щастие и покой, за бягство от кръвта. А КОЙ обезсмисли принципа „Умри, за да живея“ и КОЙ спря кървавите потоци по всички храмове (включително на друиди, викинги, че и славяни)? КОЙ показа, че за да му е благо на Нане, Вуте (и Ромео) не трябва да умре? Ето още един принос на християните, които не спират да сочат - ТОЙ, Христос. След Неговото Възкресение, твърдят те, 
светът разбра, че вече има и такава опция, според която кръвна жертва повече не е нужна, понеже Той уреди всичките ни сметки

И да не им вярваш на християните, версията им е уникална

Но историческият Иисус Христос донесе и друго цивилизационно постижение. След идването Му за хората стана възможно да се обръщат към Бога не само със страхопочитание и не с оферта Аз на тебе - ти на мене. След Човека Иисус Христос стана възможно хората да минат отново на Ти с Бога, да се обръщат към него като към Баща, Лекар, Приятел. Това не са го постигнали Один или Тангра, нито елфите, самодивите и зелените човечета. И това цивилизационно постижение го даде Христос.
А и да не забравяме, че на човечеството Христос предложи безсмъртие. Не като на Хаджи Димитър, не като на другаря от „На всеки километър“, който станал малка червена звезда, и не като безсмъртието на Лионел Меси и джедаите. Но безсмъртие абсолютно и безусловно.
И все пак какво ги засяга всичко това невярващите и скептичните, защо им е да отбелязват Великден? Как да реагираме, когато някой ни поздрави с Христос възкръсна!, а на нас не ни е до поздрави? Е, вярващите поне са намерили своя смисъл и своята радост. Имат надежда, която никой през вековете не е могъл да отмени. Впрочем някой някога предлагал ли е по-оптимистичен модел за вселената? И кой изобщо би родил такава идея? 
Може да се съмняваме, че един Човек се е вдигнал от мъртвите, само че историческото значение на тази идея се оказа по-силно дори от фактите. 

Заради това винаги ще се чува: Христос възкръсна!

Камен РИКЕВ